Любители на Котки Тема 89

Тук съм, но нямам новини - все така сме си. През деня го оставяме на системи, нощем го гушкаме. Понякога мърка. Малкото ми храбро коте - бори се още, но не знам... Моля се за чудо.

Стискам силно палци и изпращам силна енергия за малкото бебе! 

 Marzi Pan, и отговор няма от какво точно страда котето?

Честит първи сняг, котета и стопани!

Sway, не е така, котето изчезнало два дена преди да заминат, търсили го много, но после все пак трябвало да заминат. А като се върнали, вече миришело. Постнах го, за да си има едно наум всеки, който слага разни неща по вратовете на котките. Вярно е, че са много чаровни с разните му там медалиончета и прочее глупостички, но... А също и за каишките против паразити това важи с пълна сила. Знаете, котка, ако се закачи, дори не може да изкрещи, за да разберете, че има проблем.

Касита, има само предположения. Дори не могат още да му вземат кръв за биохимичен анализ - няма налягане във веничките. ПКК е нормална. Спряха антибиотика, сега пускат само системи, за да го хидратират и го хранят с висококалорична храна. Продължава да слабее въпреки това - 370 гр. е тази сутрин. Явно някой орган не функционира правилно. На ехограф всичко изглежда нормално.


Майка ми и други близки ми дават съвет, който се ужасявам дори да напиша. Но не е като да не съм си го мислила. И ММ веднъж спомена... Не съм говорила за това с ветовете още - гледам, че сякаш имат надежда, опитват се. Винаги съм се молила да не ми се налага да застана пред такова решение. Ако знам, че няма шанс... Но ако все пак има... Не зная боли ли го...  А то самото още се бори

Marzi Pan, недей, миличка... Щом се бори котето, има шанс. Това е ужасно, недей... 

  Всички сме с теб  в мислите си....каквото и да решиш!

Марципан...
все не смея да кажа защото се изтърсих тук от нищото... или може би защото все си навивам на пръста след като видях с моя котарак, че се случват такива неща... Но...

Не успях да прочета цялата история на това Ити назад, но да не би да има диабет? Моят Мишо се оказа, че точно това е било. Дехидратиран, вените се прибрали, вземаха му кръв от ушето, за да я изследват, а в същото време на ехограф всички органи му бяха добре.


 

Марципан, аз ще ти разкажа нещо за моя Чочо, който сега е на 14г6м.

Когато беше на 5г му се запуши уретера за 1 път - то бяха всевъзможни изследвания, ехографи и т.н. Предположение от ветовете, че бъбреците му не работят добре и вероятност да бъде приспан. Тогава казах: "Не, ако ще мре да е по естествен начин. Докато диша - лечение." Така и не помня какво стана - бях с бебе на 2-3м на морето, мъж ми с котака в София и се обади, че нещата са зле, че май ще го приспиват. Много рев му ударих, щях да си тръгвам, та поне да се сбогувам с него, защото за дни казваха, че ще си иде. Обаче се оправи, може би не е било толкова зле положението. Това 2005г се случва.

Преди това през 2003г юли падна от 3 етаж и дек. 2003 почна да прави припадъци. Вета каза, че е епилепсия. Постепенно честотата им се сгъсти от 45-50-60 дни на около 20 през 2006г. Същата история - да го приспим, защото не се лекува, няма как и лекарства да се дават, защото човешкия диазепам е с рецепти и няма как да се снабдя за кот. Същото казах и тогава: "Ако му е писано да си иде от епилепсията - да си иде, но аз няма да участвам в това с такова решение. Не съм Господ, че да решавам кой да живее и кой не."
И така не го приспахме и тогава.

По-старите в темата я знаят историята: Съпругът ми тогава страдаше жестоко от хидроцефалия, което започна 2001г и отне 5г на лекарите да му поставят диагнозата. 22 юни 2006г го оперираха - може би около 15 дни след припадък на кот (много тежък и дълъг, с напикаване, пяна на устата и т.н., бавно излизане от припадака и поне 30 мин беше дезориентиран) - тогава за една бройка щях да се предам и да го приспя. И ... припадъците спряха. От тогава до ден днешен Чочо няма нито 1 припадък, изглежда прекрасно за възрастта си.

Та мисълта ми е: Докато котето се бори и диша, колкото и да ви е тежко да го гледате, независимо от съветите на околните - никакво приспиване! Ако си му е писано да си отиде, то това ще стане и без вашата помощ. Обаче вашата помощ и борба, без да се предавате, може да означават за него да живее.

Нашите ветове са доста добри (Мая ще потвърди, доколкото знам и тя ходи при тях - Радо и Куми), ако искаш да го доведеш за едно мнение и тук?

Марципан, не се предавай. Бъди силна и вярвай, че мъничето ще оздравее. 

Ти сега като не ми даваш да дебна и да хапя тез' чертежи, аз пък ще се скрия в тях 

TINA.K, абсолютно съм против евтаназията.
Няма как да подкрепя такова решение. Нито за животни, нито за хора.
От Радо и Куми и аз съм много доволна. 

И аз де. Не съм казала нищо в подкрепа. Напротив, писах да се борят до последно, щом Ити се бори.
Ако нещо грешно съм те разбрала - извинявай.

Напротив, много добре те разбрах. Борила си се докрай. Адмирации!