Подсъзнанието може всичко 62 /Линкове за всички техники има на 1-ва стр.

Трябва да има нощ, за да има ден. Трябва да има минус, за да има плюс.
И аз го казах назад - не всичко е цветя и рози.
Има полза и от драмата.

Между другото, при мен нищо не се е променило с работата и парите, въпреки всичките ми опити, нариччанки и реални услия.

Няма полза от драмата освен да покаже че са нужни промени и какви хора и ситуации трябва да избягваме. Тя е лакмус, но не трябва да й обръщаме голямо внимание защото я правим по-силна. Знам го от личен опит и съдейки по мненията ми по-назад наистина имам доста работа върху себе си. Драмата предизвиква стрес, а той е вреден за организма, трови го и го кара да работи на ниски вибрации.

У нас в България драмата ни е станала като втора кожа - обичаме да плюем, народът масово плюе Биг Брадър,  но го гледа, защото му е кеф да гледа скандали. Да ти кажа ли че преди две години точно гледайки тези скандали получих първата си криза? Дали е случайно? И от тогава един път не съм пуснал на ББ. Осъзнах, че такива предавания разпръскват помия. Казват, че ги гледат за да вземат пример какви да не бъдат, но светът не работи така. Трябва да взимаш пример от позитивните, негативните да отбягваш и да ги оставяш да си живеят в драмата. Ами компютърните игри, където децата се учат да колят и взривяват? Та една игра на стражари и апаши или индианци и каубои е къде-къде по-малко войнствена. Вменява ни се, че злодеите по филмите са по-интересни като персонажи, видиш ли положителните герои били скучни. За мен пък е много по-трудно и достойно за уважение да си добър и в същото време смел и със самочувствие. Изобщо не се прехласвам по никакви негативни персонажи вече.

Същото е и със сутрешните блокове - все проблеми, все истерии и драми, все канят някакви критикари, които от всичко разбират и се хранят с помия. Пък минутките за култура и позитивни новини са сбутани. И затова не ги гледам, нямам нужда от сутринта да ме залива помия. Твърде много драма има в живота ни, едно време са живеели по-спокойно точно заради липсата на драма, макар че работата им е била много по-тежка. Днес постоянно ни се вменява страх и драма навсякъде и едва ли не е куул да размахваш пръстче и да правиш скандали. Затова да живеят котенцата, чайчетата и прегръдките, достатъчно чернилка има! 

Ами, не ги гледай де!
Малко ми напомняш на мен, като се върнахме. Нон-стоп мърморех, сигурно година, че е мега гадно. Сега не знам  дали съм станала по-голям тапир или какво, не ми пука за много неща. Може би защото човек вижда, че тук може да се сблъска с много по-сериозни проблеми като здравеопазването например, и градският транспорт или продавачките, предаванията остават на заден план. Ако ме дразни някоя продавачка, ѝ се озъбвам или я поставям на мястото ѝ порядъчно. Нямам намерение да се хабя да повтарям по 110 пъти мантри и други щуротии , само за да остана с розовите очила и да не си разваля пред света позитивната визия . Ядосвам се след това още малко, но пък така ми минава доста по-бързо, отколкото ако съм си премълчала.

Между другото мен изобщо не ме дразни мрънкането ти. Много повече ме дразнят гушките. Ха-ха. Имам усещането, че си още твърде млад и объркан
Казваш, че предаванията, транспортът или нещо друго отвън ти срива настроението. Дали наистина е нещо отвън или причината е и вътре в теб? Може би е добре да се запиташ кое точно те дразни? Защо това те кара да се чувстваш така? Задавай си по 3-4 защо-та на всяко чувство и може да изкочи нещо.

Ами аз не ги гледам, просто отговарях на L'Agent, че драмата е полезна само като контраст, но не трябва да й се обръща внимание, защото е като демон, който се храни с внимание. Вярвам че една от причините децата да са по-щастливи е, че просто живеят, доста неща им се спестяват или пък не ги разбират, а ние само анализираме, търсим проблеми. Учат ни да критикуваме и забравяме да оценяваме хубавото. За мен 90-те бяха прекрасни, въпреки икономическите трудности, защото бях дете и забелязвах малките чудеса - първия сняг, красивият звук, който капките дъжд правят когато падат върху покрива на колата, прекрасния аромат когато започват да цъфтят дърветата, красивите рисунки от лед по замръзналите стъкла и други такива които с времето се научаваме да не забелязваме.

Отново се уча да го правя и както се вижда в предни постове не винаги успявам. Явно в началото на пътят има и спадове. Дразни ме единствено това, че когато кажеш че не следиш политиката и новините ти се вменява вина. Аз предпочитам да помагам на света като карам хората около мен да се чувстват обичани, не като се тормозя за глупости извън моя контрол. А за транспорта - когато се чувствам добре и най-старият и мръсен автобус ми се струва като най-прекрасното място на света. Щом аз успях да усетя магията която усещах в детството си, значи всеки може. Това е то да си влюбен в живота... както когато бяхме деца.

Човешко е да си помрънка човек, но не е човешко 100-тина  "позитивистки" да скочат отгоре ти и да започнат да мрънкат на база твоето мрънкане  ......и аз последно време го раздавам Уееекинко сеирджийка, защото темата е адски разводнена и заскучняла, но пък тъпо и упорито я чета с надежда аз начинаещата залутана душица  , да намеря нещичко позитивно за себе си от ветераните.

Не ги извинявам, но донякъде ги разбирам. Може би им е дошло до гуша от помията в другите теми и подфоруми и да ги е ядосало че и тук може да стане така, за което се извинявам. Преди малко една любителка на драмата ме зачекна в друга тема, но този път се сдържах й и отговорих с усмивка, не успя да ме ядоса. Имам чувството че много хора ползват форумите да си избиват стреса и комплексите върху другите. Вече знам че такива хора точно от това живеят, те се хранят така. Та аз може би помърморих, но поне се въздържах от личните обиди. Затова и хората в тази тема си разменят прегръдки и целувки. То с толкова любители на драмата в другите подфоруми (и като цяло навсякъде в Интернет) човек има нужда от нещо хубаво. Тази тема представлява нещо като оазис или морски фар насред тъмнината.

Нека да пишат повече и с повече обяснения тези, които са напред в хубавото и да четем повече тези, които вървим по-бавничко към "Пътя на хубавото"... Утре е първият ден от месец декември - пишете и споделяйте - ритуали, методи, книги...

Много интересна, но като че ли беше поредица от няколко, а аз прочетох само една. Авторът не е много интересен с разсъжденията си и ако не се беше обаждал, книгата щеше да е по-добра. Но разказите за виденията на пророчицата са страшно интересни, много ясно ми се запечатаха някои. Непременно я прочети!

Да, поредица е. Авторът в презентациите на книгите си разказа доста интересни подробности.

Джаф, ръф 

А помните ли го оня мъдрец, който казал: И това ще мине 

Темата е минавала през какво ли не посрещане, трудно за идващия, трудно за приемащия. Всичко е наред бе, само се четете (и не само себе си - който ме разбира) 

Здравейте от мен, отдавна четяща и попиваща положителни съвети и вечно криеща се, не споделяща нищо!

Реших,че е време да изляза на "светло", защото имам нужда, а и преживях поредното емоционално сътресения в живота си въпреки всичко, което се опитвам да постигна на вътрешно ниво. Осъзнах много неща, промених много идеи в себе си и очаквам много изненади в живота си за напред. Смятам,че имам място в такава тема и има какво да науча още и какво бих могла да споделя за себе си и вярвам за много други хора, които преминават през подобни изпитания.

Накратко за мен. Аз съм емоционален човек, интуитивен, без да знам неща ги знам, преди да ми се случат. Съумявам да използвам максимума без да искам и имам късмет в живота си. Хора, напълно непознати, напълно "случайно" идват в живота ми и ме учат на разни неща, от които имам нужда и смятам че без тях щях да изпадна в безизходица. До тук идеално, докато един ден не се случи нещо, което преобърна живота ми. Природата се намеси и обърка статуквото в ежедневието ми, което доведе до други емоционални проблеми.

В момента съм в безизходица, днес бе поредния конфликт очи в очи. За мен бе абсурдно и в същото време много драматично и болезнено! Навика си каза думата. Става въпрос за любовна история, дългогодишна, която усещам сама за себе си достигна своя край. Трудното идва от нейното приключване. Тъжно ми е, носталгично, свръх емоционално, винаги се предавам, винаги правя компромиси (от които после страдам), винаги отлагам това, което сама знам,че е неизбежно. Обичам човека, свикнала съм с него, познавам го, той не е лош, но не е и този, когото търся, не е този, който трябва да бъде с мен, и в това съм вътрешно убедена. Вътрешната ми слабост и отстъпки започнаха да говорят откъм отношенията ми с хората и най-вече най-близките ми, в която графа влиза и любимият. Въпросът е не как да приключа затворения повтарящ се кръг от епизоди,а как да го направя по-смислен за мен. Защото в един момент съм сигурна и категорична, но в другия осъзнавам колко съм привързана и зависима и правя поредния компромис, поредната отстъпка и  все пак не съм щастлива колкото и любов да има между нас. Момента е настъпил, но струва ли си, как да постъпя, какво да мисля?

Рязко се намесвам в темата и това, което се обсъжда в момента, но ви чета отдавна, имам чувството че ви познавам и имам нужда да получа някакъв съвет или поне мнение.

Фрея,привет  
Изтъркано,но вярно звучи,че когато затвориш една врата във времето,пред теб се отваря друг.....
Много често обаче не се доверяваме на вътрешната интуиция ,тъй като има и други външни фактори ,които ни разколебават и защото понякога сами не искаме да повярваме,че нещо отдавна е свършило...

Съдбата ни бута напред,ние бутаме наобратно и с посока назад и се инатим като магарета на мост.Стоим с гръб към тях и се опитваме да отворим насила тези, които по естествен път вече  са се затворили.
Ако преодолеем страха и се осмелим да го направим – да стъпим от другата страна на прага и да затворим вратата зад себе си, да я заключим и да изхвърлим ключа надалеч - тогава ни се предлага нещо много, много много по-добро!
Страхът от неизвестното е най-големия враг!Да направим сами първата крачка..трудно,но не невъзможно!
Колко пъти не сме можели да пуснем да си отиде от нас нещо, с което сме свикнали и което държим здраво и ни дава чувство на опора?

Колко пъти сме си казвали, че това, което познаваме е по-добре от онова, което не познаваме и по-добре да си примирим с това, което имаме, отколкото да гоним вятърничави мечти и да се носим по вълните на живота?

Колко пъти сме се колебали и сме прехапвали устни пред новите отворени врати?
А колко пъти изобщо не сме искали да признаем, дори пред себе си, че виждаме тези отворени врати пред нас?…
А колко пъти сме минавали през нова врата и сме били доволни, не, ами направо изумени от онова, което откриваме там?
Колко пъти сме си признавали пред себе си, че страховете и притесненията ни са били неоснователни и сме си казвали, че много по-рано дори е трябвало да пристъпим през новия праг?
Колко пъти не е имало нищо по-лекуващо душата ни от това да пуснем миналото… да си остане в миналото, там където му е мястото… да спрем да се борим с него и просто да отправим взор в бъдещето, което може да е несигурно, но пък е всичко, което имаме пред нас…

Реалността си я формираме само и единствено ние самите и когато изберем да не правим компромис със себе си, тогава и Вселената няма да направи компромис с нас.
Емоционална болка винаги е имало и винаги ще има, знам. Но тя е цената за всичко ново, непознато, неочаквано, прекрасно, вълнуващо пред нас!
Не е нужно уроците да се учат в страдание и мъки, както твърдят някои.Можем да учим и да израстваме в щастието и вярвам, че сме дошли тук да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да бъдем лудо влюбени, да разпръскваме Светлина и да споделяме опита си по Пътя!
И това зависи само и единствено от нас самите – ако си го позволим, ще се случи. Ако отворим вратата пред нас, ще намерим… това, което сме търсили и това, което е търсило нас..

Стана дълго,но дано съм била полезна  

Хулио,харесва ми новия ти ник...

Здравейте  

Аз съм от онези позитивистки , които критикуват Хулио за мрънкането му - да и ще продължавам  
Също така съм от тези , които раздават прегръдки - и това ще продължавам да го правя
Защо ?
Защото спрямо Хулио - някой трябва да го направи , не че той търпи критика , както и има хора които нямат против оплакването му на всяка страница , но излиза , че съветите , които е получил , не са му достатъчни , въпреки , че ги е използвал и е постигнал нещо положително в живота , което вместо да сподели и да се похвали , той го казва , едва след куп критики , същевременно тук е продължил да мрънколяви и да иска темата да не е такава , каквато е , а някаква предишна - фаворитизирана от него .
Ами трябва си му критика на него , това е моето мнение  

Защо го правя ?

...................................

Е , как да не ви гушна ?

Гушкам децата си , чета им книжки , правим фокуси и разни експерименти - щастлива съм !
Пиша желания - сбъдват се !
Еми ще се похваля , разбира се !

Ако ви струва блудакво - подминавайте !

Ако си мислите , че е лесно - пробвайте !

На мен ми беше много трудно , няма да лъжа и да заблуждавам , но сега съм добре и е нормално да го споделя !

Ети, много ми хареса поста ти! Имам приятелка, която в момента е болна от рак и ми е много мъчно. В началото се будех нощем и си казвах ами ако се случи най-лошото. Тя винаги е била толкова усмихната и позитивна.

Не ме разбирайте погрешно. И аз съм чела Луиз Хей. И утвърждения съм казвала, и съм писала. Още в началните теми. Не виждам нищо лошо в това. Но само с това не става. Ако не преосмисли човек причините, само си слага розовите очила.
Имам чувството, че Хулио точно така прави, но може и да греша.
Относно гуш-овете, имах предвид, че от постове само с по едно гуш-бац много се разводнява темата. Но не съм си и помисляла, че някой ще спре да го прави, само щото аз съм се оплакала. Още повече, че не съм от редовно пишещите. Просто си казах каквото имах да казвам и продължаваме напред

За съществуването на темата е положен огромен труд , за съществуването на първа страница  
На всяка страница има допълнително дадени съвети от толкова много непознати  
Всичко е плод на личен опит и преживяване !
Толкова много хора само четат и използват техники в ежедневието .
Обаждат се , за да благодарят !
Всеки намира правилното за него решение !
Няма нещо универсално и нещо , което да се вземе просто ей така наготово , да щракнеш с пръсти и всичко да се подреди  
Всъщност може , ако вярваш безрезервно , по детски !