Estlar , прочетох как си пропушила. И при мен беше така: бяхме в чужбина, и аз пропуших от мъка. 
Купих си една кутия и се скрих на стълбището; знаех, че като ми докривее, мога да изляза и да изпуша една. После се престраших да пуша нощем на балкона, когато всички спят; после във ваната, в кухнята... на купон... най-накрая, след около година, и пред родиъелите, които винаги са били пушачи. Но от залъгалка цигарите много бързо се превърнаха в необходимост, в нужда сама по себе си - предполагам, сформирала се е зависимостта от никотина. Психическата зависимост също беше много силна, в някаква форма - по-лесно ми беше да не пуша в компания, когато нещо ме разсейва, но когато останех сама с проблемите...
Стискам ти палци, макар че едва ли има нужда - ти ще успееш да ги спреш; и на мен ми допада тази стратегия - още един ден, още една седмица, one step at a time.
По въпроса за венците - струва ми се, че това е по-скоро на нервна почва, а не директно последствие от спирането на никотина; абстиненцията развихря дискотека с вегетативната нервна система, и ако си склонна към дистония (аз да), има такива неприятни моменти.
Виж целия пост
Купих си една кутия и се скрих на стълбището; знаех, че като ми докривее, мога да изляза и да изпуша една. После се престраших да пуша нощем на балкона, когато всички спят; после във ваната, в кухнята... на купон... най-накрая, след около година, и пред родиъелите, които винаги са били пушачи. Но от залъгалка цигарите много бързо се превърнаха в необходимост, в нужда сама по себе си - предполагам, сформирала се е зависимостта от никотина. Психическата зависимост също беше много силна, в някаква форма - по-лесно ми беше да не пуша в компания, когато нещо ме разсейва, но когато останех сама с проблемите...Стискам ти палци, макар че едва ли има нужда - ти ще успееш да ги спреш; и на мен ми допада тази стратегия - още един ден, още една седмица, one step at a time.
По въпроса за венците - струва ми се, че това е по-скоро на нервна почва, а не директно последствие от спирането на никотина; абстиненцията развихря дискотека с вегетативната нервна система, и ако си склонна към дистония (аз да), има такива неприятни моменти.
това, че не си запалила днес е една малка победа. Всичко е в ума... Цигарите няма да ти решат проблемите. 
всъщност още на втория месец се предадох, но имах късмета да запаля тежък тютюн, та после 12 часа не можах да се съвзема, гадене, повръщане... Но пък не съжалявам, от този момент не съм и помисляла за цигара, става ми лошо само като се сетя...
Утре ще посрещна Новата Година, надявам се да празнувам и първа седмица, това за мен е психологически момент. Реших на първия месец да си подаря любимия парфюм с парите, които не съм изпушила, хем ще съвпада с рождения ми ден. 