Подсъзнанието може всичко 62 /Линкове за всички техники има на 1-ва стр.

 Пролетен дъждец   

 

Всеки , който е тук е за нещо , живота не е розов , даже и с розови очила .
Винаги съм се удивлявала на непоисканата помощ от непознати - толкова сме свикнали да сме груби , че когато някой е добър , чак ти е странно !
Ти не харесваш едно , аз друго - различни сме , така сме устроени 
От Хулио се получи нещо добро - темата се раздвижи със разни различни , злободневни теми 
Само ,че той ни спретна един латино епизод - Хулио , когато излизаше с нови хора и се чувстваше добре - защо тук се оплакваше?

Правя го това , защото прочетох един негов пост преди да го редактира , в който ни описваше като жени , които чакаме мъжете ни да опнат веднага след като се приберат от работа , докато децата спят в другата стая , написан грозно и грубо .

Ако не знаете - тези , които не го съжаляваме и не го съветваме така , както той иска сме абсолютно пропаднали 
Има много неща , които да кажа , но аз само го критикувах 

Дааааа! Много интересна дискусия и докато четях три страници, след два почивни дни,през които сте изписали орталъка, ми мина през ум, че всеки има право, своя си истина и собствено виждане на нещата. Не обичам да критикувам, защото това е най-лесно. Обикновено гледам да споделя собствен опит и мога да ви кажа със сигурност, че когато ви тресне много сериозен проблем, ей тъй, като гръм от ясно небе, ще забравите всички техники, всички мъдри и премъдри техники, потупване по разни точки, може и да действа,ама в подобни моменти на мен ми иде на ум само обичам те, прости ми... Няма да забравя, как в дванайсет по обяд в българското посолство ми заявиха, че трябва да сваля един документ от интернет, но те не можели да ми помогнат...   Затварят офиса в 14:00, а аз трябваше и самолет да хвана в 17 часа. И така хукнах да търся помощ в околностите, повтаряйки си тези четири простички потвърждения, кой мисли за друго в такъв момент, когато страхът те е стегнал в хватката си, а ти си повтаряш, трябва да извадя този документ, има срокове и те изтичат... Еми успях, успях да сваля документа с помоща на един момък, който имаше принтер студио, но ми услужи със служебния си интерент...Бог да го поживи!
Успях да шашна служителката от посолството, която остана леко изненадана и вече почти беше архивирала моята папка, но после ми извади нужният документ 20минути след затварянето на офиса.... Та как да не вярвам в силата на тези думички.

Не бъдете крайни, нито крайно скептични, нито крайно оптимисти,а розовите очила не вредят(моите са лилави ) , за който вярва в тях. Нали затова сме толкова различни!
и понеже днес е първи декември, нека да е началото на един успешен завършек за тази доста трудна година и начало за истински промени! Гуш

Здравейте мили хора,
преди няколко дни "случайно" попаднах на темата
Позитивните хора и изобщо нови хора в живота ми са нещото от което имам нужда и се радвам, че попаднах тук. Има много информация, която си набелязах и ще чета, благодаря за труда на всички, които са я събрали и публикували. Преди години любимите ми книги бяха в духа на тази тема. Аз лично вярвам, че желанията ни се сбъдват - най-голямата ми сбъдната мечта са моите момичта, още от 4-5 годишна съм искала да имам 2 момичета еднояйчни близначки - преди малко повече от 7 години ги получих. Винаги съм била доста закръглена, преди година се гледах в едни криви огледала в градинката пред Театър Иван Вазов и се видях много слаба - тогава си казах "това съм аз, такава ще бъда" и сега година по-късно съм такава, свалих 35 кг., не беше трудно, жалко че повода беше лош/ получих жлъчна криза/, но резултата е чудесен
Имам много желания, вярвам че и те ще се сбъднат и ще работя по въпроса.
Ще следя темата.
И за завършек нещо, което може да ви е полезно - когата ви попитат "как сте?" казвайте "все по-добре" - това го научих от учителя ми по философия.
Хубав и успешен ден на всички!

И тук вместо да казват "зле съм"; "хич не съм добре", казват:"Sto poco bene"-"в момента съм малко добре!"Не ползвайте отрицателни фрази за физическо, или каквото и да е състояние!
Добре дошла!

на български казват " и по-добре съм бил" или обикновенно "не е зле" или "горе-долу" което както и да го погледнем не е много положително.

Хулио е тя!  

Данилу, ама голяма си сладурка. Винаги те чета с удоволствие и се зареждам с позитивни емоции.Много ме кефят реалистични постове. Аз пък не обичам прекалените въздухари. Утопиите и "прекалените светци" никак не ми са по вкуса.  Защо трябва да забивам главата си като щраус като живея в реалния живот. Край мен всички са духовни люде, но не им пречи, че аз, макар и четейки от 96 година подобни писания и ,правейки ритуали не съм надянала още пухени крилца и не съм запяла  " чучулигини трели" . Мляскам и гушкам хора от реалното си обкръжение, но го правя и реално, без да го коментирам. Многословието е направо изтощително. И тук чета през човек, па понякога и през 5  . Старая се да правя добро, ако не мога ,поне не правя зло. Но, определено, не смятам, че това снижава човешките ми качества.

Здравейте и от мен! От една година чета темата. До сега не писах, защото съм от хората които добиват по-добри резултати само с четене. Гушките, целувките и позитивните постове ме зареждат с положителна енергия. Не правя ритуали, предпочитам да не мисля толкова за желанията си. Този раздел е единствения на БГ мама който чета.   

Искам да кажа нещо към Фрея и към всички, които споделят любовни проблеми тук. Надявам се ме разберете правилно, не искам да критикувам, просто искам да ви накарам да се замислите. Не казвам, че проблемите ви са малки, обаче трябва да бъдете благодарни че изобщо имате някакъв любовен живот. Да може да не е идеален в момента, но нещата винаги се оправят. Запомнете, че много хора нямат този лукс. Тъй както сме привилигировани, че имаме пари за Интернет, ток и телефон, а други не са ги и сънували. На мен ми се показа, че като не цениш и малкото което имаш привличаш проблеми. Не се вторачвайте в проблеми, така или иначе не можеш да промениш другите. Постоянно се пише в темата как трябва да сме благодарни и за малкото и е така. В крайна сметка ще дойде друг, по-добър.

Аз гоня 30-те и не ме е срам да споделя, че последната ми "връзка" беше в прогимназията... и какво да седна да рева ли? И при мен осъзнаването дойде с криза от физически характер. Тази криза беше отвратителна и продължи почти година. Никой не ми помогна и осъзнах, че трябва аз да си помогна. Тя дойде да ми каже "Хей, спри се! Започни да обичаш себе си отново. Не се тормози, ако не обичаш себе си няма кой да те обича." С времето се научих да се чувствам добре в кожата си, да се харесвам. Всеки ден забелязвах, че колкото по-комфортно се чувствам в кожата си, толкова по-леко и естествено е общуването и привличам светли и чисти хора. Любовта още я чакам, но е голям напредък че не се самосъжалявам, не се критикувам, не обвинявам другите и не рева. Преди все се оплаквах "ама как може, какво ми има, защо си нямам никого, хората са лоши", бях в ролята на жертвата, но вече съм от хората, които са си самодостатъчни. И вярвам че любовта ще кацне и при мен, но междувременно няма да се жалвам и оплаквам, а ще се уча да обичам на първо място себе си и близките си и да ги оценявам. Преди не им благодарях, че ги има сега като ги видя ги прегръщам. Осъзнах, че всички сме преходни и трябва да се радваме на всеки миг. Според мен ви трябва повече тренинг, когато ММ не е подходящ те обиди за пореден път, излез и се порадвай на играещите деца в парка, на песента на птиците или си подари нещо на себе си, за което от години си мечтаеш. Пък кой знае, може докато си навън да срещнеш истинската любов!

Хубав и слънчев декември и дано донесе промяна на всички ни към по-добър и щастлив живот!

Много ме зареждат постовете ви - kris4, angala, etty775, danilu, Dev  както и всички останали, пишещи тук 
Фрея, радвам се да те видя тук сигурна съм, че ще намериш правилното решение за себе си, и то ще дойде не когато целенасочено го изискваш- ей сега, на момента, а когато трябва - ще го почустваш, бъди сигурна, случвало ми се е, знам, че е така
Относно така желаната от мен работа - миналият четвъртък бях на първия изпит, сутринта се чувствах спокойна и уверена и макар да не са излезли още резултатите, имам вътрешната убеденост, че съм се справила добре в петък ще е следващият тур - надявам се да се чувствам и тогава така. Трудно е да не мисля за това, тъй като ежедневно се подготвям, но пък някак много се "виждам" отстрани точно на тази длъжност, сякаш е най-естественото нещо това да се случи Ще поживеем, ще видим...
Пожелавам ви вълшебен декември и сбъдване на много желания 

Ама какви са тези квалификации "жалва се", "мрънка". Хората тук СПОДЕЛЯТ. И ако на някой това споделяне не му харесва, нека подмине поста с усмивка и да не започва да "омрънква" пишещия. Още повече, че Фрея не се е оплаквала, а просто е поискала съвет как да приключи връзката си по-безболезнено. За мен тя вече е взела своето решение. И няма безболезнено прекъсване, щом е дошъл момента и смяташ, че нямате общ път и гледате в различни посоки-до тук. Нещото с, което се гордея, е, че с бившите си връзки съм успяла да съхраня човешки и приятелски взаимоотношения и си помагаме и до днес, но никога не съм ги влачила с години, понеже ми е било трудно да приключа. И никога не съм била зле придружена, нито пък самотна. Аз не обичам да бъда сама и искрено се надявам на Вселената, Съдбата и на себе си да бъдат винаги благосклонни към мен.

Здравей, наистина не беше правилната дума, редактирах поста си. Но наистина смятам, че не трябва много-много да ги мислим проблемите, а трябва въпреки тях да продължаваме и да се фокусираме върху това което имаме. Както е споменавано тук много пъти, трябва да намалим важността на желанието. Чрез анализиране на проблемите стигнах до никъде, още повече се омотавах в тинята. Най-странното е че като спреш да ги мислиш те започват сами да се решават, поне при мен така работи Вселената. Колкото по-малко енергия влагам в тях, толкова по-лесно се саморешават. Като ги мисля много им давам сила и се увеличават, баш ала "Тайната".

Повратният момент дойде когато си направих сметка за тези неща които са хубави в живота ми и когато спрях да влагам емоции в проблемите. Вече нямам скандали с хората, когато някой е изнервен и иска спречкване се усмихвам и не влагам много емоции, защото иска точно това.

Така е, но Фрея ми звучи доста благородно и съм убедена, че трудността, свързана с раздялата , не я терзае заради самата нея, а по-скоро болката и е свързана с това, да не нарани любимия човек. Олеееее, колко такива "Радини вълнения" съм имала. Вярно, че е по-трудно да съобщиш решението си, отколкото да го вземеш. Поне за мен е било така. Винаги съм била убедена в решенията си, но яко ме е тревожел фактът, как по-мило да произнеса присъдата си, без да нараня ЧОВЕКА, пред ,който трябва да я произнеса.

Мда....мнооого познато най-трудният момент е това, особено поставяйки се в положението на отсрещната страна

ок  
Все тая .

Благодаря ви момичета, знаех си че ще ме разберете и ще ми дадете още поводи за размисъл Бисквитка  Много ми отворихте очите и ме накарахте да се замисля от друга гледна точка. Съгласна съм с всичко, особено с това,че вторачването в проблемите не води до тяхното разрешаване. А страхът от непознатото е най-голямата спънка, толкова труднопреодолима... Може би търся лесния начин на трудна ситуация, надявайки се да опозная това мътно бъдеще, което ме чака. Вместо да започна да го градя, както досега. Винаги съм отделяла любовния живот от останалия ми свят. Сякаш съм ту в единия ту в другия, може би това е основната грешка. Факт е,че не съм щастлива, когато единия цвят липсва, но защо си налагам да избирам? Правилно е това за оценяването, често пъти трябва да загубим нещо или някого, за да осъзнаем какво означава за нас. Но също така често търпим нещо, някого, без да си даваме сметка какво всъщност ни причинява това. От една страна стои въпросът с компромисите и отстъпките, които не можеш да правиш повече, от друга - щастието и хубавите моменти, които са незаменими във времето. Трудно е, тежко е, и има много страни, благодаря че ми ги показахте. Имам още по какво да мисля. И спирам за да не стана като Хулио.   

Фреа, имам особен сантимент към теб, тъй като ти си една от най-вещите тълкувателки на сънища, които съм срещала. Не знам дали не си зодия Рак, но и да не е така, ще ти кажа следното: ЧИСТИ!!!! Чисти живота, емоционалното и материалното си пространство от всичко, към което не те тегли силно душата и сърцето. Всеки човек, в когото не си безумно влюбена и не Ви свързва дълбока и осъзната любов, няма място нито в леглото, нито в главата ти. Колкото и време да си живяла с него, колкото и хубави спомени да имате, както и да си се привързала. Всички ние заслужаваме безусловно само най-доброто. В мига, когато усетим, че правим компромис, трябва да си вдигаме чуковете. Не защото сме себични егоисти, а просто защото такава е волята на Бог или на Вселената, както искаш го разбирай. нормално е земният ти договор с определен човек да не е до гроб, но щом той изтече, трябва взаимно да се освободим един от друг - отново с любов и благодарност, но категорично. А тъгата, която изпитваш бих оприличила на лечебна (изчистваща) криза при гладолечение. Първо ти се гади, вие ти се свят, отпаднала си, лицето ти се обрива...но като премине се усещаш чист, изцелен, енергичен и гледаш на света с други очи.