С какво ви дразнят свекървите- 37

моята свекърва не  е толкова лоша,но винаги иска да се меси за всичко и да учавства в решението на всичко което ще правим.....не, че да се бърка ама...да кажела,нали знайте. Живеем в тях,да виновни сме,че когато можеше не излязохме на квартира,сега трябва да родя а истерията на бабата и дядото сериознно взе да ми идва в повече. Дори се вихрят скандали зад гърба ми,понеже аз имам други виждания за гледането на МОЕТО дете , а те казали, че ние не знам как се гледало бебе, те знаели...............тая ми говори все за повиванки и разни зехтини  .... и направо не знам как ще излезем  на глава.   Иска все тя да купува всичко и тн,а моето семейство няма възможноста да ни прави подаръци. Разбирам,че е кофти така да говоря,но мисля,че се престарават,  а и ако си мислят ,че давайки ще имат повече привилегии и темподобни,то това ме отвращава.

Ами, щом сте в чужбина и жената не е идвала, аз разбирам мъжа ти, че не й е отказал. И аз нямаше да откажа на майка ми, та ако ще мъжът ми да се пукне от ужас. Така ситуацията е съвсем различна.

И, да, няма как майка ти да дойде за месец, а неговата изобщо. А, това, че той много се разбирал с майка ти - имай предвид, че мъжете не са толкова дребнави като жените и не се дразнят на дребните неща като цяло. Това не означава, че примира да му се мотае в краката цял месец.

И аз познавам такива. Повечето от дългогодишните ми приятели са мъже. Съответно за толкова години познавам и родителите им. Знам как се държат и какво говорят за мен например и за реални, дори потенциални снахи. Някои от тях са споделяли с мен, като с приятелката от пред блока (докато се усетят, просто отдавна се познаваме и ми имат доверие един вид), такива изцепки, че ченето ми увисва.
Ненавистта, проблемите и неразбирателството идва от свекървата. Колкото повече снахите искат да има мир и правят компромиси заради това, толкова повече свекървите си пеят същата песен от преди 100 години и търсят кусури, само ей така, за идеята и да има за какво да се хванат.
Съвсем, съвсем дребните изключения съществуват само за да потвърдят правилото

Освен това, панта рей. Като му каже, че не понася майка му, току виж престанал да се разбира така добре с майка й. Знае ли човек?

Биберона,напълно споделям мнението ти-и да,права си в съжданията си.Очаквам помощ и подкрепа от него за периода в който ще ни гостува.Билетът и е купен вече-така че  е трудно вече да предотвратя някои събития.Не съм била по-ясна в позицията си и може би е грешка ,защото отчетох факта,че ще ни гостува за първи път тук и сигурно иска  да види и другото си внуче евентуално,това от чисто човешка гледна точка си е в реда на нещата.Не съм сигурна обаче,че тя на мое място би постъпила така,ако ме разбираш.Колкото до емоциите-да,и тук си права-реагирам също като теб,то от там идват и  всичките ми безпокойства .Ще видим как ще се развият събитията,знам ли-може и всичко да мине спокойно,в най-лошият случай-мъжът ми ще добие съвсем ясна представа за мащабите на взаимната ни непоносимост...
Like Smoke, подкрепям и твоето мнение.Както писах по-горе,мотивите ми са същите.
Не мога да ви насмогна да отговарям-има 4 нови отговора,докато пишех..
Благодаря на всички за отговорите   ,но е петък вечер-мисля да се отдам  вече на по-приятни занимания.

Когато аз гледах бебета, непрекъснато се переше, простираше и гладеше. Отделно се изваряваха биберони. Сигурно това си спомнят и вашите свекърви. Като баба установих, че наистина е съвсем лесно. А, нямаше и шезлонги, люлки, заместваха се от носене на ръце.

За едно време съм съгласна с теб. Все пак и ние снахите сме отгледани тогава. Но аз говоря за в момента, когато имаме всички удобства- памперси, сушилни, стерилизатори.

Сега е много по-лесно защото има всякакви удобства.Благодарение само на памперсите се спестява куп пране.Не като едно време -на ден да ти трябват 10-12 комплекта пелени (тензухени и бархетени парчета),переш ,простираш,гладиш,всеки божи ден.Ръчички трябват за всичко това и който няма баби си беше трудно.... За храната-и там хамалогия особенно ако нямаш кърма и какво ли още не.

Преди близо 8 години когато брат ми и снаха ни оповестиха ,че чакат дете си спомням разговора с майка ми . Тя много развълнувана , първо внуче, се впусна в мечтания как ще помага ,как ще разхожда и т.н. бебето , как ще изчисти ,ще сготви .Парирах я веднага с тактичното напомняне ,че е възможно снаха ни да не изисква помощ от нея и да предложи ,но да не се натрапва ,защото със снаха по принцип е винаги доста чувствителна тематиката.  Не й стана много приятно когато си казах мнението  да не настоява чак за такова отношение  и че лично за мен децата са повече на майките си ,а бабите на дъщерите са по баби и  трябва и са по облагодетелствани. Всеизвестен факт е че ако въобще се иска родителско тяло на важни събития почти всеки ще иска майка си в такъв важен момент ,а не чужда майка ,пък била тя и майка на мъжа ни.
Снаха ни няма майка ,защото е починала ,но говорихме с майка доста по въпроса ,че е по-добре са си приятната баба ,отколкото низвергната свекърва, която се опитва да се налага , да дава съвети и да очаква нещата да са както на нея й се иска.  А и майка ми ,както и свекърва ми са достатъчно интелигенти жени по принцип ,но си имат своите очаквания ,както всеки, които не винаги са огледални образи на нашите стремежи.
 Нямаха нужда от нея реално, отиде за няколко дни след 1вия му месец , почисти, готвеше ,помагаше с вечерното хранене на бебето ,защото на двамата със снаха ми и брат ми им е било трудно с това ,порадваха му се и си замина за чужбина ,а те тримата с бебето останаха в България. И оттогава винаги се отзовава когато е поканена само ,когато е пожелана помощ или уж между другото като гледа детето след у-ще , а то е на у-ще преди това да излъска къщата ,да сготви , да оправи домашните с него когато се върне и снаха ми е много доволна именно от тази помощ и винаги благодари и натъртва колко много цени всичко.
Но Майката си е майка все пак и всеки иска своята повече наоколо отколкото нечия друга. Повечето момичетата са по близки с майките си , споделят си , приятелки са , по става да поискат помощ ,да изплачат или само да измрънкат ,че им е дотежало нещо  на майка си отколкото с нечия друга жена ,която не познават така добре .А и самите народо-психологични динамики на съвременното семейство не позволяват да се опознаят по добре без предпоставени стереотипни положения .
Когато водехме този разговор с майка ми ние тъкмо се бяха оженили тогава и още нямахме дете  .Научих ,че съм бременна малко след раждането на племенника ми ,но не казах на никой от тях за да могат да имат времето да си изживеят специалния момент - първородно внуче, нова майка и всички тези първи ценни моменти. И тогава и сега още мисля ,че майката на момичето има повече права и е повече баба отколкото майката на мъжа.  И Въпреки всичко на майка ми казах ,че не искам в родилното никой друг освен мъжа ми .Бяхме в един град със свекрите , видяха ни когато излизаме за родилното ,но ние си правехме ремонти и пазаруване постоянно преди този ден и никой не заподозря къде отиваме и разбраха едва когато родих .Дойдоха да ни видят в родилното за 20 минути и двете родителски семейства и дотам. Моите родители се прибраха в нашия град. През дните , вкоито съм била в болницата ,а мъжа ми довършваше ремонта у дома Майките ни се разшетали, помогнали на мъжа ми с почистването след ремонта заедно ,наредили, санитаризация на всичко направили, сготвили за няколко дена наред  и се прибрали .Аз имах всичко готово за бебето ,изгладено, стерилизирани бутилки, АМ, застлано легло и подредени гардероб и стая и не ми е била нужна помощ ,но те са решили като майки и са помогнали на сина си и на дъщеря си .Благодарна съм им !
На изписването изрично казах ,че не искам никого ,у дома също. Панаири с букети , процесии с хора и изпращане и посрещане у дома не харесвам. И така. Само брат ми ,снаха ми и племенника ми ни чакаха     след изписването и веднага след това отидохме да хапнем навън с бебешоците (началото на юни) ,видяхме се за 2 часа и те тръгнаха за града си .Майка ми и баща ми дойдоха след няколко дни за няколко часа, а свекрите бяха на крачка от нас и минаваха по често ,но помолих за посещения веднъж седмично ,защото постоянното звънеца на вратата и носенето на ядене със застояване с часове на сладки приказки докато си оправям бебето не ми бяха по вкуса. Намръщиха се ,но такъв беше момента. Опита се /поиска по точно свекърва ми да ми помага още първата вечер с къпането на бебето ,но реално нито ми беше необходима помощ ,нито имах желание за такава. Мъжа ми си беше взел отпуск и си беше с нас над  7 месеца след раждането у дома и заедно си помагахме и свиквахме с новата си роля. Къпех си детето първия месец ,а след това до 2 годишна я къпеше само баща й .При прави и здрави родители не ми го побираше ума каква помощ би се изисквала от трети хора ?
На свекърва ми  това не й допадна ,но нямам нейните разбирания ,че когато родиш си оставяш бебето на 3 месеца на бабите и си го вземаш отраснало за градина . Мъчно й стана ,че съм така независима и не искам помощта им ,но винаги съм била такава и времето показа, че съм била права в усещанията си за тях !!
Много хора не биха били съгласни ,но това е личното ми усещане за нещата .  

Тези неща ги обяснете на майки и свекърви. Защото те не идват за да се натрапват, а може би наистина мислят, че има нужда от помощ. За една жена на моята възраст не е най-приятно да си остави дома, навиците и да отиде в чужда къща, па макар и за да дразни снахата. 

Кой какво мислел си е негова работа,ако някой иска помощ ще помоли за нея чисто човешки. Толкова ли е трудно за асимилиране или вече след 50-те,чувството за усет постепенно се губи ? 

Трещи, моята майка и свекърва знаят какво има и няма у нас. Аз не съм имала проблем с пребиваването с месеци на бабите вкъщи. Говорех за другите момичета, които писаха.
А да не говорим, че също съм против да си оставиш дома, семейството и да заминеш в друг град, за да се грижиш за внучето. Даже скоро обмисляхме варианта да си прехвърля майчинството на майка ми, а аз да се върна на работа. Но за да стане това,  тя трябва да остави баща ми в родния ми град и да се пренесе у нас за месеци. Точно заради това не се осъществи този план.

Добре де, аз се чудя...ти ясно, че едва ли би отишла само за да дразниш снаха си, НО наистина ли има свекърви, които зорлем се натрисат по този начин, под предлог да помагат на снахата и сина за бебето, а реално повече дразнят и пречат? Сериозно питам. Просто акъла ми не го побира.

И аз знаех, бях чувала , чела, но когато за първи път останах с внучката, тогава разбрах какво е наистина. Не можех да си представя как памперсът наистина не пропуска и всичко си остава сухо. И не е нужно непрекъснато да се ослушвам, бебефонът казва.
Искам да кажа да се опитат снахите да разберат и другата страна. Но това, ако имат желание, разбира се.

Добре де, Трещи, наложил си се някак си да помагаш за бебето (свеки визирам или която и да е баба), обаче същевременно на снахата й се налага да те учи на всичко. Как по дяволите се слага туй чудо памперса, че бебето не се маже с мас и трябва да запомниш всичките кутийки, коя за какво е, как да ползваш стерилизатора и всичко останало. Значи излиза, че на снахата й се налага да провижда курсове, заедно с гледането на бебето, понякога много дълго да се бори да става както тя казва и да озаптява на бабата мераците да прави каквото си знае от преди 30 години и това свекървите наричат помощ 
За мен е тежест. А не всички се учат като теб, все пак на теб дъщеря ти ти казва кое как се прави, не снахата. Ако чуеш същото от снаха си, бас ловя, че няма да имаш желание да се научиш, а ще нареждаш как нищо не разбира и не знае как се гледа бебе