Здравейте мили дами, а може и господа. Реших да постна тази тема специално тук с надеждата да прочета мъдър съвет от по-големите от мен и в този ред на мисли моята молба към модераторите е ако може да не се трие темата, защото единстшеното място според мен където мога да получа адекватен съвет според мен е тук 
Та историята ми е следната.... в началото на годината след серия от любовни разочарования реших да направя сериозна крачка в личен план и да предложа връзка на една приятелка към която изпитвам адски голяма симпатия и много пъти съм си казвал, че тя е единствената, която си заслужава да си пре*ба живота ако трябва само и само да съм с нея въпреки възрастовата ни разлика. Аз съм на 24 а тя на 34, но аз това го бях преглътнал, въпреки, че се сещате колко щяха да ни одумват заради разликата ни и то може би най-вече мен. Когато се запознахме аз бях на 19 год, а тя на 29 и ни запознаха с молбата аз да бъда неин един вид посредник и ако имам някой познат, който си търси приятелка да го запозная с нея... е.... за тези 4 години приятелство с нея аз и намерих двама души, но не се получи при тях. Спомням си едното момче един ден ми звъни и ми вика брат каква е тая, тя тази буквално иска да ме купува... предлага ми коли, незнам си какво. Друг мой познат ми вика тя тая идва в офиса ми и ми предлага да зарежа приятелката си и да се хвана с нея, и ми обещава някакви работи. Както и да е хора... майната им на парите и колите и моя късмет ще дойде аз не исках да и предлагам връзка заради материалните работи... просто видях в нея човек, който си заслужава риска.... а с точния човек всичко се постига Така де.. реших да се върна в града от който съм и се срещахме доста често преди да се отчупя и и предложа... До преди да и предложа тя беше толкова отчаяна, та дори и в прав текст ми беше казала, че вече е стигнала до там, че би се хванала с първия срещнат. Е... не след дълго и предложих връзка, но и от там настъпи абсолютен крах в отношенията ни и думите и бяха, че съм бил "развалил всичко" и че аз за нея съм бил нероденото и братче и незнам си какво още, но от личен опит съм видял, че с един човек физически ако не си до него дълго време се отчуждаваш с него и в един момент просто когато го видиш го гледаш в очите и с усмивка си спомняш стари моменти. Е... след тази среща с нея какво стана ли... настъпиха едни нападки към мен, че съм подмолен човек, че съм менте, че съм двуличник и лъжец, че много съм я разочаровал и че съм искал да я запазя за себе си и заради това съм я манипулирал и лъжел и съм искал да я провалям в опитите и да създаде връзка. Че си е търсела друг тип мъже, че трябвал да има кариера, да е черноок, висок, слаб, нисък и незнам си какъв още... Каза ми че съм бил все още млад и трябвало да си променя характера... И за капак аз преди да и предложа имаше само едно нещо, което не знаех за нея, а то е дали е туркиня, защото един друг приятел ми беше казал преди мнооого време, че тя не е туркиня, а е от друга мюсюлманска етническа група. И какво стана .... тя решила да се обажда на този човек, за когото и казах че ми го е казвал това и оня е отрекал че ми го е казвал. И в крайна сметка видях, че тя дори е изгубила вяра в мен... въобще ако е имала. И за капак в края на последния ми телефонен разговор с нея ми каза цитирам: "И само ще те помоля да не ми звъниш на телефона, не ми е приятно да ти чета името на дисплея си."
Според вас скъпи дами, заслужава ли си да я мисля? Дали някой ден ще осъзнае, че е постъпила кофти спрямо мен. И още един въпрос имам към вас. Ако някой ден реша по някакъв да си подобря отношението си с нея чисто приятелски по какъв начин да подходя към нея? Заслужава ли си да правя опити да си оправя отнпшенията с нея въобще?Аз съм ОК че тя не приема такава възраст, но беше ли нужно да реагира по такъв начин....
Виж целия пост
Та историята ми е следната.... в началото на годината след серия от любовни разочарования реших да направя сериозна крачка в личен план и да предложа връзка на една приятелка към която изпитвам адски голяма симпатия и много пъти съм си казвал, че тя е единствената, която си заслужава да си пре*ба живота ако трябва само и само да съм с нея въпреки възрастовата ни разлика. Аз съм на 24 а тя на 34, но аз това го бях преглътнал, въпреки, че се сещате колко щяха да ни одумват заради разликата ни и то може би най-вече мен. Когато се запознахме аз бях на 19 год, а тя на 29 и ни запознаха с молбата аз да бъда неин един вид посредник и ако имам някой познат, който си търси приятелка да го запозная с нея... е.... за тези 4 години приятелство с нея аз и намерих двама души, но не се получи при тях. Спомням си едното момче един ден ми звъни и ми вика брат каква е тая, тя тази буквално иска да ме купува... предлага ми коли, незнам си какво. Друг мой познат ми вика тя тая идва в офиса ми и ми предлага да зарежа приятелката си и да се хвана с нея, и ми обещава някакви работи. Както и да е хора... майната им на парите и колите и моя късмет ще дойде аз не исках да и предлагам връзка заради материалните работи... просто видях в нея човек, който си заслужава риска.... а с точния човек всичко се постига
Така де.. реших да се върна в града от който съм и се срещахме доста често преди да се отчупя и и предложа... До преди да и предложа тя беше толкова отчаяна, та дори и в прав текст ми беше казала, че вече е стигнала до там, че би се хванала с първия срещнат. Е... не след дълго и предложих връзка, но и от там настъпи абсолютен крах в отношенията ни и думите и бяха, че съм бил "развалил всичко" и че аз за нея съм бил нероденото и братче и незнам си какво още, но от личен опит съм видял, че с един човек физически ако не си до него дълго време се отчуждаваш с него и в един момент просто когато го видиш го гледаш в очите и с усмивка си спомняш стари моменти. Е... след тази среща с нея какво стана ли... настъпиха едни нападки към мен, че съм подмолен човек, че съм менте, че съм двуличник и лъжец, че много съм я разочаровал и че съм искал да я запазя за себе си и заради това съм я манипулирал и лъжел и съм искал да я провалям в опитите и да създаде връзка. Че си е търсела друг тип мъже, че трябвал да има кариера, да е черноок, висок, слаб, нисък и незнам си какъв още... Каза ми че съм бил все още млад и трябвало да си променя характера... И за капак аз преди да и предложа имаше само едно нещо, което не знаех за нея, а то е дали е туркиня, защото един друг приятел ми беше казал преди мнооого време, че тя не е туркиня, а е от друга мюсюлманска етническа група. И какво стана .... тя решила да се обажда на този човек, за когото и казах че ми го е казвал това и оня е отрекал че ми го е казвал. И в крайна сметка видях, че тя дори е изгубила вяра в мен... въобще ако е имала. И за капак в края на последния ми телефонен разговор с нея ми каза цитирам: "И само ще те помоля да не ми звъниш на телефона, не ми е приятно да ти чета името на дисплея си."Според вас скъпи дами, заслужава ли си да я мисля? Дали някой ден ще осъзнае, че е постъпила кофти спрямо мен. И още един въпрос имам към вас. Ако някой ден реша по някакъв да си подобря отношението си с нея чисто приятелски по какъв начин да подходя към нея? Заслужава ли си да правя опити да си оправя отнпшенията с нея въобще?Аз съм ОК че тя не приема такава възраст, но беше ли нужно да реагира по такъв начин....
".....че тя не е туркиня, а е от друга мюсюлманска етническа група." 
