Истории от комунистическа България

Разбира се. Носене на панталони чарлстон и земеделски идеи. Майка ми е била копеле, защото дядо ми не е могъл да я припознае, познай къде е бил. Баба ми не само, че не е послушала заръките да хвърли копелето някъде, ами я е кръстила и Божидара. Дар, Божи. Животът на майка ми е бил дълбоко белязан от цялото това нещо - подигравки в училище за копелето, беднотия и прочие. Когато е била на седем годинки, баба ми среща млад мъж, които не само я обиква, но осиновява и майка ми. Това е човекът, който тя по настоящем обожава и нарича татко, аз обожавам и наричам - дядо. Съдбата и се е компенсирала, дето е отнела родния и баща.
Но майка ми живя много дълги години в надежда да намери баща си. Знаеше къде му е къща и една година, като се връщахме от морето минахме през градчето, намерихме къщата и влязохме. Не мога да ти опиша какво се случи. Тя го попита - позна ли ме, а той знаеш ли какво й каза - Бонче и заплака. Това се случваше след повече от 35 години раздяла.  А баща ми, коскоджа ми ти мъж ридае като не знам и аз какво.
Не беше пушил от много години, защото белите му дробове са били увредени от лагерите, по които е размятан. Заради едни панталони. Тогава си запали цигара.
И се молеше майка ми да му прости. Ама какво да му прощава. Тя каза, че това е най-хубавото, че го е видяла. Попита го как сега я е познал, а той каза, че е знаел в кое училище учи и е ходил навремето да я гледа през оградата. За  повече - било го е страх.
После дойде един път на гости у нас, в София. Толкова му се радвахме, с моят дядо си приличаха. Едър, висок, бял, червендалест. Мама прилича на него.
После се обаждаше. После спря. Майка ми отиде да провери и казаха, че е починал, сам, като куче. А ние вече си го обичахме. Споделил на приятел, че не искал да казва на Бончето, не можело да го гледа, че нищо не ни е дал. Е как, нали ни има. Щяхме да си го гледаме, а на мама сега и е мъчно, че така стана.
Майка ми има сестра, някъде в Северна България, той по-късно се е женил и се  е родила тя, но нищо не знаем.
Това е. Заради едни панталони.
А всички по линия на баща ми са с отнети имоти, бити, изтезавани. Заради пустите имоти и заради кравите, дето не са искали да ги дадат на ТКЗС.