Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10

Здравейте, хора!
Ден 7-ми от новата година в който се каня да спра цигарите  .
Дано е последен в подканването... 

И в предни теми съм писала - хващам се, няколко дни не паля, и послеее..... 

 

На мен ми се допушва кажи-речи на всеки час, но както както казах по-рано не е болка за умиране, за което много се радвам, защото хич не мога да устоявам на изкушенията.И аз като теб- въпреки, че ми се пуши знам, че искам да съм непушач.
Вече си измислих подаръче по случай 10 дни въздържание(едни обички съм си харесала ), но ще трябва да почакам още,защото днес е: ден трети

Аз се канех някъде около 2 години,но докато не решиш, че искаш да ги спреш няма да стане.Искам да подчертая-Не да ги спрем, защото трябва, защото ни карат, защото нямаме пари и т.н., а защото искаме.
Може би сега е моментът да разкажа моята история.
Започнах да пуша редовно от септември 2002.Бях на 14г. . До 2007 два пъти се опитах да ги спра отнесох се несериозно, съответно и неуспешно.Издържах едва 1 ден.Към края на 2008, с моя мъж решихме, че през новата 2009 спираме да пушим, защото ги вдигаха от 2.30 на 4.20 (нещо такова не помня вече) и двамата оставахме без работа от Н.Г.  с голям заем и квартира във Варна.Много тежък период беше.Безпаричие,тъкмо започна кризата......ужас.Отказахме ги с Табекс тогава.Не пушихме 6 месеца, но ни се пушеше през цялото време и на двамата.Юни месец си бяхме стъпали малко на краката и той каза-Щом мога да си позволя да пуша, ще пуша!
След 6 месеца т.е. през ноември разбрахме, че съм бременна (чак сега си давам сметка колко кратък е бил периодът ми на пушене тогава). Ако зависеше само от мен може би нямаше да ги спра дори и тогава , но под постоянния натиск на роднини ги спрях.Намалях ги в продължение на 3 месеца.Дори последния месец не пушех, а само си дръпвах по 1-2 пъти от цигарата на ММ.Цял ден го чаках да се прибере от работа само и само да си дръпна веднъж .Бях си казала, че след като родя ако ми се пуши ще пуша.Една вечер осъзнах, че нямам кой знае какво желание да си дръпвам и си казах край.Докато бях в деветия месец, в момент на силен стрес изпуших една цигара, която нито ме успокои, нито ми се услади и докато я пушех го осъзнавах, но все пак я изпуших.Преди да родя с ММ се бяхме разбрали,когато се върнем с бебето от болницата и той да ги спре. Съгласи се. Малко след това направих най-глупавата грешка в живота си.Той не спря да пуши  и аз напук на него започнах да пуша, от момента в който спрях да кърмя(само след 30-40 дни). Казвам най-глупавата грешка, защото не ми се пушеше изобщо.Изпуших първа,втора,трета ....нищо.Изпитах наслада едва с четвъртата.Вече се усетих  като пушач.А преди това се чувствах като непушач.На кого навредих...?
Сега 4 години и половина по-късно отново се боря с този порок,за моя радост не сама.Пак го заплашвам, че ако той пропуши ще пропуша и аз, но на себе си си казвам, че за да го направя трябва да съм най-голямата глупачка. Знам, че е необходимо време, за да се почувстваш непушач, знам, че е необходимо  да го искаш от сърце, за да го направиш.Знам го от личен опит, затова ще успея.Защото го искам и защото разполагам с всичкото време на света!
Благодаря за вниманието

zlplst, благодаря за историята, ще добавя линка отпред..Ти изглежда си много млада още и мога само да ти се възхищавам за това, че толкова рано си осъзнала, че искаш да бъдеш непушач. ПРи мен се случи едва след като се появиха бели косми по главата ми 

А при мен - когато белите коси станаха повече от 50%. 

zlplst точно това е - да вземеш решение, че можеш без тях, но не под натиска или съвета на някой, а защото ти сама си решила така. Без решение да ги спреш... не става. Навремето като пушех кой ли не ми говореше и как ли не ми говореше колко е вредно за здравето, за кожата, за зъбите и т.н. пушенето, но много им се дразнех и им казвах, че това не ги засяга (сега като се сетя как съм мислила, но... това е логиката и мисленето на пушач ).
Пожелавам ти успех (не се и съмнявам, че ще успееш щом си стигнала до твоите си изводи!)
Благодаря ти , че сподели твоята история
Пожелавам успех на всички, които се борят с отказването на цигарите. Не спирайте да вярвате в себе си и възможностите си.  
Пишете тук, ако ви е трудно... Все някой минал по този път ще ви помогне в темата .

Така може би помагаш на себе си, но не и на него, защото противоречи на:
 

Сама си разбрала, че трябва да се узрее за решението, ако е под натиск (заради бременност, финанси или друг човек и т.н.), човек се чувства насилен. И при най-малкия проблем пали. Остави го да прави, каквото иска, само нека, ако пуши да го прави на балкона.


Успешна и бездимна година на всички 

Да...може би е именно това..
Постоянно  се натяква че трябва, трябва, трябва...  И спираш да чуваш в един момент - "Да бе, вие ще ми кажете какво трябва.." 

Все още на 26.По едно време ми се мяркаха 2 бели косъма, но отдавна не съм ги виждала
Честно да си кажа, ако не бяха толкова вредни и скъпи щях да си пуша с удоволствие, нищо че миришат гадно .
Свекървата и тя взе да се  замисля дали да не ги откаже.

ЧНГ и от мен! Пожелавам на всички много здраве и късмет, успех на тези, които сега започват!
Това ми е второ посрещане на Нова Година без цигари, чувствах се прекрасно. Когато някой пушеше на терасата, много приятна ми беше миризмата, но нито за миг не ми се е дощяло да си дръпна...въобще...раздавам го смело Обаче....започвам тежката борба с новонатрупалите се паласки 

Дамскосърце, много ти се радвам. Заедно вървяхме предния път и виждам колко съм изгубила като се издъних. Но нищо, сега гледаме напред, без цигари.

Аз утре ще направя три седмици.  Като че ли най-накрая започва да става леко. За сметка на това има хиляда странични ефекта от спирането
- това с венците не е шега работа, наистина е от спирането, но само при тези, които са започнали с парадонтозата преди това като мен  Ще мине с лечение
- запек
- усилен апетит, но не такъв... буквален  Това го усети и мъжът ми е сме изключително щастливи, че спряхме, за разлика от съседите
- наспивам се по-добре
- сърцебиене от време на време, сякаш сърцето ми не знае какво да прави в определени моменти
- кашлица (явно се мъча да "чистя")

Е, минавам ли вече за един бивш пушач?

Мария, не си загубила нищо, просто предният път е бил фалшив. Усещам сега нагласата ти  и явно това е твоят път. Предното е било просто подготовка, през която обаче е трябвало да минеш. Т.е. предният път е изиграл своята роля и не е загубен  Радвам се, че си при нас сега!

Мдааа, най-лошите ми спомени от спирането на цигарите....и мен ме удари там, ама....не тръгнах в съвсем правилната посока  Добре че отмина за 1-2 седмици....

Аз също страдам от този запек.Дори пих чай майчин лист и дядо ми ми казва-Като го изпиеш, след десет минути да си готова за дежурство пред вратата на тоалетната-Да, ама не!Сега започнах да ям един хляб с шест зърна, не знам от него ли, но от два дни проблема намаля.

Гери, права че предния опит си има своята роля. Може би заради него сега ми е така леко.

Запека на мен ми беше най-големия проблем и първия път и сега. Но този път взех мерки и започнах да пия псилиум фибри. Поръчах си ги от Ихерб. Веднага се нормализираха нещата, ходя си всеки ден. Линк не мога да ви дам, че съм през телефона, но има доста информация за тях в нета. Аз пия и по половин доза, понякога ги забравям и прескачам, но явно ми регулираха червата. Ще видим като ги спра нацяло как ще съм.

Този път мога да се похваля и с това,че не съм качила нито грам, въпреки празници които минаха. Много съм щастлива, защото сериозно се притеснявах от това. Пуста суета...
Първите няколко дни имах непрестанен вълчи глад, но положих зверски усилия и му устоях. Аз съм голям чрввоугодник и ми е много трудно, но този път си наложих. За няколко дни нещата се нормализираха и апетита ми се върна в естествения си ритъм. Може би за това и не качих. Надявам се, че го прескочих този етап с дебелеенето.

Кашлица също имах. Излизах едни отвратителни зелени храчки, не е за приказване. Но и те отминаха.

Всичко се намества с времето и всеки следващ ден е по-хубав от предишния.