С какво ви дразнят свекървите- 37

Това е най-великото изказване в темата. 
Извод - ако се сблъскам в Министърка на Истината, бЕгам през 9 планини в 10-та, докато МимистЕрката не разберЕ, че сме отделно министерство, пардон семейство. Точка.
Важи за тъща и свекърва. Обаче при нас  имаше разлика между двете - тъщата по-лесно приемаше отделните откази, но настояваше по-дълго време. По-трудно е да си свекърва, обсъждаш женски въпроси с чуждо "женско" дете. Ако се случи да имате различни виждания, става още по-деликатно.
Лошото е, че бг-мамите сме все таквиз министърки на истината за децата си (не правя изключение, но заменям налагането на мнение с мърморене , засега  )
Ако няма патологии, разговорите помагат на всички. .

Нито майка ми нито баща ми са имали различно отношение към бабите ми (и двамата ми дядовци бяха починали). И двете баби живееха в жилището на родителите ми през зимата, защото вече не се справяха сами в къщите си. И двете имаха огромни къщи в градове, с всички удобства, но в един момент има проблем.

Biborana е права-всеки да си знае семейството. Тогава няма да има проблеми

Абсолютно.

     А сега откровено сподели, у колко млади жени забелязваш желание или малко усилие да създадат близки отношения със свекървите си? Повечето са настроени зле още преди да ги познават добре. Не прощават дребните недоразумения, дължащи се на разликата в поколенията и различния опит, особено за бебета. Нахвърлят се върху всяка грешна стъпка на свекървата, и то грешки, които биха простили на всеки друг, с който се опознават в момента.
     Аз имах прекрасна връзка с бабата на моя син. Вече е бивша свекърва. И ние имахме сътресения, като всички в началото. И тя се опитваше да дава съвети, пречупени през нейния опит, но като видя колко по-практично си гледам детето, спря. Дадохме си шанс да се опознаем без да правим трагедии от някоя изтървана дума. И още си имам добър приятел, а детето ми - чудесна баба, която много обича.
    Впрочем, в живота си почти не срещам снахи, които да не са в прилични отношения със свекървите, но отношения се градят при желание от двете страни.

Аз имам чудесни взаимоотношения със свекървата ми, близки сме сравнително, много ни върви приказката. Докато....не реши да се меси как да гледам детето си. Така че изобщо не съм зле настроена, просто тя винаги прави грешна стъпка, точно когато съм най-благоразположена.

А защо е необходимо да има близки отношения между снаха и свекърва? Нормални - да, но защо близки? Защо няма аналогични очаквания за зет и тъст?

А защо не й кажеш, че искаш по твоя си начин? Щом ви върви приказката, защо да не потръгне и по този въпрос? Ако има уши, ще чуе, т.е. ще разбере какво искаш да й кажеш.

Дописвам:
Въпрос на израз е, за нормални говоря. Истинска близост е възможна само при някои характери. И имам същите очаквания за отношенията между баща ми и съпруга ми.

 

Хърмаяни, абсолютно права си. В темата обаче повечето примери са за свекърви които не искат да чуят. Многократно момичета са казвали, че и в прав текст са обсъждали всичко и за децата и за месенето.
Една от най-честите реплики в темата е "казвала съм/сме многократно".
Темата всъщност е точно за тези, които нямат уши

Звучи добре. Но технически, внучето ми е част и от моето семейство, а също и синът ми.

Не Popule, внучето не ти е семейство. Или по-точно ти не си семейство на внучето, роднина си, макар и много близка. Сина ти е в семейството ти, да. но сега е глава на негово си собствено и то ще стане по-важно от теб по един или друг начин. Естествени процеси, какво да правиш

Много са ти изкривени разбиранията за живота, ма ко. Говориш за важности, надмощия. Защо такива комплекси?

П.С. Нещата са доста по-простички ако осъзнаеш, че всеки има своята роля в живота, която се променя в зависимост от житейската ситуация.

Най-готиният тип свекърва - тази, за която снахата не е нищо повече от инкубатор за НЕЙНОТО внуче.

  Все пак, човек не се е намерил на улицата (въпреки, че сега, като се замисля и такива има).

Ааа, не за друго, ти понеже спомена "технически".
Живей си по "неизкривените" си разбирания и не си позволявай да определяш тези на другите.
За втори път определяш някой друг, че е с комплески.
Ти обаче избиваш такива, заблуждавйки , като шестокласничка аудитория незапозната с предишни твои писания. Първо обясняваше, че 2000 лв. са страшно много пари за теб, че да ги дадеш за диван. Те толкова си струват. После се оказа, че трябва да дадеш половината от тази сума. Накрая финансов магнат се изкара  
Заблуждаваш при всеки удобен случай, че си дала жилище на семейството на сина си и го твърдиш докато някой не напомни, че все пак това не е истина.
Обясняваш как трябва да се държи на семейството и в същото време си горда с лъжите, с които си мислиш, че си накарала мъжа ти да уважава майка ти. На другите обаче представите и разбиранията  им били изкривени  
Изискваш уважение от снахата, но се скъпиш за подаръци и ти си тази, която набляга на цената. И та защото млади хора искат да празнуват с приятели, а не с мама и тати, като в 5 клас.
И още и още.
Аз пак ще кажа, че съм твърдо убедена, че се представяш(т.е. опитваш се) за нещо, което не си. Сигурна съм, че парите с които толкова парадирашш са на мъжа ти, а ти просто така си намерила и нямаш никаква заслуга за това. И наследено да имаш, пак не е твоя заслуга, но си на мнение, че другите не могат да наследяват и сами трябва да си купят.
Другото в което съм сигурна, е че семейството на сина ти за нищо те няма, само се опитваш нас да убедиш в това, мислейки си, че ще стане истина. Това при запознанство бъдеща снаха да каже "мамо" на свекървата и по турско робство не е било.  
Като си позволяваш да слагаш етикети и определения на другите, получаваш същото насреща, нали си наясно?