Прощавали ли сте изневяра?

Това е много хубаво като пожелание, но за съжаление е често неизпълнимо. Когато те натисне ежедневието, грижата за две деца, мъж и дом, ставане в 5 и лягане в 11, безпаричието и т.н. става трудно. Спираш да мислиш за външността си, от умора и нерви нямаш желание за секс, ставаш истеричка вкъщи...и това води до отблъскване на любимия. Тогава пък нямаш желание да се гласиш и така попадаш в кръговрат. За съжаление познавам доста жени в това положение. Сякаш и бългаската ни жилка да се отдаваме на децата и семейството и те да са приоритет ни помагат в това да не излезем от този цикъл. Възхищавам се и се стремя да бъда като хора, за които семейството и децата са някакъв процент от живота им, а не всичко. Те имат време за себе си, приятелите си, кариерата си и сякаш са по-щастливи и успешни.

Не знам, сигурно си права, вероятно като имаш деца е по-трудно. Аз нямам, не мога да кажа от опит. Но все пак съм виждала и супер поддържани майки, които някак успяват. Не е лесно да се оправяш с всичко, но не ми се струва толкова невъзможно. Поне си струва човек да пробва. Иначе си представям да се събудя на 50 и да осъзная, че съм истерична развалина, на която ѝ се живее като на 20, а е станала досадна лелка. Не искам това. Но разводих темата и я насочих в друга посока. Все пак въпросът е дали сме прощавали изневяра. Май е време да спирам.

Добрият външен вид не е гаранция. Неслучайно на много красиви, известни и прочие модели, актриси/актьори и т.н. също им изневеряват. Всичко е оправдания. Въпросът е в това, дали човек иска да задейства спирачките. Защото всички имат спирачки, но доста хора предпочитат да мислят, че нямат.
Beauty, верни неща си казала, много често срещани в нашата действителност. В крайна сметка не можеш да метнеш грижите за всичко на другия и после да го обвиняваш, че е станал това, в което се е превърнал впоследствие. Иска се и да щадиш другия, но като че ли по-лесно е да си затваряш очите и после да мръннеш "ама ти вече не ме привличаш" и подобни и да си намериш оправдание за каквото там си решил да правиш.

Извинявам се, ама това е грандиозна глупост. Като е толкова противна, безинтересна като личност и безработна, защо е с нея? Защо ще ѝ изневерява, а просто не се раздели с нея?
Или жената защо трябва да търпи мъж, който не се грижи за семейството си, безотговорен е и се държи  лошо с нея и с децата. Как може изневярата да е решение на така описаните отношения и тях какво ги поддържа изобщо?

Четеш ми мислите.. имах огромни здравословни проблеми,оживях на косъм и всеки път си казвах..от тук нататък ще си гледам мен си.Минава време и аз съм си пак същата...децата, къщата и т.н. някак си винаги са на първо място..
Хубаво пишат момичетата, но в живота нещата невинаги са черно-бели. И аз съм си мислила преди.." Тая пък, ожени се и как се запусна.." Е, сега аз съм от запусналите се..Защото като те притисне битовизмът, пък и ние от др.градове нямаме доходите на столичани..Понякога ти се иска да се поддържаш, но нито доходите ти го позволяват,нито времето..Особено, ако си и без баби и семейството само се справя с двете си деца..
Ако иска благоверният-да ми изневерява, заради някоя "по-натокана"-да го направи и ще бъде зарязан на секундата! За мен е важно,че си гледам децата добре..Пък и сме си говорили с него..тези мацки дето са "по-така", почти винаги търсят мъже с пари, които да им осигурят стандарт и в повечето случаи се прехвърлят бързо-бързо от "цвят на цвят", разбирай от портфейл на портфейл..

Да се запуснеш като външен вид е израз на вътрешното състояние - и то се вижда и чувства не само от мъжете, но и от околните.
Изпитвам съчувствие към ошмулени женички, забили нос в земята, но иначе поставящи ултиматуми  Добре че са се събрали със себеподобни.

Направо копнея да те прочета след..... 10 тина години, с две деца и да няма баби на разположение Ще бъде истинско откровение. Добронамерено го казвам, но с насмешка.



Може и мен да визираш, "ошмулена женичка". Не съм с атрактивна външност на манекенка и актриса. Но.... може ли дефиниция на "себеподобни"?

Всичко е. Добре когато свършва добре с цървули по дивия запад!

Може пък и мен да визира момичето.. 
Може да не съм с перфектна визия, но не се имам и за "забита с нос в земята.." Отгледах си  двете деца без грам помощ от никъде, по същото време завърших и 3 магистратури, плюс работата..
Да, животът ми е труден, защото подобно на много от хората в България получавам по-малко пари, отколкото трябва. Да, не съм с перфектната визия, но имам други приоритети, ценности и интелект..
И си мисля,че днешните нафукани пикли не могат да ми стъпят на малкия пръст и да вършат 1/3 от нещата,които аз съумявам да направя ежедневно.. Моят съпруг това отдааавна го е проумял.....
Май за пореден път изместихме темата....
Отговарям пак по темата-не знам да са ми изневерявали,но ако го направят няма да простя..даже и в  този си  " по-запуснат" вид, защото знам, че струвам повече, защото ценя себе си и се себеуважавам!

Въпрос на приоритети е, според мен. Има жени, които моментът, в който родят, забравят, че и те са индивид, пък за половинките им да не говорим. Стига да има желание, винаги може да се намери баланс между деца, съпруг, кариера, социален живот, външен вид....

Не мисля, че има нужда от насмешка. 
Все пак вярвам, че можете да се сетите за поне няколко примера, които са положителни. Вярвам, че познавате и жени, които се поддържат, гледат деца, работят и т.н. Защото аз и за такива се сещам. За мен "запускането" е избор. Човек трябва да има себеуважение, а това включва и грижа за себе си: постоянно усъвършенстване, дори глезотии от време на време. Мога да кажа, че майка ми е такава запуснала се жена. Отдала се 100% на семейство, немотия, проблеми. И сега какво... изглежда с 10 години отгоре, има куп болести и е мрънкаща леля. Лошият пример, който ми е дала поне ме отблъсква и не искам да се превърна в това. Не можеш да ме убедиш, че всяка жена с 2 деца и никакви баби е запусната.

и аз приех грешката на моя хубостник и то само , защото  почнали да правят , каквото правям и той се отказал.по думите му се изкушил , но се спрял навреме.булката се оказа и в общите ни познати , мои приятелки се поставаха доста да разучат случаката дали е била такава и тя доста се е подигравала , с мойчкия , че видиш ли тя секс машина ,а той до никъде не стигнал.знам , че не ме лъже , но дали си правил малко секс или много секс пак си е изневяра.и все пак можеше да снигне до края , но не го е направил.
Абе публичното унижение ми е най-гадния момент , че еди си кой знае и той казал на еди си кой и аз горката съпруга...от това ми е най-тъпо.

Иначе може да звучи изврътено , но понякога си представям как прави секс с другата , изблъскава я на една страна и ме почва мен , това ми действа много възбуждащо докато го правим.

Интересно е, че от всички изброени от мен причини, се хванахте само за визията  
Имах предвид, че когато не се чувстваш пълноценен в една връзка и половинката ти спре да бъде този човек, в който си се влюбил преди, изневярата е предвидима последица. И да, допуснете, че нито говоренето и споделянето на проблемите, нито прекъсването на връзката помагат. Има мъже, които не обичат жените си, не харесват връзката си, но пък обичат децата си прекалено много, за да напуснат жена си и да не виждат децата си всеки ден. Чувала съм го от близък познат.
Друг мой познат е с ужасна жена, но пък вече имат дете и не иска да се разделя с жена си, защото това значи да го остави тя да го гледа, т.е да не го гледа, защото жена му е пълна мърла и детето е оставено цял ден на самоотглеждане. Обикновено той се занимава с детето и готви, защото жена му не само, че по никакъв начин не се грижи за детето, но и му крещи и обижда постоянно /как да оставиш детето на жена си, която по цял ден крещи по него "олигофрен", "идиот"/. Сигурна съм, че в този случай визията му е най-малкия проблем.
Други две мои познати не срещат никаква подкрепа в лицето на мъжете си. Единия е тотално мамино синче и пет пари не дава за семейството си, а другия е непоправим работохолик. Жените и на двамата опъват и се нагърбват с всички проблеми на семейството, включително страдат от липса на внимание, ласка и подкрепа. Едната вече си има любовник. Разбирам я. И ако питате защо не са зарязали мъжете си, отговорът е - зависимост, а и таене на някаква надежда, че нещата ще се оправят.

Да взема да пусна една тема"Ще простите ли изневяра" да сложа и една анкета 

Хехе, не знам защо се разпознахте в моите думи.
И какво значение има кой колко магистратури има и каква кариера - нали не си говорим на тема "Оценява ли ви мъжът ви". Той може много да те цени и много да те уважава, но пък да не е възторжен от външния вид. То понеже е много сложно да се грижиш за себе си иначе оправдания много.