
Защото липсата на такава и вярата в собствената неотразимост са едно от малкото неща, които ги "държат" здраво за земята, по която стъпват. Не си психо, споко.



, ми е простено) .


Може и да ми хареса мисълта за някой мускулест батко. Но самия акт на изневярата е свързан с много минуси, които не са ок за по-чувствителни хора, каквато си мисля, че съм аз. Не мога да се прибера вкъщи спокойно и да си гушна мъжа, ако преди това съм се въргаляла с друг човек. Това ще ми донесе 10 пъти повече стрес от кюткането вярна.
Мисля, че не съм никакво изключние. Много хора се чувстват по-добре без точно тази емоция. На мен силните изживявания ми идват от катеренето, алпинизма, някои определени напрежения в работата... Този стрес не ми е нужен.
Та да, мисля, че мога да дам гаранция за себе си, че няма да изневеря. За него не мога, разбира се, но му вярвам. Той има много сходни възгледи.
Или? Препоръчани теми