Здравейте, отново!
Ще си позволя пак да поискам съвет от вас за проблем, който си мисля, че имат и други родители - разсеяност и невнимание в час. Синът ми е във втори клас и госпожата постоянно ми казва, че в час не внимава, никога не е разбрал като го пита нещо, казва, че блуждае някъде, дори не защото говори с други деца, просто не е там
Също и не взима участие, а тя очаква от тях да са активни и да вдигат ръка. Той по принцип си е такава натура - и вкъщи като се вглъби може да му говоря и той даже да не разбере за какво става въпрос. Но госпожата това не я интересува - в клас са много деца и няма как на всеки да отдели специално внимание, а аз не знам как да променя тази негова особеност. Не знам дали трябва да търся помощ от психолог или от друг специалист? Иначе е умно дете, но тази разсеяност му пречи - например все не е разбрал някое условие на задача, а това му носи и по-ниски оценки или забележки, след което ние пък започваме още повече да го притискаме да пише, учи, чете, с което не знам дали не му вредим повече. Като се замисля няма никакво време за игра, защото като се върнем от училище сядаме да пишем домашни, защото сутрин съм на работа и не мога да проверя какво е направил, сутрин пък му оставяме задачи за допълнително, като цяло и домашните са много, та се налага и в събота и неделя да си помагаме. Просто не зная системата ли е такава или ние излишно драматизираме и стресираме детето.
Само да вметна, че има сестра близначка, която работи при същите условия и се справя чудесно и госпожата е много доволна от нея, но ние не смеем да я похвалим, за да не се чувства брат й пренебрегнат, а не знам това дали е полезно и за двамата
Ще съм благодарна да видя вашето мнение по въпроса!
Поздрави!
Виж целия пост
Ще си позволя пак да поискам съвет от вас за проблем, който си мисля, че имат и други родители - разсеяност и невнимание в час. Синът ми е във втори клас и госпожата постоянно ми казва, че в час не внимава, никога не е разбрал като го пита нещо, казва, че блуждае някъде, дори не защото говори с други деца, просто не е там
Също и не взима участие, а тя очаква от тях да са активни и да вдигат ръка. Той по принцип си е такава натура - и вкъщи като се вглъби може да му говоря и той даже да не разбере за какво става въпрос. Но госпожата това не я интересува - в клас са много деца и няма как на всеки да отдели специално внимание, а аз не знам как да променя тази негова особеност. Не знам дали трябва да търся помощ от психолог или от друг специалист? Иначе е умно дете, но тази разсеяност му пречи - например все не е разбрал някое условие на задача, а това му носи и по-ниски оценки или забележки, след което ние пък започваме още повече да го притискаме да пише, учи, чете, с което не знам дали не му вредим повече. Като се замисля няма никакво време за игра, защото като се върнем от училище сядаме да пишем домашни, защото сутрин съм на работа и не мога да проверя какво е направил, сутрин пък му оставяме задачи за допълнително, като цяло и домашните са много, та се налага и в събота и неделя да си помагаме. Просто не зная системата ли е такава или ние излишно драматизираме и стресираме детето.Само да вметна, че има сестра близначка, която работи при същите условия и се справя чудесно и госпожата е много доволна от нея, но ние не смеем да я похвалим, за да не се чувства брат й пренебрегнат, а не знам това дали е полезно и за двамата
Ще съм благодарна да видя вашето мнение по въпроса!
Поздрави!
