Мимолетно е било,момичето ми призна иначе никога нямаше да науча.Питала го иска ли и той готов.От любопитство вика беше
Заплашваше ме,че детето ще остане със него.Изхвърлиха ме като мръсна куче,върнах се със полиция и когато им стана ясно,че детето тръгва с мен изведнъж станах най-голямата му любов и излезе с мен на квартира.Та всичко беше песен и рози докато и тази новина не ми дойде като гръм от ясно небе.В един момент осъзнах как докато съм гладела бебешки дрешки моя хубостник ходи на работа за да флиртува и се блъска с колежката си на която се смееше колко била флегматична,зъбата и т.н.Една вечер след работа карал персонала по къщята,тя го питала иска ли и така...По никакъв начин не мога да го оправдая.Връщайки лентата назад осъзнавам,че той е опорочил "семейството" ни още в самото му начало.И съм убедена,че щом тогава се е случило няма да се случи пак ли?Явно му е слаб ангела.След всичко преживяно не мога да кажа,че чувствата ми към този мъж са същите.Не му вярвам,презирам го.Никога няма да бъде каквото беше...Страх ме е да го напусна заради детето.Не съм искала детето ми да е дете на разведени родители,ще се справя ли сама с отглеждането и,дали пък няма да успее да я вземе,дали ще срещна някога друг човек?Сам,сама съм,няма на кого да разчитам и единствено финансовата стабилност ме задържа да не му изхвърля багажа.Не знам още колко ще издържа и това не е живот. 

Препоръчани теми