Искам да кажа ... (8)_27.10-02.11

Това и на мен ми се случи, ама бях студентка първа-втора година, както пишеш ти до последно не вярвах, че е това, което си мисля и вдървена чаках да ми дойде спирката. Де ми е бил акълът да стоя като истукан Много луд народ броди на воля, много. А, и панталон са ми сваляли, ама тогава и ние си бяхме виновни, приятелка загуби бас и мина по една уличка в града по бански, директно от басейна и явно му провокирахме ниските страсти на чичака.

Ох, как сте похванали болната ми тема
Аз съм сладкар по душа. Това е най-най-любимото ми занимание. Някой питаше по-напред кога намират време майките с деца. Охоооо, елате мене да ме видите как пека сладкиши в 11 вечерта! Истината е, че миризмата на шоколад, ванилия,лимон и пр. вкуснотии направо ме упояват. Релаксирам повече, докато бъркам крем, отколкото примерно...ако просто си лежа и почивам, или чета. И аз се чудя на някои примерно как релаксират със спорт, за мен това е хамалогия. Всеки си е различен, моята стрес-терапия е шоколад и сметана Случвало се е да се върна смачкана от работа, натоварена, уморена...и се хващам да правя торта, за да отпочина и да се заредя. Не че не се уморявам физически, от някои по-сложни рецепти боли после гръб, ръце, дето си висял на крак да бъркаш и печеш 3 часа, но психически направо се разтварям в аромата и вкуса и нищо друго не ми е нужно. Даже съм забелязала, че когато съм тъжна, депресирана, когато нещо ме гнети, непрекъснато бъркам някакви неща вкъщи, явно да компенсирам. Когато съм щастлива и балансирана правя по-рядко, просто за кеф, явно не толкова за да покривам други нужди.
Лошото е че преди повече правех, по-малко ядях. Торти например само правех, другите ди ядяха, аз не съм много по тортите. С годините обаче се научих като го направя, да си го и уважа порядъчно. И сега гледам да правя повече салати и по-малко торти
Другият ми мотива са децата. Моите обичат сладко, много. И за да не ядат купените неща с неясен произход, предпочитам аз да им направя нещо, в което знам, че има истинска сметана, захар вместо подсладител, хубав черен шоколад, вместо гадни кувертюри с растителни мазнини и пр.


Валери, много гадно. На тази спирка явно само ненормалници...Мене там преди години един луд, както се разминавахме, такъв юмрук ми вкара в корема, че ми изкара дъха Ама какво да кажа, горките хора, те не са виновни, че у нас няма никава организация на грижите за тях, а са ги пуснали нелекувани да си бродят по улиците и да застрашават и себе си, и околните. Току някой превърти съвсем и изпотрепе няколко човека, отразят го в новините 2-3 дни и после...нищо.

Не знам как бих реагирала, ако с мен се случи подобно нещо. Всъщност никой не знае как би реагирал в такива ситуации. Едно е да говориш и да си мислиш, друго да ти се случи.

Малко да ви разведря, по този повод един готин виц.

Върви се леля ви Пенка към къщи от пазара, ама ръцете й и двете заети, увиснали като на орантгутан от тееежки, препълнение торби с покупки. Едвам-едва влачи жената торбите, а срещу нея мъж с шлифер. ХА! и я флашва по анатомия. Лела Пена го зяпва втренчено за кратко и изведнъж се сепва - Иии, забравих да купя яйца

Ох, белинда, направо две сърца  
Аз не обичам да готвя манджи, но обичма да правя сладкиши, баници, торти, кремове и прочие, и прочие. Но не ми се случва често да се развихря така, както мога, та тези неща, които описваш, се надявам да мога да си ги реализирам някога. Децата още малко да пораснат, де.
Мечтая си да си имам собствено заведение, нещо като това, което дават в "Приятели".
Моето искам да е на хубаво място, просторно, хем да е и в по-населено, за да има хора. Самото то да е просторно, с веранда. На верандата кокетни масички от ковано желязо и дърво със същите столове. А вътре - диванчета и кътчета, с красива печка на дърва с жив огън за зимата и безплатен чай. Чайник като на Цонна ще стои все на печката, а кутията за чай - достъпна.
Ще си имам кухня където аз и още някой ще правим сладките неща, баници, пайове. Ще продавам кафе, но и уют. Ще има и хубав алкохол, коняче за студените зимни вечери и ледено бяло вино за лятото.
Ще продавам и шоколади, различни видове кафе и............ и съм му намислила още доста интересни неща.
Ох и ах. Дано някой ден да ми се сбъдне.

belinda, с глас се смея

Отивам в приятелката ми. Ще сме женска компания - аз, тя и двете и момиченца. Ще пием 70 годишна троянска сливова и ще нагушкам малките принцеси.

Нино, направо си го представих. Толкова хубаво, приятно и уютно. Мисля, че, ако реализираш идеята ще имаш много доволни посетители. И усмихнати. С удоволствие бих посетила такова топло местенце.

tzvety26, благодаря! Който и да дойде, хич и не връщам. 
 Check Please, тук не само български магазини, ами почти и българи няма. Досега два пъти съм чувала българска реч, и то в големи центрове. Знам, че има българи, но са много, много малко.
valerie, стряскащо си е едно такова изживяване. Обикновено тия, дето се разголват, са безобидни, ама знае ли човек... На тях  най-голямо удоволствие им доставя уплахата на отсрещния.
belinda, благодаря за вица, така ме разсмя. Признавам си, че ако трябва да избирам, бих предпочела ремонт да правя, ама да не готвя. А моят мъж пък обича да експериментира в кухнята. Затова хич и не се натискам. Виж, за сладкиши, торти, соленки, тесто - това да.  Обаче пък аз, обратно на теб, хич и не хапвам торта примерно. По тази причина в последно време правя много малки торти; купих си и малък ринг за блатовете.

Аз кажа нещо, а после нямам възможност да пиша покрай децата.
Това си мислех днес Славче,  сега си пия бира, но десет минути след този инцидент се изискваше от мен да съм концентрирана и да си събера мислите. Мина вече. Ама наистина много луди по улиците.
И аз си мечтаех по едно време за ресторантче, после за ферма, после за язовир с риба.....

След Нина Ог, време е и за НиноТино Ама внимавай Манчев да не доди, ей

Пък аз си мечтая да ви се сбъднат идеите за кафененцата, сладкарниците и ресторантите, а аз да ги навестявам и да дегустирам-дегустирам-дегустирам Разбра ли се че съм сладокуса, но и телец, м?

Закарах големия син на тренировка, а треньорът ми казва: Той се справя много добре. Смятам че вече е готов за състезания... Мисля, че това много го зарадва, синът ми имам предвид.... Все примрънкваше, че не е добър във футбола и тениса на маса (това са им спортовете в училище) и че ще му излезе име на зубър, защото по математика бил добър. Ето, сега ще може да се хвали и че е добър таекуондист.

НиноТино, посещавала ли си Ванилницата? Ще ти хареса, със сигурност 
https://www.facebook.com/vanillakitchenbg/photos/a.6945413105653 … ype=1&theater

Момичета, Мими сега я поканиха на парти с костюми утре вечер. Идеи за костюм с подръчни средства? В градчето няма специализиран магазин, аз не мога да шия. Предложих дух с чаршаф нещо, ама не иска.
Вълнува се, не е особено контактна, за първ път ще ходи на парти. Искам да напарвя нещо. Помагайте, моля!

Нино, непременно го направи! Ще съм редовен клиент, а от време на време ще ме пускаш в кухнята да си повилнея. В замяна ще ти дам всичките си страхотни изпитани рецепти за домашни сладкиши, които вече никъде не можеш да си купиш. Искам между масите да има и книги, за безплатно четене, пък ако много те грабне - да си я купиш. И сушени корички от портокал и канелени пръчици някъде около печката, за да миришат. И греяно вино с плодове. Ех, размечтах се

Жаклин, направи и  островърха шапка от картон навит на фуния и ластиче. Една пелерина от покривка и една вълшебна пръчка от молив с коледна играчка-звездичка на върха и ето ти - фея Е, и малко може да я гримираш.