Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10

Преди години ме лъга, че ги е спрял, не пушеше пред мен, но аз като непушач го усещам, че пуши. Душата му мирише, не дрехите ...
Освен това проблеми със зъбите (операция, кисти, вадене на здрави зъби ... предраково положение, просто е предразположен към коренови инфекции, които нямат проявление докато не стане киста - цигарите са основен причинител), с дъха ... еми като седне да ми каже  нещо след като е пушил и ми иде да избягам. Не знам как той би се почувствал, ако на него някой му го причиняваше? Всяка сутрин трябва да си чистя клавиатура, мишка, бюро, пепелници и какво ли още не от тези угарки и станиолчета. Има резервни цигари навсякъде, по две по три оставени в кутии - за всеки случай! Пари няма оставени така по 20 по 30, но виж за цигари и последните 5 лева ще си даде. Е това ако не е пристрастяване, не знам кое е! Той ги е издигнал на пиедестал и няма ли цигари, не може да диша. Само факта, че има само една цигара може да го побърка!

Опита с лепенки! Бога ми стана по-зле, заприлича на зомби. Хем лепенки, хем си пуши ... така се беше надрусал с тях, че не можеше да го познае човек. После каза, че скъпо му излизат, е как няма да са скъпи, хем кутия лепенки, хем кутия цигари, хем дъвки бонбонки и всякакви замаскиращи средства. Изплаших се за него, ако му стане нещо от толкова никотин? Беше жълт, а аз бяла! И пак нищо! Нито книга, нито специалисти, нито форум никой не може да му повлияе ... дори родителите му!

Мисля си, защо трябва да си го причиняваме - той се ядосва, а аз си мълча за да не го пришпорвам? Това доведе само до 9 годишна агония, много лъжи и празни обещания.  И защо аз не направих нищо, когато разбрах, че ме лъже, ама пак празни обещания ... страшно ме разочарова! Особено напоследък ... не го обвинявам и той си мисли, че номера ще мине отново! Аз нямам намерение да живея с пушач, и никога не съм имала, просто това е последният му шанс! Няма да обвинявам, но няма и да моля, няма да искам да ги откаже! Просто ще трябва да избере - или аз, или цигарите? Не мога повече да гледам как се самоунищожава - той не трябва да пуши по ред медицински причини ... Съсипах си нервите покрай това, не искам да ги спре, защото ги мразя, а защото имат отражение в/у здравето му, не искам да го гледам как се съсипва, по-добре да се разделим, да страдам година две пет, но не и да го гледам как се самоубива по-малко всеки ден! Ако иска помощ добре, ако има воля, ще се старая, но още една лъжа няма да изтърпя!
 
Само да кажа, че аз не обвинявам само цигарите за стерилитета ни, но те възпрепятстват лечението и драстично намаляват шанса ни за успех. Едно нещо не ми напуска мислите. Първият уролог ни каза, че има 20% шанс да има сперматозиди, ако не беше пушил толкова години, дали този процент щеше да по-голям? Не го обвинявам за това, казала съм му го хиляди пъти, но искам да има реакция. Сега вече си мисля, че изборът, не е между мен и цигарите, а между негово дете и цигарите. Ужасен избор, а той не го осъзнава и несъзнателно прави грешния!

Болка, отчаяние, каквото се сетиш все го има в поста ми, просто съм се отчаяла и знам, че ако не спре цигарите ще има и други последствия. Знаейки това, просто не мога да стоя повече и да чакам, мисля, че достатъчно знаци ни показа съдбата в тази посока, просто трябва да ги видиш ... или да искаш да ги видиш

Не мразя нито пушачите, нито ги осъждам, просто искам той да е здрав именно, защото го обичам.
Също така и не очаквам друг пушач, да разбере напълно моята позиция. Само човек от тази страна на барикадата може да си даде сметка - какъв е риска за него. Била съм там, виждах страданието му, чух какво каза и хирурга и си мислех, че това е преломния момент, но не веднага щом спря да го боли, отново цигарите заеха първото място. След това диагнозата, пак реших че е шанс да се откаже, но не ... щом не го боли, значи може да си пуши. Не самото пушене не разбирам, а явното самоунищожение, тоталното отбягване на всяка тема свързана с това. Едва ли не никой не вижда "големия слон" в стаята и само аз съм луда.

Пушила съм, за кратко, може би около 6/9 месеца. Пушех бяло боро - поне по кутия на ден ... голям хит, намираше го един приятел, вуйчо му беше тираджия и ги внасяше контрабанда. Бол цигари, вносни, без пари! И въпреки всичко, един ден се събудих, погледнах се в огледалото и си помислих, че съм на 16, а сутрин приличам на 30 годишна и тогава въпреки лукса се отказах. Дори на снимките ми си личи разликата, сега изглеждам по-млада от колкото тогава ... но не това ме изплаши, изплаши ме факта, че от тези цигари завишеше как ме възприемат "приятелите", а не от това какъв човек съм. Търпях доста подигравки и тогава и по-късно, но така както ги започнах, така и ги и спрях от раз. Беше ме страх да не разочаровам баба ми и дядо ми, които много обичам и им бях обещала да не паля цигара никога. Още повече се засили това чувство след като почина дядо ... съвестта ми ме гризеше, за това обещание докато пушех, всяка цигара беше като нож, който прерязва връзката ми с тях. Казвах си че баба ще ми прости, и сигурно щеше, но щях да я разочаровам, а нея никога не бих, не и съзнателно!