"Пречат" ли си близнаците?

  • 3 987
  • 25
# 15
Мда, разделянето им за малко прави чудеса. На нас по здравословни причини ни се наложи тези дни да сме разделени - единия с мен в болница, а другия у дома с баща си. Ами направо не можехме да си познаем децата - послушни, кротки, концентрирани. И този, който не беше с мен колко много неща е научил само за 4-5 дни, а според баща им и другия. Но, всяко чудо за три дни - от вчера са заедно, на 5-тата минута се скараха, на 10-тата се сбиха, в момента са комбина, не се карат, но стаята, в която играят е направо обезобразена. Дори в момента съм им обърнала гръб, слушам да не изреве някой и не смея да се обърна да видя какво още са сътворили.
А и това непрекъснато съревнование и сравняване  #Cussing out Побъркват ме с това "искам и аз ...". Абе единият да кихне и се почва "Искам и аз да кихна, защо не кихам, мамооооо"   newsm61
Но все пак и те и аз се радваме, че отново са заедно Simple Smile

Виж целия пост
# 16
Имам две породени деца И близнаци. Категорично съм на мнение, че с породените деца е по-трудно - вместо да имаш две еднакви бебета, имаш две бебета с различни нужди, но и за двете бебета (понеже са бебета) - неотложни. Освен това близнаците, колкото и да си пречат, имат нещо като връзка, подкрепят се взаимно, докато при породените го има и проблемът с ревността.
Просто да имаш малки деца е трудно и натоварващо, особено зиме, когато стоят повечето време вкъщи. Децата на 1-3 години, че и 4, се развиват предимно моторно, едва после идва развиването на концентрация и фини умения. С една дума - тичат и искат да тичат, да се катерят, да подскачат.
Напомняйте си, че докато играят заедно, си развиват социалните умения Wink Mr. Green. Поединично всяко дете е разлино, по-лесно за обуздаване, по-кротко, по-лесно се установява контакт с него. Но, за късмет на децата, са се родили две наведнъж, тъй че да заобиколят родителския контрол  Laughing Peace.
Виж целия пост
# 17
Доста добре го заобикалят, само викам по тях да не скачат и хваща ред до след 2 мин когато скачат отново  Tired  Добре че ни се паднаха съседи с породени деца и съвременно мислене. Случка от тази вечер в асаньора, по-малкото дете на съседите под нас се прибираше от училище и аз го питам "Много ли сме шумни", детето е достатъчно добре възпитано и ми отговори с усмивка гледайки близначките "Като цяло се търпи, и аз съм бил малък и шумен". Близначките наведоха глави засрамено, но това засрамване трая точно 10 мин. и старата песен на нов глас  ooooh! Но така е зимата, лятото тичат навън и нямам грижи  Peace
Виж целия пост
# 18
 tralala81, мисля, че мнението ти, че с близнаци е по-лесно отколкото с поредени се дължи на това, че породените са ти първите деца и после са дошли близнаците, когато вече си имала сериозен тренинг. Все пак си прекарала и известен период само с едно бебе на ръцете.
   Ще направя пак едно сравнение: човек като играе за първи път на нова игра обикновено започва от 1-во ниво и след това минава на следващо и т.н.т., докато с първи деца близнаци се скача директно на 2-ро ниво в игра, която никога досега не си играла.
  П.П. Да са ти живи и здрави всички дечица и много радост да ти носят!
Виж целия пост
# 19
tralala81, мисля, че мнението ти, че с близнаци е по-лесно отколкото с поредени се дължи на това, че породените са ти първите деца и после са дошли близнаците, когато вече си имала сериозен тренинг. Все пак си прекарала и известен период само с едно бебе на ръцете.
   Ще напрвавя пак едно сравнение: човек като играе за първи път на нова игра обикновено започва от 1-во ниво и след това минава на следващо и т.н.т., докато с първи деца близнаци се скача директно на 2-ро ниво в игра, която никога досега не си играла.
  П.П. Да са ти живи и здрави всички дечица и много радост да ти носят!

 Laughing

И това е вярно ,даже щях да се редактирам, за да го добавя. Първото дете е най-трудно, но и с второто не е лесно. Някъде към третото чак, струва ми се, претръпва човек  Mr. Green.
Но според мен си има обективни предимства при близнаците - заиграват се заедно (докато едно дете винаги търси мама за игра), успокояват се едно от друго на заспиване (от самия факт, че не са сами в легълцето); друго предимство е, че и да искаш, не можеш постоянно да ги държиш на ръце и двете, тъй че не свикват толкова; не могат да се носят в слинг или кенгуру, тъй че свикват диретно в количка...

А колко са шумни моите двете големите не искам да почвам да обяснявам  ooooh!. В чудо съм се видяла (особено последната седмица нещо напълно издивяха), не мога да ги спра да крещят и да тичат  Cry.
Виж целия пост
# 20
Няма страшно и малките ще станат шумни, просто са малки. Simple Smile Simple Smile

Това за заиграването хич не е вярно при нас, за заспиването - още по-малко Simple Smile. Вярно, че никога не са били приспивани, нито на ръце, но виждам голям зор напоследък. Вярно, че порастват и по-малко спят вече, но и като му се спи на единия, хич не ми помага.

   Ще направя пак едно сравнение: човек като играе за първи път на нова игра обикновено започва от 1-во ниво и след това минава на следващо и т.н.т., докато с първи деца близнаци се скача директно на 2-ро ниво в игра, която никога досега не си играла.
  П.П. Да са ти живи и здрави всички дечица и много радост да ти носят!

Тук много много съм съгласна  Laughing Laughing
Виж целия пост
# 21
Аз също съм на мнение, че близнаци се гледат по-лесно от две разновъзрастови деца, независимо дали са породени или с по-голяма разлика. Нямам опит де, само близнаци имам, това е от наблюдения. Но близнаците са на един режим - ядат едно и също и едновременно, къпят се заедно, заспиват и се събуждат по едно и също време, възрастта им изисква едни и същи забавления, детски, дрехи и т.н., ходят в една градина/училище и т.н. Аз така съм свикнала всичко да им е еднакво, че тази година като си избраха две различни извънкласни занимания, на различни места и в различни дни ми се видя доста нанагорно. Нещо като дете и половина са.  Mr. Green Единствено шум вдигат за двама (или за двайсет, ако са моите), всичко друго им е почти като на едно дете. Което е голямо облекчение според мен. Много по-трудно ми се вижда деца на различен режим - едното трябва да излиза, ама другото спи, едното на градина, другото на училище, едното трябва да играе навън, но другото има домашно...   ooooh! Супер сложно ми се вижда това. Но кой както е свикнал в общи линии. Ако даде Господ трето дете, ще разбера как е.  Laughing
Виж целия пост
# 22
Нещо като дете и половина са.  Mr. Green

Да! И аз това винаги обяснявам на хората, но никой не ми вярва  Laughing. Трябва ни мама, която е имала ПЪРВО близнаци, и после породени, да каже кое е по-трудно. Понеже аз като съм имала първо породени и после близнаци, ме дискредитирахте с аргумента, че първото вианги е най-трудно, и че 9-те месеца,които съм изкарала само с едно бебе (преди да съм бременна И с бебе) ми дават летящ старт  Laughing.
Да не говорим за надежда - моите имат година и половина разлика - долу-горе тогава се появява надеждата, че вече си избутал по-тежката част, че скоро пак ще се спи, пак ще се излиза вечер, макар и рядко, почваш да се връщаш малко в предишния ритъм, бавно, но сигурно. Но не, ражда се второто бебе и недоспиването просто продължава, и всички надежди се отлагат още. Не знам, на мен ми беше супер стресиращо и физически натоварващо с първите две, сега блинаците са песен в сравнение. Не че са лесни, но поне имам сравнение, на фона на което ми се струват лесни.
Виж целия пост
# 23
Не искам да кажа, че на мамите с блинаци не им е трудно, о, напротив. Но имах предвид, че имането на близнаци си има и предимства, които сигурно нямаше да забележа, ако нямах за сравнение две единични (породени) деца преди това.
Както и исках да кажа, че всички деца си пречат, независимо дали близнаци, породени, или с голяма разлика. В това отношение не знам дали близнаците си пречат повече от другите двойки братя и сестри, по-скоро не.
Виж целия пост
# 24
  Да, има предимства при отглеждането на близнаци чисто логистични, както е споменала  savina_33. Сещам се за още едно - празнуват заедно Р.Д. и се минава с един масраф, но пък гостите носят по-малки подаръци, защото трябва да са два  Mr. Green. Породените пък имат възможност да износват дрешки, играчки и т.н. , но да не издребняваме.
  Относно ревността, не знам откъде идва това убеждение, че при близнаците е по-притъпена или хич я няма. При нас поне не е така - има си я и е на моменти направо страшно. За заиграването също, колкото се заиграват, толкова и се карат и трябва да се намесвам да решавам споровете им. Като бяха по-малки бяха направо опасни един за друг и беше абсурд да ги оставя да "играят" заедно без надзор дори за минута. Имаме и няколко брутални изпълнения - като например единият бутна брат си от върха на пързалката и последният се приземи на глава и куп други подобни волни и неволни случки  Whistling.
  Относно трудностите с близнаци: като се започне от самото износване и раждане, които са си рискови, мине се през успешно кърмене, което е невъзможно ако нямаш помощ и бебетата са по-малки; извеждането навън си е цяла хамалогия, но да кажем, че това важи и при породените; прохождането и щъкането в различни посоки до 2,5 - 3,0 годишна възраст ...
При породените, както казах и преди може по-голямото дете да бъде научено на някои неща относно безопасността като например да се държи за количката, когато е на разходка, да не се юрва да пресича улицата само и ей такива неща, докато при близнаците това е доста трудна задача - имам чувството, че от малки се съревноват случайно някой да не се мине и да не послуша, какво му се казва. При породените пък обикновено малкото подражава на баткото/каката и върви като кученце след него, а пък на голямото може да бъде вменено, че вече е по-голямо и разумно от бебето и така да се манипулира един вид. Това разбира се моята гледна точка.
Виж целия пост
# 25
За едно не съм съгласна - точно за допълнителните занимания. Мисля, че при нас ще бъдат строго различни, така като ги гледам, въобще не вярвам, че ще ходят на едно място. Виждам огромни разлики между тях, най-много на език да ходят заедно евентуално, но откъм спорт ще са много различни.
И при нас беше опасно понякога да са в близост, че и все още е така доста често. Пресен пример от снощи, но това го има и при децата с разлика.
А, за ревността щях да пиша - зависи си от децата, като цяло е сравнително по-малка, но пак я има. Единият от моите така зверски ревнува, не е истина просто. Докато другия - съвсем в рамките на нормалното и то за определени неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия