Здравейте, регистрирах се наново, за да не пиша от профила си, ще ме извините, но с милото делим компютър, а той е основна тема на темата.
Честно казано не знам откъде да започна, много съм му набрала напоследък, но в главата ми е такъв безпорядък, че не мога да си построя мислите. С две думи - преместихме се в друга държава преди 4 месеца, човекът още е без работа. Аз започнах на първия месец, ще кажете късмет, да, съгласна съм, има и доза късмет, но чак пък толкова... сори. Търси си уж, но според мен не достатъчно. Аз си мисля, че ако беше обратното - той нямаше да мисли така за мен, както сега аз за него, но все си мисля и че нямаше да го допусна да се случи това.
Имаме и друг проблем напоследък, интимен, не ни се получават нещата както преди, може би е от напрежението, но последните 2-3 пъти бяха кофти. Не сме го коментирали, не ми се говори по темата, просто това е черешката на тортата.
Напоследък най-общо казано имам чувството, че не сме двамата, не съм с половинка, с партньор, ами съм сама. Не споделям с него, той с мен също, ако си разменим някоя реплика, то е саркастично да се забием за нещо си, сексът както казах е мираж, и на мен ми остава само да ходя на работа, да получавам заплата и да кретаме едва едва до следващия месец, защото след като си платим наема и пратим в България някой лев и заплатата е свършила.
Е, не мога повече така! Казах му тази вечер, че до края на месеца, ако не си намери работа, аз си стягам багажа и си отивам. При положение, че той беше инициатор на заминаването ни и ме навиваше и казваше, че там е бъдещето ни, а не в България! 4 месеца мисля са повече от достатъчно време за търсене на работа, вече пети подхваща. Ами не мога повече, не издържам! Айде, вие сте, изяжте ме с парцалите за неблагоразумието
Виж целия пост
Честно казано не знам откъде да започна, много съм му набрала напоследък, но в главата ми е такъв безпорядък, че не мога да си построя мислите. С две думи - преместихме се в друга държава преди 4 месеца, човекът още е без работа. Аз започнах на първия месец, ще кажете късмет, да, съгласна съм, има и доза късмет, но чак пък толкова... сори. Търси си уж, но според мен не достатъчно. Аз си мисля, че ако беше обратното - той нямаше да мисли така за мен, както сега аз за него, но все си мисля и че нямаше да го допусна да се случи това.
Имаме и друг проблем напоследък, интимен, не ни се получават нещата както преди, може би е от напрежението, но последните 2-3 пъти бяха кофти. Не сме го коментирали, не ми се говори по темата, просто това е черешката на тортата.
Напоследък най-общо казано имам чувството, че не сме двамата, не съм с половинка, с партньор, ами съм сама. Не споделям с него, той с мен също, ако си разменим някоя реплика, то е саркастично да се забием за нещо си, сексът както казах е мираж, и на мен ми остава само да ходя на работа, да получавам заплата и да кретаме едва едва до следващия месец, защото след като си платим наема и пратим в България някой лев и заплатата е свършила.
Е, не мога повече така! Казах му тази вечер, че до края на месеца, ако не си намери работа, аз си стягам багажа и си отивам. При положение, че той беше инициатор на заминаването ни и ме навиваше и казваше, че там е бъдещето ни, а не в България! 4 месеца мисля са повече от достатъчно време за търсене на работа, вече пети подхваща. Ами не мога повече, не издържам! Айде, вие сте, изяжте ме с парцалите за неблагоразумието
Той това го усеща , не го оправдавам че още не си е намерил работа, но мога да си представя и на него каво му е 
Защо не може да си намери , няма ли , избира ли ? 
Кажи му че имаш нужда от него , кажи му че ти е трудно сама 
Факт 
така е 
и е доволен раздава се , бачка но и получава в замяна 
