Любители на Котки Тема 89

Мира Иванова Слагала съм дърво, но не беше много голямо и не прояви интерес. В нас нямам и много място за да взимам по-голямо нещо. Аз го взимам главно за оформяне на маникюр и да гледа през прозореца. Моя сладкиш е на 8 години и е голям мързел .. та не ни трябва някаква интересна катерушка. А и 200лв някак си ми се виждат много за момента ... иначе на тази цена има много красиви . Благодаря за предложението   

Ясно
Ама признавам на маникюра  докато зацепя какво искаш да кажеш 
Цената на големите игрушки и мен ме повтрещи малко, ама ако съм котка искам голяма катерушка

Ох, нападат ме, трябва да се намеся

Днес пред салона за красота, в който ходя се появи страшно красив, малък Черньо.  Мисля да го взема в апартамента при Дара. Не знам дали ще се харесат.  Мисля, че ако си има дружинка ще и е по-добре.  Давайте съвети и акъл. 

Взимай го! В началото може и да се порепчат взаимно, но за около 7-10 дни ще свикнат. На 26 септ прибрах едно мъниче от улицата - е такова ръмжене и удариха и Чочо и Мърчо, че ...
Сега с Мърчо се боричкат през времето, когато не спят.

Tina.K, в момента съм на около 3000 км. от Бг, като се върна, ще погледна. Мерси за идейката! Дори не знаех, че има такива. Ако намеря, к'вото търся, компът ми ще ти е мн благодарен. Няма вече да се изтриса на пода с чаркове на вси страни. А на моята писа ще й се отрази, като й засили още повече убеждението, че няма по-специална писа от нея. Тя и така си се изживява като върхът на еволюционната пирамида. Ама сама съм си виновна, като го обичам толкова това чудо пухено.

Марципанче, чакаме новини от Ити и се молим на Бог да са положителни! Много ми е жал за този малък салдур!

За котешките катерушки, аз си бях направила от клон на дърво и конопено въженце, 0,5 см. дебелина. Ако някой се интересува, мога да опиша как го направих. Значи, к'во трябва:
1.Равно отрязан клон с дебелина колкото да го обхванеш с две шепи, отрязан на подходяща дължина.
2.Плоскост с размер 50/50 см, или около тази големина. Подходяши са например вратички от стара секция, или нещо подобно.
3. Въженце с дебелина 0,5 или 0.4 см. Продава се на Женския пазар, някъде срещу училището, не му знам името. Питайте, предполагам, че старите търговци ще се сетят и ще ви кажат. При мен, доколкото си спомням, отиде 30 м., но всичко зависи от дебелината и дължината на пънчето. Мойто беше 1,50 високо.
4.Желатин 3 пакетчета или туткал (който по-трудно се намира)
5.Няколко пирона 7 - 8 см. дълги
6.Джамджийски пирончета около 1,5 см дължина, има ги в Бриколаж
К'во правим:
Намираме центъра на плоскостта, която ще ни послужи за основа. Започваме да приковаваме към нея онази страна на пънчето, която ще е долу, като слагаме нещо, например молив, което да остави разстояние между клона и основата, като го извадим.
Изсипваме трите пакетчета желатин в съдче с дръжка, заедно с половин чаша вода, и разбъркваме хубаво. Оставяме да набухне и през това време кипваме в по-голямо съдче вода. Слагаме съдчето с желатина във врялата вода (не го изсипваме) да се разтопи. Получава се гъста смес, която трябва да изсипем още гореща с лъжичка между клона и основата, където предвидливо си бяхме оставили разстояние, тъкмо за целта. Веднага ковем пироните до края, така че да се притисне желатина. Като изсъхне, ще захване двете части на нашата катерушка с желязна хватка. Тук му е мястото да кажа, че можем да постигнем същата задача и с дърводелско лепило, но аз нямах такова и подходих творчески и икономично. Т.е., не ми се мотаеше по София да търся лепило.
Сега е време да оставим нашата бъдеща катерушка да съхне, поне 2 дена, като през това време накисваме въженцата. Трябва да са мокри, като работим.
И ето, след като сме подготвили всичко, почваме да слагаме въженцата. В началото правим възел и го заковаваме здраво в основата на клона. Обмотаваме клона с въженцето, като опъваме силно
и на всеки две-три намотки ковем малко пиронче, може и по-често. Това се прави, за да е стабилно въжето, иначе след неистовото дърпане при остренето на ноктите провисва. В края на въженцето пак правим възел и ковем, след което всичко е готово. Оставяме да изсъхнат въженцата и предоставяме за всеобщо злоупотребление! Разбира се, не чакаме благодарност от пухкавите си любимци... Да не забравя да спомена, че по онова време, когато я правих, катерушката ми излезе около 40 лв.

Анч, потърси Фелиуей за привличане от вет аптеките, ще помогне много. Освен това трябва да не даваш повод за ревност на голямата си котка, и наче няма да приеме малкия. Поне в началото я гушкай първа, давай й храна първо на нея, и не измествай мястото, на което спи. Според котешките разбирания тя е шефът, и нейното първо място в йерархията не бива да бъде поставяно под съмнение. Така ще привикнат един към друг възможно най-бързо и безболезнено. Успех! По-късно, като свикне малкия, той ще й даде да разбере. Спокойствие няма да види от игра!

Катерушката едва ли ще върши работа у дома. Мъртока вече живее върху гардероба, т.е. на височина над 2,2 м.  За точене на ноктите от Джъмбо му взех една най-обикновена драскалка, която той учудващо бързо разбра за какво точно служи.
Донесох му и от къщата в апартамента една табуретка, която ползваше за маникюристка заедно с две нейни посестрими.

Днес му падна един от горните дъвкателни зъби. Бая кръв изтече, а мъжът ми беше пред припадък с котка с кървава муцуна и зъб в ръката.

Благодаря за темата  

Записвам се с Даша - тийнейджър. Вече се е издължила доста, има площ за галене   малките котки са много сладки, но като тръгне да го гали човек, докато почне - то свършило!
Даша вече става за галене, и поради възрастта си, вече не е кръгло сладко бебе-коте, но и не се е наляла като голяма котка. Само уши и на моменти много грозноватка седи, друг път е суперсладурче. Интересно ми е каква ще порасне, майката уж била половин британка, а дали е така, коооой ще ти каже  

 

а само преди 7+ седмици беше така:

  Даша запълнила легълцето. Голяма сладурка е.

Зарчо като беше бебе и той се намърдваше в скута ми и се мушваше под лаптопа на топличко. Сега е голям и с характер, не идва да се гушим, обаче откак взе да се захлажда се опитва да седне върху лаптопа да топли гъзинката.

 Дано днес Ити да е по-добре 

Черньо се оказва домашно, избягало коте, както и предположих.
Собствениците му са си го взели.  Хем се радвам, хем ми е леко криво.

Момичета, току-що говорих с близки в Бг, и простосе потресох от това, което научих от тях. Те имаха една много сладка котка, младичка и много игрива. Бяха й сложили на вратлето противопаразитна каишка. Та преди три седмици някъде изведнъж им изчезнала котката, а те след два дена трябвало да пътуват нанякъде. Като се върнали след две седмици в къщи, установили, че отнякъде идва миризма на мърша. Оказало се, че котката им се самообесила в гардероба им... Пиша това, за да ви кажа: премислете сто пъти, преди да сложите нещо на вратлето на своето коте! Котките не са като кучетата, те се врат навсякъде и потенциално винаги могат да се закачат... Нека бъдем внимателни, за да не се хапем после, като стане нещастието!

 

Ъм... Заминали са за две седмици без да намерят някой да дойде да нагледа котката им!?

Или просто са мислели, че я няма в апартамента и им е било леко все едно явно...

Изумявам се какви хора има.

Притеснявам се, че Марципан не пише. Какво ли е станало с Ити?

И аз

Аз също ги мисля.