С какво ви дразнят свекървите- 38

Синът ми пътува по работа  и поне веднъж месечно се отбива,пращам и храна подарък ,да не е с празни ръце,не че чакат на мен.Внуците не са родени ,близнаци ще са живот и здраве,напролет.Аз се надявам,че нещата ще улегнат.Защото те пътуват и ще им трябва помощ ,може да ни викат бабите да сме там,когато ги няма.Но това е занапред.Просто исках да споделя с млади жени ,да видя мнения по всякакви теми ,да разбера къде греша.Знам ,че форумът не оправя отношение,само засегнатите могат да променят нещата.Оптимист съм и имам търпение,вярвам,че ще се похваля един ден без проблеми.

Абе за всичко са виновни мъжете. Дали снахата или свекървата е крива - няма значение. Ако мъжа е мъж на място и има достатъчно мозък да прецени трезво ситуацията, ще реагира адекватно. Не съм съгласна мъжа да се прави на разсеян и да стои настрана докато родителите му си врат носа там, където не им е работа или да нападат жена му. Не съм съгласна и да позволи на жена си да му стъпи на врата и да го манипулира, откъсвайки го от родителите му /та дори и от приятелите му/. Лошото е, че в повечето случаи мъжете са пасивни, защото ги е страх да влизат в конфликти, за да няма засегнати и обидени. Къде, къде по-удобно е да стоиш настрана и да се правиш, че няма проблем.



Съгласна съм, но и снахата трябва да приеме, че свекървата има правото да не харесва снахата /често с пълно право/ и последната трябва да го приеме. Не мога да се оплаквам от свекърва си, че не ме харесва, но мога да се оплача от мъжа ми, че позволява майка му да ме засяга, водена от неприязън към мен.

Разбира се, че свекървата има право да не харесва снахата. Обаче коя снаха я интересува дали свекърва и я харесва, ако не и се намесва в семейството. Така, че на първо място е ненамесата. иначе е ясно нито можем ние да харесваме всички, нито можем да очакваме всички да ни харесват

И моята свекърва не идва у дома. Никога не съм я спирала, никога не съм отказвала гости, но не идва. Дори като е в града, аз обикновено разбирам на втория ден, почвам да питам мъжа ми кога ще отиде да я вземе и да дойде на гости. Аз не държа да идва при мен, ама да си види внучето, сина. Обикновено се навива с триста зора, идва винаги по обяд, винаги научавам в последната минута, обядва и като стане време детето да си ляга, тя си заминава.

Вариантите, които аз винаги съм предлагала са били: да знам малко по-рано, за да имам време да се подготвя. Дори и ден по-рано ми е достатъчно, а в почивен ден и от сутринта ще съм благодарна ако знам. Когато почна да оправям малката за обедния сън, винаги предлагам да постоят тихо и кротко докато заспи, т.е. поне 20 мин да ми пазят тишина, за да не се разсейва детето. Така хем като тя се наспи ще може да й обърне още малко внимание.

Празници у тях не празнуваме. Не знам защо, но не ни кани. Винаги сме при моите родители. Няколко пъти ги вземахме и тях /със свекъра, като беше жив и после и нея сама/, но 2 години подред ми отказва. От миналата година не я каня вече. Винаги има хиляда извинения. С майка ми се разбират добре, не мога да кажа, че има някаква причина, поради която да не иска да се виждат.

Веднъж си позволихме да поканим моите родители на гости при свекърите, за да се запознаят. Ние с мъжа ми осигурихме всичко, свързано с прехраната на всички ни, моите родители също се представиха подобаващо, не мога да кажа, че сме й били в тежест. Обаче така и не се получи затопляне на отношенията.

Въпреки всички тези неща, вина имам и аз може би. Малко по-своенравна съм, не обичам да ми се месят и да ми дават акъл. Тя не обича така. Тя иска да знае всичко от-до, да дава съвети, да се изпълняват съветите й и т.н. За много неща сме на различни мнения и явно това доста я дразни. Не успя да ме "превъзпита" по неин тертип......

От цялата тази работа страда детето. Тя е бабата, която е на по-близко разстояние и която с общи усилия може да вижда по-често. На детето определено му липсват бабите и дядо й. Добре, че има скайп, да се чува с моите родители.

Според мен, наистина основата на добрите отношения е в това, свекървата да приеме. Да приеме новият човек в живота на сина си, това , че въпросният има различно от нейното мнение, това че е отгледан и възпитан по друг начин, но вече е фактор. Фактор в живота на сина и. И този фактор, няма начин да не окаже влияние.
Поне при мен, това е основният проблем. Начините на живот, на забавления, начините за справяне с проблемите, ако щеш, са различни. И ако, аз се опитвам да не се меся в живота и, то тя го прави с гръм и трясък. Постоянно критикува (но досега, никога пред мен, защото знае какво ще последва), изопачава мои думи, търси някакъв скрит подтекст (и го намира), непрекъснато иска пари...
Последното беше рожден ден на сина и, на който се събирахме с приятели, а тя орева орталъка, че било пренебрежение спрямо нея, че не сме я били поканили, че виждаш ли- приятелите ни били по- важни от нея. А според нея, семейството, било над всичко. Но в същият момент, когато се празнува неин рожден ден, синът и се кани, но да си били само те (свеки, зълвата и сина и), че трябвало важни неща да обсъждат...
Ох, избесняла съм напоследък... А наблюдавам, че мъжът ми вече започва да крие от мен разни разговори с нея "ама, пиленце, предпазвам те, че ще знам, че ще се вбесиш". И как няма да се вбеся, като тя пак нещо искала. Пак изисквания имала. А той, не знам защо си мисли, че като се спотаи и бурята ще го подмине. За мен това е криене от проблемите. Ама, май минаваме към темата- "с какво ни дразнят мъжете ни"

molive лелелее да нямаме една и съща на главата си...че много я припознах,че и мъжа си вътре със спестяването на посещенията си при нея....за пренебрежение се сещам,когато родих и внучката и имаше проблем и беше в кувиоз три дена и не знаехме къде се намираме,тя първо че не стъпа,ами на изписването каза че не съм я поканила както трябва... .Когато малката направи първия се рожден ден и бяхме скарани вече,мъжа ми им занесе торта,където тя беше изумена как можело само три парчета..като вметна че подаръка за внучката и беше неизпрано мече от втора употреба(което в случея не бяха определени парчетата торта,заради нейния подарък...да не ме разбере някой погрешно).Не съм противник на 2-рата ръка,но поне като си много вряла и кипяла да се беше сетила, че трябва да се изпере...а и да вметна още че купеното мече втора ръка не е от безпаричие както повечето тука биха ме нападнали,тъй като се взимат два наема от два апартамента на пъпа на София,а е просто от "пестеливост" да не кажа друго...Следващия път,когато за кръщенето им бяхме купили голяма торта и им е дадохме...тя заяви,че баща му е с диабет и сме искали да го отровим...е какво да ви кажа,мога одисея да напиша с "мама му"...

И на това отношение мъжа ти им носи торти   Ако моите родители се отнасяха така, очите ми нямаше да видят   Тези мъже явно ги тресе масова дебилщина.

аз същото са му го казвала,че моите родители ако така се държаха с него....нямаше да стъпя.Но той винаги това казва...."те са ми родители" и винаги са оправдани и извинени за всичките глупости,които са казали...Спомням си бяхме се скарали по-времето когато тя нон -стоп го навиваше срещу мен,той се беше изнесъл и отишъл там при тях...и тя му казала "ти хубаво си взел дрехите си...ами пералнята,сушилнята"  ...детето изобщо го няма,тя мисли жената материално  

     molive, аз съм на обратното мнение (не съвсем обратно). Според мен снахата е тази, която трябва да приеме, че е нужно време на свекървата да си пренастрои поведението и отношението към неща, които често са и били ежедневие и никой не се е дразнил от тях. Включително - сина й. Снахата трябва да даде този толеранс, защото тя тепърва ще гради заедно с партньора общите навици на новото семейство. И тези общи навици ще са съчетание от двата свята. За свекървата/тъщата всичко се обръща главоломно (особено когато е живяла с детето си до създаването на новото семейство).
    Казвам го от позицията на снаха, която се разбира и с бивша, и настояща свекърва, обича бившата, не харесва настоящата, но и няма повод да се дразни от нея. Не мога да си представя, че днес влиза някой в живота на сина ми и очаква от утре да съм се променила като поведение и отношение според неговите представи. Че откъде, бе моме да знам какво ти е на сърце? Нали трябва да поопозная и теб покрай сина си, пък тогава да стана идеалната свекърва. 
      И да, снахата е тази която трябва да прояви повече толерантност, не защото е по-млада и по презумпция дължи уважение, а защото все още не е създала тертипите в новото семейство (наред с мъжа си) и очаква другата жена да промени стремително своите. Пък ако не се получи - всеки ще общува с майка си и контактите ще са сведени до минимум. Постът ми се отнася за нормалните отношения (в темата има истински клинични случаи, тях никакъв толеранс не може да ги промени). 

Засмях се на мнението на belloslava, ама ми се реве... Обаче видях съвпадение- центърО на София...И апартаменти под наем...Аристократи, дет се вика.
Не знам как е при теб, но моята взима прилични наеми, сама е, но пак ни вика "дай".
 А в същият момент, от както се изнесохме в моя апартамент (в началото на връзката ни, преди доста години), подаръците, които сме получили е комплект спално бельо ... единично.
Хубавото е, че никога не съм очаквала и получавала от нея помощ за каквото и да било (прекалено горда съм, оправяме се както намерим за добре). Но е "трън в очите", ако недай си Боже отидем някъде в чужбина. То се започва "вие с колко пари разполагате, пък аз милата. То вие можете да си позволите, а аз клетата...

Хърмаяни, може би има резон, но ключовата дума е "толеранс". И този толеранс включва И двете страни. Няма начин само да получаваш или само да даваш. Така е, в Живота има баланс, и никой не ти е длъжен. Не може само да се очаква АЗ да премълчавам и да се нагаждам към нейните изисквания. Все пак, начина си на живот определяме ние със сина и. Колкото и да се опитвам да бъда с нормални отношения с тази жена, никога не и е стигало. Все очаква още повече. И най- гадното е, че всеки жест, всяка постъпка, тя смята, че по презумпция и се ДЪЛЖИ и ВСИЧКИ са и длъжни. .
И колко време, според теб, е необходимо за това, тя да приеме и настрои? Нормално, би трябвало да не отнеме повече от година- две, ама над десет...

Какви "пренастройки" ..аз от пренастройки нерви не ми останаха...именно това винаги се повтаря и из нашето семейство,че синът им е длъжен,че ние сме им длъжни,защото го е родила  ..аз също не искам нищо от тях,дори и да ми помогнат за децата,че после ще ми извадят очите..

аз толеранс бих дала за не малко неща, но не бих позволила опити за намеса как да живеем, как да си харчим парите, как да си гледаме детето, абе въобще за неща, които засягат нашето семейство. Защото това са неща, които ако човек ги приеме в началото, после няма как да ги изкорени

Време за толеранс и напасване трябва и за двете страни. Но най-вече за третата-мъжа/сина.
Може толкова лесно и просто да се каже: Да, маме, обичаме те, уважаваме те, но от днес нататък НИЕ вземаме решения за това, това, това. Ама и и на тях им трябва време да израстат и да разберат, че със шикалкавене не става. Трябва си ясна, мъжка позиция.

Аз не смятам, че синът трябва да дава такива тъпи обяснения на майка си. Тя ако е нормално човешко същество ще е наясно с това, че не трябва да дава наклон и непоискани съвети.
Нямам против свекървите, особено към моята. Може би топлите ни отношения се дължат на факта, че и двете сме интелигентни и възпитани жени, които не са си хванали по една ръка на мъжа/сина и да го дърпат всяка в своята посока.
Мисълта ми е, при умни и възпитани жени, нещата се получават от само себе си.