Аз я позабравих тази група, но се сетих днес да пиша за една скорошна случка. Та на едно събиране решиха всички да излязат на балкона да пушат и аз барабар Петко с мъжете и ми стана много интересно, взех цигарата на една приятелка и казах, че от година и кусур не съм се докосвала, та реших сега да дръпна от чист интерес. Дръпнах, поех и.......щях да умра 
прибягах да си изплакна устата, но то направо ми полепна по гърлото. Голяма гадория!!! Не очаквах да ми хареса, но не очаквах и да ми се доповръща. От цялата работа исках да обясня как е много крайно да кажеш НИКОГА, обаче аз наистина смятам, че повече никога не бих пропушила 
чувствам се много добре, вече мога да си пия кафе, алкохол и спокойно да си преяждам без тях, не ми липсват 
И евентуално за около месец да ги спра окончателно. Така като гледам е много трудно да се отървем от това ужасно димене и смърдене. Аз пуша от 8 години по кутия и нещо на ден и до сега не съм се пробвала да ги отказвам. Затова мислех, че ако рязко ги спра, ще ми е доста по-трудно... Много се замислям дори след този месец дали да не си взема и някакви дъвки, табекси... за всеки случай, защото наистина искам да ги махна тези цигари! Не искам да се правя на света вода ненапита, и аз съм имала прегрешения(главно с приятелка на приказки) но факт е,че удържам вече почти 4 месеца. Спомням си, когато реших, че няма да кадя повече, че ми беше гадно, горчиво, като пушех,не можех да намеря цигара,която да ми е сладка. И си казах, че не искам. И другото, което ми помогна- не исках друг(тоест цигарите) да ми ръководят живота, да ме движат като кукла на конци. 
Препоръчани теми
