С какво ви дразнят свекървите- 37

Това ми прави впечатление, за съжаление, не само тук. Безумно е-живееш години наред с един човек, а се сдържаш или си прикриваш истинските чувства. Това, че му е майка, например, не означава, че е разбран или свестен човек. Както същото може да важи и за майката/бащата на жената.
Хора всякакви, родствената връзка с обичан от нас човек, не ги прави автоматично желани или добри. Нищо страшно или срамно.

Никой не е длъжен да гадае, да не говорим, че мъжете не са толкова досетливи и няма нищо лошо да сме по-директни, не след години да си разваляме отношенията и да си тровим живота, а половинката да е крайно озадачена, как "изведнъж" не се понасяме с майка му, например.

Хммм, каквото и да приказваме, един културен човек никога не би се самопоканил където и да било.   При това положение без угризения ще си кажа, че нямам нужда от помощ и други хора около себе си. Е, за ден-два да, някак си не върви да не дойде бабата, за да види внучето си.

На мен друго ми прави впечатление - приема се, че ако си кажеш мнението, то задължително е под формата на скандал или някак грубо. Пък човек може да е много категоричен и пак много любезен  

Тогава вече никой не се натиска да помага. 

О, да. Не исках да започвам с това, че на тази тема съм много крайна.

 

Лекси, така е. На кого му се бяга след проходило дете?

Аз не мога да разбера какво е това желание да се натресе родата, че да помага при едно новородено. Аз се радвах да ми се сготви или да поизчистят, но да стоят месеци не мисля, че има нужда. ММ си взе полагаемия годишен отпуск и бяхме двамата първите 2-3 седмици, за да се напаснем. Не сме имали нужда от баби.
А за стаените чувства- кажи му какво мислиш. Естествено не под формата на кавга и грубо, а деликатно. Аз така направих и съм много доволна, че не ме изяжда вече отвътре.

Научете са да отказвате 
Много ти благодаря ,но на този етап нямам нужда от помощ и т.н.
Като проходи , наистина никой не иска да идва.

Не си мълча-още по малко пък се страхувам -опитвам се да бъда деликатна.Все пак моята майка също ще идва-някак не е справедливо да поканим майка ми,а като дойде време да ни гостува свекървата-да кажа-не може.Казах на мъжът си че присъствието  на майка му-ме изнервя,той смята че предварително се настройвам и само за домакинството да се грижела-пак било по-добре.С други думи-той иска майка му да ни гостува,още повече че не е идвала до сега тук-поради една или друга причина все се  е отлагало посещението и.Разбирам го-предполагам,че иска да и покаже как  и къде живее,да съчетае празниците с посещението и-но периода е твърде дълъг  за мен и не особенно подходящ. Не я е канил- но и не възрази.Когато сме в БГ съм си решила проблема-кратки срещи само на родови събирания и така,не ми пречи да прекарам с нея няколко часа на семейни сбирки.Това е-приемам го като жест от моя страна към съпругът ми,но не знам дали ще се справя със ситуацията -периода е дълъг за мен.Ако си направи устата пак да дойде за месец-не бих мълчала и бих говорила направо със съпругът си.

Според мен не е права. Дори да се сблъскаш с тази тиха ненавист, все пак си я предизвикал с нещо. Най-вероятно твоята първа реакция е била такава и просто следва същата ответна реакция. Аз не познавам човек, който да ненавижда друг, без да има основание. Независимо тихо или изразено

Ма ко, познавам бъдещи свекърви, които вече мразят снахите си, дори и да хипотетични  (цитирам - онази пикла, дето ще бъде по-важна от мене за сина, когото съм отгледала от парче месо).

Kaisia,

разбирам какво пишеш. Знам, че няма лесно решение на този проблем. Ще бъда искрена, а ти сама прецени дали и какво да използваш.

Истината ни прави свободни. Премълчаната истина е вид лъжа - благородна, но лъжа. Мъжете са по-различни от нас и често не разбират проблемите в женските отношения.
Премълчаването и преглъщането са опасна стратегия - може и да успееш, но може да стане и по-лошо. Сама си написала, че е възможна ескалация.
Не знам как е при тебе, но когато чашата прелее и съм афектирана, аз нямам спирачки. Не просто казвам какво ми тежи, а го правя директно и с неподходящ тон (разбирай, че крещя). За себе си разбрах, че това е грешка, която влошава нещата за всички.

Установих, че проблемът може да бъде решен, преди да се е появил. Ключът е в споделяне с ММ, но без използване на обиди и квалификации. Ще дам пример с твоята ситуация. Бих казала нещо като: "Скъпи много те обичам и уважавам майка ти, защото те е създала. Но не мога да поддържам дълго време нормален контакт с нея, защото сме много различни (може да дадеш примери, но без без квалификации). Понеже много те обичам и знам, че искаш да ни гостува, ще положа максимални усилия да няма конфликти, но имам нужда от твоята подкрепа, разбиране и съдействие. Не разбирам някои нейни действия и реакции - изброяваш без квалификации и слушаш неговото обяснение. Също може да предложиш вариант, който устройва всички - "помощ" на по-късен етап, тя да гостува и домакинства на мъжа ти, когато вие сте в БГ и т.н.
Не си длъжна да понасяш свекърва си, но е добре да нямаш тайни от мъжа си. Нали знаеш - в добро и в зло ....
Желая ти леко раждане и успех.

Тайна_, когато  свекърва ти говори - можеш да изключваш (намираш работа в другата стая). Нали са майка и дъщеря. Ако не - бъди дипломатично откровена. Успех и на тебе.

Признавам-и на двамата с ММ ни е трудно да отказваме.По-обрани сме от към поведение ,по-скоро сме сдържани-не че не сме емоционални,но се стараем  да се държим по-разумно и зряло.Ясно е ,че мнението ми за свекървата няма да се промени,нито ще приема поведението и ,нито мирогледа и.Предизвикателството сега е да издържа един месец със неприятен за мен човек,в името на семейството.В случай,че свекървата реши да се възползва от толеранса и приеме че може да се натрапва по всяко време и след това-смятам да подходя по същият начин,тоест да и кажа и покажа как стоят нещата .Очаквам го от нея,тя смята че нахалството и демонстрацията на непукизъм са много положителни качества.И да-разбира се ,че чувствата ни са взаимни-ако тя имаше думата,също не би ме избрала за снаха.

Може да дойде за 2 седмици....все някак ще я изтърпиш.Повече от това наистина идва много.
От личен опит го казвам.

Не мисля, че ако твоя съпруг има реална представа колко точно не се харесвате с майка му, би подкрепил едномесечен неин престой. Това ми звучи ужасно натоварващо за психиката, всеки ден с човек, когато въобще не харесваш, както и той теб, неминуеми са разни конфликти с въпросната особа, а това няма как да не рефлектира и върху отношенията в семейството ви. Чакате и дете, което предполага още повече стресови ситуации и напрежение.

Kaisia, той не се и прибира един два пъти на годината в България?
Разбира се, че щом техните отношения са добри, ще поддържат контакт, но това не трябва да касае и теб, при положение, че не желаеш.
Ти би ли се съгласила майка ти да ви гостува за месец, ако знаеш, че не се понасят и това ще е огромно напрежение за него?