С какво ви дразнят свекървите- 37

Много имена свързвам с разни неприятни неща. Има прекрасни български имена, които просто не понасям заради едни или други хора. Та съм склонна да разбера за курвата 

В смисъл, според теб е нормално това да е първото нещо, което да изтърсиш, след като са ти казали, че имаш внучка?

Е, това изказване е номер едно по нетактичност/простотия

Аз пък не мога да разбера защо някои жени кръщават бебето ако е момче на мъжа си,т.е. на бащата....Винаги ми е било чудно това.Има толкова много други имена на света....Защо същото име като на баща си,каква е причината?
И като са с еднакви имена и викне примерно:"Васкооо!"...Как да се разбере кой всъщност вика майката.

Защото така им харесва. Защото го обичат и искат детето да прилича на него. Защото...много причини може да има и до една ми звучат по-логично от тази да кръстя детето с името на дядото.
А за обръщението- винаги може да се измисли различно обръщение към детето, което да е само за него и различно от обръщението към таткото.

Защото майка ми много е обичала баща ми и така е искала. Да, случвало се е да извика единия и да се обърнем и двамата, но не бих казала, че е било непреодолим проблем.

А на мен ми харесва това и още много преди да имам мъж и деца, бях решила, че ще направя същото.

Момичета, поне на Балканите е така. Все пак има традиции. Ако не са били те бихме се затрили като народ. Ето моя случай. В рода на съпруга ми от 6 поколения се редуват имената Петър и Никола. Още преди да стана снаха в този дом със свекър ми се бяхме договорили роди ли се момче Петър да е-името на свекър ми( а той носеше името на своя дядо) След време станах снаха. Родих момиченце. Нарекохме го с прекрасното българско име Елица. Свекърва ми и майка ми носеха имена с буква Е. И двете бяха много щастливи. След почти 2 години, в деня, в който излетя в космоса Георги Иванов родих син, когото нарекохме Петър. Освен свекър ми и баща ми се казваше Петър. Е, и дядовците бяха щастливи. Като съм се женила съм гледала. Ето как с 2 деца зарадвах 4 старци .  Още преди да се ожени синът ни снахата сподели, че роди ли момче Никола ще е- на ММ ( и той носи името на дядо си ). А малкият Никола, който вече е на 8 години, от сега заявява, че когато си има бебе ще е Петър. Род с традиции!!! Гордея се, че и аз съм допринесла за това, да не се скъса веригата. И как толкова много снахи в този род, в различни времена не са плюли на традицията
Така се съхраняват нашите си, български имена. Смешно ми е когато съм на детската площадка и чувам разни изгъзици (простете за израза ). Гледам майките със съжаление и се питам колко трябва да си елементарна, за да си наречеш детето с " вносно " име, което за нашите географски ширини нищо не значи...
ПП. Дъщеря ми е женена за австриец. Демократична държава в европейския съюз. Познайте какво се случва там-имат си списък с имена хората и не можеш да си кръщаваш детето с име извън именика. Няма Касандри, няма Изаури...Има имена, традиционни за немскоговорящите държави. А ние за съжаление сме една криворазбрана цивилизация...Въпрос на култура.
И още нещо. Майка ми ме нарекла с едно прекрасно българско име- на свекърва си. Баба ми добавила две букви към името ми, за да не съм точно като нея, че тя рано е останала сираче, да не ме сполети и мен нейната участ. Разни хора, разни порядки...

В смисъл разбира се, че не! Не твърдя такова нещо. Просто разбирам,когато някой свързва имената със свои асоциации, заради познати хора, които ги носят. Не ми се струва странно да правиш такава асоциация. Сега ясно ли е или още да обяснявам какво е искал да каже авторът?
Имам страхотна приятелка, колежка, чудесен човек, но носи ужасно за мен име. Име, което свързвам точно с една к.

А аз има ли нужда да обяснявам, че не асоциацията ме смущава, а споделянето ѝ на глас, и то в подобен момент (не че има подходящ)?

това много ми хареса

Вносните имена и мен ме дразнят. Но се чудя не е ли малко елементарно мисленето, че щом детето не е кръстено на някой дядо или баба, то остава да е с вносно име? Защото синът ми не е кръстен на никого, но пък е с българско име. Или сме някакво невероятно изключение?
По отношение на "в рода на мъжа ми има традиция...", родът на жената по-маловажен ли е, та автоматично се гледа първо другият род? Родителите на жената по-второстепенни ли са от родителите на мъжа? Защото, ако това е според традицията, "благодаря" за такава традиция 

  То и аз съм щяла да съм Мичи, щото нашето също е било доста злобно и настоятелно, ама майка ми е била по-лоша

И моят син носи дословно името на дядо си(свекъра)-Кирил.Аз така пожелах и смятах за правилно,не съм имала натиск от никой и не съм съжалявала за това.
Дъщерята е с производно от името на майка ми като съвсем леко е променено,но на галено е като това на баба си.

Синът ни се ожени за момиче от друга държава с коренно различни традиции,но един ден ,когато бяха у нас тя каза,че ако имат момче ще носи името на мъжа ми,защото така и харесвало.....Както си решат...

О, неразумни и юроде!!!Не че нещо, но нито Петър, нито Никола са български имена- все "вносни" са  

Ето го точното обяснение, защо дядовците и бабите искат внуците да носят техните имена.