Сняг октомврийски навън вали, сладкарничка за книги отвори врати! - 18 тема

Напоследък имам проблеми с Андриан - по-скоро с поведението му - станал е ужасен - не се спира на едно място, постоянно подскача, бяга, хвърля се на леглата - изобщо всяко едно движение е с голяма амплитуда и скорост. Крещи, своенравен, иска винаги да е по неговата. Казвам му: "Сядаме да пишеш домашни" и се почва - не искам, изморен съм, още малко..." - нямам спомен батко му да  е правил така, вярно е, че са различни но...мислих, наблюдавах, па онзи ден като изтрЕщЕх - забраних да гледа детско  - а неговото "детско" е Картуун нетуърк - ако сте се заглеждали - тотална идиотия - крясъци, глупости, бързо сменящи се кадри, повтаряне на глупави песнички като мантри - а той гледа ужасно много - ако го оставя ще гледа по 24 часа. Досажда непрекъснато на всички, особено на батко си и си признавам - постига своето - примерно - иска да играе на телефона на батко си, отначало той не му дава, но след 10 мин истерии ние караме Калоян да отстъпи само и само мИра да има. Знам, че не сме прави, особено спрямо Калоян, но...та вчера без ТВ - зарязах всичко снощи/ а имам една камара сладки и двуетажна торта за събота да правя, по нощите ще работя явно/ и се занимавахаме двамата - с бухалчетата, книга четохме - той - видимо по-спокоен. Днес пак. Както бях против, така наблюдавайки моите ученици да плетат гривнички от ластици реших, че ще му е интересно - хем занимания за фината моторика, хем за концентрация, хем пък усет към цветови комбинации и откъсване от ТВ - та купихме един комплект и сега втора гривна плете до мен и тази вечер вкъщи е мир.
Та с две думи - явно си е стрес от училище, особено за енергични деца като моето, лошото време, затворило го вкъщи последната седмица, също си изигра ролята - просто няма къде да си изразходва енергията. Честно, онзи ден си мислех да не е отключил хиперактивност  ...ох, и аз имам вина, все нямам време за него, все си мисля, че може сам да се занимава, като батко си, но явно още търси внимание и подкрепа...снощи даже е шепнал и ходил на пръсти, че баща му заспа в 20 ч, изморен до смърт. Преди сън ме попита :"Мамо, послушен ли бях" и така силно ме прегърна, че щеше да ми изкара въздуха...малчо е още той, а аз май искам зорлем да порасне...