Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Новородено бебче и куче?!

  • 26 942
  • 67
Здравейте, темата за куче и новородено е много актуална за мен, защото след няколко месеца ще имам бебе, а имаме пинчер вкъщи. В дебелите книги пише, че новороденото до края на първият месец е много уязвимо защото имунната му система е твърде крехка. Точно поради тази причина не е препоръчително да има куче в апартамента до минимум до навършване на 6 месечна възраст на бебенцето. От друга страна кученцето по-трудно ще приеме бебето след дълго отсъствие от вкъщи и ще ревнува и ще пробва да си "извоюва" територия. Съпругът ми е много привързан към кученцето и дори смята да го задържим, но от гледна точка на здравето на бебето според мен е рисковано. Много ви моля да ми дадете съвет, според вас кое е по-правилното решение!?
Виж целия пост
# 1
И двете ми деца отраснаха с куче и котка. През април очакваме третото си дете и в къщи отново имаме котка и куче /тайска котка и кокер шпаньол/. Не мисля че биха навредили по какъвто и начин на бебето и определено нямам намерение да се разделям с тях Simple Smile Освен това старата ми котка беше едниственото средство срещу коликите, което действаше безотказно Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Здравей!
Рядко се включвам и пиша, но тази тема ме вълнува много.
Имам бебе почти на седем месеца вече. От преди да се роди имаме две котки, едно куче и декоративен пор. Живеем в малък апартамент. И аз и мъжа ми сме ветеринарни лекари и за миг не съм си помисляла да се разделям с животните си, когато разбрах, че съм бременна. В началото в стаята на детето не пускахме котките, заради космите предимно. Постепенно започнаха да влизат и сега нямаме никакъв проблем. (Да чукна на дърво). В чужбина никога не е било въпрос дали може да живеят животни и дете. Разбира се, че може. Животното трябва да се обезпаразитява редовно, да се мие след разходка и първите срещи с детето да са винаги под наблюдение от възрастен. Възможно е животното да ревнува малко, но с времето ще свикне.
Виж целия пост
# 3
Да, и у нас е така, с куче и котка. Кучето го осинових преди 4 години и още тогава ме питаха, ако имам дете какво ще стане с кучето. Както и тогава, така и сега не съм се и замисляла. А бебето от новородено е с кучето постоянно. Чак на 5 месеца започнаха да си обръщат внимание, кучето е едра порода, но пък незнайно защо се страхуваше от бебето  Laughing
Виж целия пост
# 4
Благодаря ви много за мненията! Кученцето ни е много послушно нищо, че е пинчер и не обича много деца, но се надявам да свикне бързо с новото семейно попълнениe  Simple Smile! Много го обичаме и той нас дано се приспособи към новата ситуация Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Надявам се горните мнения да са натежали. Естествено, че няма никакъв проблем да съжителстват куче и бебе. У нас беше същото. Радвам се, че нагласите полека се променят. Пълна безотговорност е да се изхвърли животно само защото се е родило дете.
Виж целия пост
# 6
Имаме ротвайлер и дете. Кучето беше първо. В последствие детето разви алергия към домашен прах, полен, кучета, котки и т.н. и т.н. Педиатърката въпреки, че беше против да гледаме бебето с кучето, "защото този звяр ще го изяде"  Mr. Green каза категорично, че ако махнем кучето детето ще се травмира, а алергията няма да изчезне. Кучето остана с нас, алергията на детето не се влияе от животното. И сега сме си истинско семейство  newsm10
Виж целия пост
# 7
Аз имам котарак. Със сина ми стояхме в родилното повече от 9 дена. Котаракът направо се беше поболял без мен.
Като се прибрахме бе силно впечатлен от бебето. Успяваше от време на време да се намъкне при него в стаята, но тези случаи бяха много редки. Даже се опитваше и да си при бебето.
Когато сина ми започна да шава повече котаракът реши, че това не е за него. По принцип си е страхлив, а сега още повече Simple Smile Когато сина ми е в хола котаракът гледа да е в стаята и обратно.
Виж целия пост
# 8
Ние нямаме домашни любимци, но ако имахме със сигурност не бих се разделила с тях. Мисля, че е много важно и полезно за едно дете да расте с животно у дома. Родителите на съпруга ми имат куче (при това смеска от пинчер) и никога от както се е родил малкия не съм се и замисляла дали да го водя там. Кучето му е супер интересно, в началото когато беше по - малък тя милата си опитваше да установи контакт с него, лежеше под количката, много искаше да го види, да го близне. Сега вече той е на годинка, закачат се, опитва се да я дърпа за ушите, а тя милата не казва и гък... При моите родители пък има котарак, с него го
запознахме когато беше на 6-7 месеца може би, пак малкия се опита да му дърпа ушите. Котарака обаче запази страшно спокойствие и просто изчака малкия да свърши с терора преди да му се измъкне...  Hug Така че със сигурност не бих се замислила за раздяла с любимец заради бебчето. Да, в началото може би е добре да се ограничат контактите, но само това... Peace
Виж целия пост
# 9
Здравейте и от мен. Бременна  съм в средата на осмия месец.В събота метях на кучетата на двора и моите две си играеха - имам 2 , отгледани от мен ротвайлера,които са ми като деца. Преди 2 години осинових 6 годишна ротвайлерка , отглеждана при ужасни условия. Тя стои вързана , защото е асоциална и жестоко хапе "моите сладки кученца". Изпънала докрай дългия си синджир , дойде да я галя. Обича ме,храня я добре,моите ръце я мият и галят,свикнала е да се храни от ръката ми. Клекнах до нея и я погалих,както стотици пъти преди това...Както говорех на мъжа ми да ни види колко се обичаме двете и че тя целува само мен,кучето ме удари силно с глава и ме захапа три пъти за лицето.Няма да описвам шока , болките , струйното кървене.Направена ми е пластична корекция. Бебето ми се задържа , дано стане голям и силен българин. Това куче скоро ще напусне дома ми , но...сега изпитвам страх и от моите!Аз , която съм мила дупета и опашки , която щедро раздавам обичта си и вниманието си , не смея да докосна любимите муцуни. А  като дойде бебето ...Дайте ми малко кураж,имам нужда.
Виж целия пост
# 10
veliza71 , много съжалявам за преживяването ти.Адмирации и за това, че си осиновила и дала нов живот на кучето, но и сама каза, че тя асоциална и агресивна.Сам по себе си този факт е достатъчен, за да се замислиш, че може да последват неприятни сцени в някакъв момент.Преди да я осиновиш тя мина ли програма с треньор и тестове от кинолог , които да потвърдят, че е готова за осиновяване и може да съжителства с други кучета?Не те обвинявам, но не всяко куче с проблемно поведение става за  нов живот в семейство, а животът на верига си е затвор..
Сега е нормално да си в шок, трябва да мине време, за да се успокоиш и да не пренасяш напрежението и страха върху останалите ти питомци.Важното е ти и бебето да сте добре.Дръж се, всичко ще е наред!


А по темата - синът ми израстна с немската ни овчарка, винаги са били комбина в игрите.Като беше бебе и спеше в количката, кучето с часове лежеше тихо до нея.
Виж целия пост
# 11
veliza71, всичко е наред и ще бъде наред. Другите кучета, щом не са агресивни, няма да има пробем с бебето и с теб. Кураж. Hug Hug Hug


Към авторката - съседите ни имат куче още от преди бебето им да се роди, а ние имаме котки. Няма проблем с животните, само че трябва да пазиш животното от бебето и после детето, че децата трудо се въздържат да не издивеят върху домашния любимец. Ние държахме бебето и котките първите 3 месеца в различни стаи, индиректно си обучаха, най-вече бебето с космите на котките, които ние разнасяхме по дрехите. Вече бебето е дете на 3, няма проблем. На съседите бебето също, то е на около година и нещо. Peace
Виж целия пост
# 12
Здравейте,
и ние си имаме куче, лабрадор, на 6 години, прекрасно същество, обилно ръсещо косми навсякъде. Все още нямаме бебок, но винаги мисля как ще се справим с козината по земята, когато имаме бебе и най-вече когато то започне да лази  Joy Защото просто е някакъв ужас - пускам прахосмукачка и след 1 час вече тук там козината на Арчи се забелязва по пода.. Как се справяте с този проблем? Вредно ли е, опасно ли е?
Иначе други опасения нямам - щом кучето се обезпаразитява редовно, ваксинира и къпе след всяка разходка не би трябвало да има проблем. А пък за нрава му въобще не се тревожа - той ще ми е най-добрата и грижовна детегледачка, готова за игри денонощно.  Grinning
Виж целия пост
# 13
desinkata_85, на моето дете котешките косми не са били проблем. Не съм чистила по 100 пъти на ден. Сега вече е на 3 и ходи да целува малкото коте, голямото бяга от него. hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 14
Недей да махаш кученцето!

Моят син е на 1,8 год. и расте с куче.Много ми е хубаво като ги гледам заедно. Simple Smile
Първите няколко седмици не го пускахме в стаята,но и това отмина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия