Истории от комунистическа България

Аз ги помня! То и сега ги има де. Дъщеря ми имаше такива като беше по-малка. И шорти има няколко броя като показаните от Рибозом, много са модерни.  

За въшките - никога не съм "ловила", но помня, бях докторант в една чужбина втората половина на деветдесетте; слушаме радио; България никога и по никакъв повод не се спомена и изведнъж - в центъра на новните. С какво? Как българските ученици продавали въшки.  

Преди две години дъщеря ми се върна от училище с въшки. Не зная какви бяха тези въшки, но след три дни мазане и чистене не умряха, та се наложи да ходим при "специалист" - стояхме там четири часа! маза ни, реса ни, и ги изтреби въшките. $200 ми коства това удоволствие.   Но нямах избор.

 Сестра ми имаше дънково яке от виетнамците. Подкъсяваха си престилките доста, чак се чудя как са писали по дъската. Бяха и направили забележка за един розов триъгълен плетен шал, който си намятала. Майка ми плетеше много. Също и беше изплела якички за престилката на една кука, много готини бяха.

И ние бяхме абонирани за "Пламъче". Имаше и руско някакво за мен, "Мурзилка".

Аз пък помня списание "Славейче". То беше за малки дечица. Другите не са ми били интересни.

[quote author=sophiemmaspencer link=topic=806864.msg29416637#msg29416637
Преди две години дъщеря ми се върна от училище с въшки. Не зная какви бяха тези въшки, но след три дни мазане и чистене не умряха, та се наложи да ходим при "специалист" - стояхме там четири часа! маза ни, реса ни, и ги изтреби въшките. $200 ми коства това удоволствие.   Но нямах избор.
[/quote]
Мас плюс газ в пропорция 50/50 и завиваш с найлон. Така стои един час. Няма живинка да издържи на това.
Само си си дала парите...

И все се изчерпваше до мен "Мурзилка" и "Весельие картинки" (извинете за руския )

То и с книгите беше така - една "хубава" и две руски  

В картинките май имаше и плочи с песни, стихотворения и приказки. Режеха се с ножица.

Чак сега научавам, че са се продавали въшки в училище.
Аз съх хващала летата по лагерите.
Газ , мас и оцет- това ме спасяваше.

Тук въшките са също често срещани, също и кърлежите

Шортите в детската бяха гадни , една учителка скъса шорите на сестра ми, защото тя не искаше да си изяде обяда. Беше злояда и я дърпаха да си седне на масата.
А все боб ни даваха. Дълги години не исках да чуя за боб. Мразех и пачата, която майка ми ми е готвила.

Помните ли като идваха екск. групи с руснаци и винаги ги водиха на паметника на Съветската армия. Понеже те винаги носеха картички със себе си (сега се замислям и се чудя, странно защо)много обичах да ги чакам и да ходя при тях, за да ми дават. Със съучениците си събирахме такива кртички и си ги разменяхме.
Другото- събирахме салфетки.
Имах една огромна кутия, носеха се от чужбина, 'паяжинките'- малки и полупрозрачни нежно-копринени  бяха най- ценните  
Колекцията ми е още на линия. Имам и за размяна в наличност  

Днес си изрових червента връзка, с подпистите на съучениците ми. Мога да я снимам. При мен модни бяха руските, но моята си е българска.
Намерих си и лексикона, пълен със смешни картинки, кой каквото шаренко имал, това лепил. Важното е да е шаренко, съдържанието почти не беше от значение.

Много се смях, на въпроса: ' били ли сте в чужбина и къде': едно дете е отговорило: 'да! в СССР', а друго е писало: 'СССР не е чужбина!!!"

Четох по - нагоре, че Пловдив и някои други градове от провицията са дръпнали в развитието си . Много се зарадвах!  
 Нали знаете, че Международно жури избра Пловдив за европейски град на културата през 2019 г, а за 2014 е европейски град на спорта , заедно с други 14 града.  

Сестрата на баба ми се е женила три пъти. Голям резил, три сватби - три развода. Огън жена е била. Последният й мъж е бил 20 или 25 години по-млад от нея. И тя го е разкарала после. Дъщеря й, тогава студентка,  ходила при директора на майка си да се намесва и да разваля сватбата. Викали я, чели й морал - ама не. Либоф. Я сега да ме викне шефът, че се задявам с някого  ...

Ах, сетих се за едно място някъде с трамвая към Илиенци май се пътуваше.
'БИТАКА' се казваше. Помните ли го?
Там имаше дефицитни нещица- шарени тениски, дънки, ластичета за коса.....

И сега го има. Една колежка ходи скоро с мъжа си за някаква джунджурия и пак са се пазарили.

Помня, че съвсем малки ни пращаха да пазаруваме. Аз стисках парите и ги давах на продаваката - тя да брои, аз още не можех. Колко пъти ме е връщала "Няма кремвирши, но има камчия. Иди питай майка си дали иска, прясна е." Колко пъти се заигравахме и губехме стотинките в пръстта...

Цвички не са ли едни мекички "цървулки"? С които играят кандидат-балеринките. Физическа се играеше с гуменки. Аз лично не съм виждала момче с цвички.

Моля ти се - знам какво купувам. Цвички купувам. В нашия салон се играе с цвички, няма мъжко, няма женско.

моето дете също е с цвички. Всеки ходи в час по спорт, както му харесва, на него му харесват цвичките и все тях си ги избира, при това бели. А се предлагат  и други цветове.

Никога не съм носила престилка на училище. Никога не ни пратиха на бригада. От кой клас задължаваха момичетата да ходят с престилки? Редовно ни проверяваха за въшки, дали си носим пионерската връзка, дали са ни изрязани ноктите.
89г бях на 13.
Майка ми работеше в туризма и редовно ми пазаруваше дрехи с картинки от полякините. Никога не са ми правили забележка в училище, че съм много цветна. Може би защото съм била малка!

В училищния салон на сина са задължителни цвичките. 2014 година