Истории от комунистическа България

Нещо си зле с цитирането, Гери.


По втория въпрос - Освободете се де, 25 години ви чакаме да се освободите.

Малко българско градче в края на 50 те.
Майка ми, ученичка в прогимназията отива с баба ми на църква. До края на дена " престъплението" е докладвано в училището. На другата сутрин майка ми е извадена пред строя от дружинната ръководителка( да, и такава безумна длъжност имаше) и публично порицана пред всички плюс заплахи за намаляване на поведението и възможно изключване при евентуален рецидив. Следва лекция как религията е опиум за народите и опасен порок, язва на обществото.
Трийсет години по-късно, същото градче. Аз и майка ми сме на църква. Първи свободни години, първа глътка чист въздух, ентусиазъм, вяра, надежда изписани по лицата на хората. Изведнъж майка ми се стъписва, пребледнява. Най-отпред, до иконата на Богородица  стои същата бивша дружинна ръководителка, с огромна свещ в ръка и смирено се кръсти...
Друг случай белязал съдбата на целия ми род. Братът на баба ми 19 г. хлапе и двама негови приятели, почти на шега решават да преминат турската граница. Годината е 1945г. Минават в Турция, после са прехвърлени емиграционен лагер в Италия. След това успяват да заминат за Америка.
Последствията.Цялото семейство, майка, баща и двама братя са изселени на другия край на България. Останалите две деца-баба ми и нейната сестра отървават изселването, защото вече са омъжени и се водят друго семейство. Разбира се, на никой от братята и сестрите не им е позволено да учат в университет, да получат добра работа, да се уредят на престижни длъжности.Клеймото " семейство на невъзвращенец" беляза поколения наред...За капак на всичко, прадядо ми частник-имал мелница. Страшни престъпници от където и да погледнеш...

Чета, чета и се връщам в " онези години", когато бях и чавдарче, пионер, комсомолец / сега съм на скромните 44/. Зная, че баща ми е бил " позорно" изключен от БКП, защото е отказал да поправи колата на  председателя на градския комитет на БКП / колко гръмко звучи/   от главен инженер е станал автомонтьор и така докато се пенсионира,  в последствие търсен от същия с гръмката титла... ... Живеех  в малък провинциален град, където историите за Белене и репресии се разказваха на тъмно и само на "проверени " хора. Кореком бе като приказка от друг свят, софиянчета идваха на море и пиеха само кока-кола, купена от ресторанта на градчето ни, а ние местните аборигенчета гледахме все едно, че това е жива вода... На масата сме имали и месо и плодове и зеленчуци благодарение на статута ни - глуха провинция, където се самоздаволявахме откъм провизии...и на бригади съм била, брала съм домати, лен сме правили на купи, тютюн, царевица... и това са много хубави спомени от онези години... и районирането при кандидстване във ВУЗ, затова и не учих това което исках- история /  1988 нямаше бройка за окръг Толбухин за момиче редовно / и така моя идеализъм се превърна на пух и прах, започна работа и на следващата година започнах да уча задочно и дойде светлото бъдеще... а да , и режима на тока, брат ми в казармата, майка ми / румънка по рождение/ разказваше истории на свещи, яденето къкреше върху нафтовата печка / която баща ми е прибрал на сигурно у дома, защото в ДАП-а не и е мястото /  и ми става светло и топло  в душата, защото от онези години останаха само спомените за спокойното ми и безгрижно детство край морето, срещите с чужденците в Албена и страха, че ще ни облъчат  ,назидателното "не вземай нищо от тях, че е отровено"... близките вече ги няма, а децата ми си мислят, че им разказвам

приказки ....  

Славена, като писа за самозадоволяването, се сетих за уникални лозунги от онова време:

https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0 … =1280&bih=799

Наслаждавайте се:)

adelinda, така си беше, имаше " самозодоволяване" на частния производител / в двора на къщата /, сещам се и за " многостранно развитата личност", която се подготвяше за светлото бъдеще с устрема на младежката жар, нали ние бяхме неговите строители....много странни хора, за една утопия

Беше ми много приятно и леко носталгично да се върна в '' онова време''... Хубава вечер!

Магазините празни, давха по едно парче земя, за който иска да си изкарва за ядене, след 89 на който иска им разрешиха и да си ги купят. Така са правели и добрите господари с робите, също в Китай след като са измрели 40 милиона от глад, поради неуспешна индустриална революция. Все лъжеха и обещаваха, обещания, обещания.

Хитлер и Сталин са сродни души, много са си приличали. Хитлер агресия към другите с обещания за райха, Сталин към собствения народ с обещания за светло бъдеще.

Знаете ли, че Ленин е бил немско протеже и всъщност германците са спонсорирали болшевишката революция.

Да, обаче след въпросния "другарски съд". Зная го от сигурен източник. Разказвала съм преди....

Така си беше, но сега и аз обещавам и обещавам на децата си, а кога ли ще стане....

Сещам се едни дънки Рила с елече, които майка ми донесе от една екскурзия и бях толкова щастлива / около 12-13 год/ , а жената добре че можеше да шие, все бяхме в крак с модата, то една мода тогава ...

Влизаше една леля в клас / не помня каква и бе длъжността/ и питаше на кого родителя къде членува - БКП или ОФ и с какво образование е...какви времена и нрави

Да това с дънките, много интересно, защо не ги пускаха тук. Гледах предаване как и в Чехия и другите страни ги е нямало и имало ентусиастки ги шиели от брезент и подобни. Дънки на черен пазар. Сваляли са от автобусите хора, ако не са подстригани или избръснати. Помня на нас в училище на момичета ни казаха, че трябва или с прибрани коси, или с късо подстригани да ходим. Баща ми като вид протест ходеше с брада, голяма гъзария.

Знаете ли че в Северна Корея, има каталог прически по който да си избират да се подстрижат, около 10-на? Скоро избиха 65 души, защото гледали друга телевизия.

Айнщан човека добре е казал, че човешката простотия граници няма.

Много лесно се участва, когато 89 си бил на 14. Започнах да работя за кампании на 19, на 22 завърших магистратурата си и ей така.

Държа да го цитирам, за да се прочете още веднъж поне.
Прост пример-за дънките на баща ми легенди не се носят. Нито са го гонили, нито били, нито нищо. Носил си е. Както и майка ми минижупа.

Давате ли си сметка колко малък е нашият народ и колко много са оплетени "ние" и "те"? Докога ще отричаме сълзите на едните, и ще превъзнасяме сълзите на другите?  В моят род има:
- бедняци-селяци, нахранили се след 9-ти /не прекалено  /
- богати търговци с предприемчив дух, обеднели до немай къде след 9-ти
- бедняци-граждани
- убит мъчително /с отрязани уши, очи и т.н./ в полицията на Стара Загора комунист на 21 години през 1943
- убит като куче при бягство на границата на 18 години през 1947 /заедно с още 20-ина абитуриенти от една гимназия/
- николапетковист, забогятал в Париж
- интернирани дядовци и баби на другия край на България
- прадядо, който до 1955 г. КУПУВА НИВИ и когато ги дава последен в ТКЗС през 1959 след една година умира от рак на 40 г.
- същият прадядо веднъж е пребиван от бой, заради брат си - комуниста, после - заради зет си николапетковиста; когато идват при него след 9-ти, за до му кажат, че палачът на брат му е известен и работи като каруцар, иска ли отмъщение, той отговаря: не, не искам кръв за кръв, защото после неговите деца ще мъстят на моите; никой от семейството не е осребрил смъртта на роднината-комунист след 9-ти.
- майка с миинжупи и баща, фен на Пърпъл, които не презираха разведените, ходиха по нудистки къмпинги и не правеха изненадващи гостита на хората;
Мога да продължа дълго в този дух. Предполагам и ситуцията в много български семейства е такава.

Не трябваа ли в едни момент да теглим чертата и да помислим реално над вредите на системата, над грешките на всички нас, над поуките, над решенията как да продължим най-добре напред като общество?

Съгласна съм донякъде с теб Жаве, но чертата можеше и трябваше да се сложи със закон за лустрация. Трябваше да се изкарат досиетата и да се приключи. От тогава минаха две поколения и нямаше да се плюнчим така по форумите.
Трябва и да се помни историята, за да не се повтори, но уви, явно не става така.

Точно това, че не сме ние , всеки е различен. А годините промиване на мозъци трудно се изличават.

Комунизмът успя (и все още успява)  да раздели много нации и дори семейства по неслучвал се в историята начин, това е вярно.

Аз продължавам да изброявам нещата, с които комунизмът липсва на един тежък антикомунист:

Разбирането за свободата. Със сгромолясването на комунизма хората бързо загубиха мисленето си за свободата като ценност и абсолютно необходимо условие за просперитет.

Човек е така устроен, че не съзнава много неща, докато ги има, но почва силно да страда, когато ги загуби. Свободата, във всичките й важни частности - да разполагаш със собствеността си и решенията какво да правиш с нея, да не им ръкопляскаш, да се изказваш, да пътуваш, да се заселваш, да изповядваш вярата си, да напечаташ стиховете си, да напсуваш министър председателя и много още такива, тъй лелеяни от мнозина по време на "строя" - спряха да ги радват буквално от деня, в който станах привидно неотменима даденост.

Неживелият комунизъм свят пък още по-дълбоко не съзнава "имането" си.