"Пречат" ли си близнаците?

  • 3 926
  • 25
Здравейте!
Реших да повдигна този въпрос в нова тема, защото изчетох доста материал по този повод, но така и не намерих конкретни съвети и примери. И затова се надявам, след като опиша какво ме притеснява, някоя от вас да може да даде съвет от личен опит.
Ето за какво става въпрос - моите момчета са на 2,8г. палави, игриви,като повечето деца. Винаги съм ги оставяла да си играят двамата, давам им свобода и гледам да не се намесвам много-много, защото съм забелязала, че когато си играят без намеса на възрастен са по-изобретателни и влагат повече мисъл. Наскоро обаче, реших, че е време да ги понауча я на някоя буквичка, цвят, число или просто да им разказвам истории от някоя книжка. Но какво се получава? Когато са двамата заедно, изобщо не се спират на едно място и за повече от 5 сек. не мога да им привлека вниманието (опитвам се "ученето" да е под формата на игра, все пак малки деца са). Когато успея да "хвана" единия и започвам нещо да му разказвам или показвам, виждам, че има интерес, но секунди след това брат му се намесва - например заговаря го, носи му играчка или пък се катери по мен. Не прилича на типична проява на ревност, не го правят с раздразнение, просто, грубо казано, не ни оставя на мира. И така намерението ми да се занимавам с всеки поотделно претърпява провал. Чудя се това дали е от възрастта, все пак за малките деца се знае, че предпочитат щурите игри и не са много по концентрацията  newsm78 Или подходът ми не е правилен. Само да вмъкна, че през деня ходят на ясла и там, според госпожите играят и с други деца, не са нон-стоп заедно, вечер ги взимам и почти през цялото време съм сама с тях, че баща им работи до по-късно.
Имали ли сте подобни трудности? И как се развиха при вас нещата?
Виж целия пост
# 1
Не само близнаците, всички деца по 2 си пречат. Казвам го като преподавател и родител. Освен това, на 2,8 са много малки за букви, цифри и истории. Играй си и с двамата с форми и цветове, ползвай играчките.
Виж целия пост
# 2
Аз така се и опитвам, гледам да е игра-обучение  Simple Smile Но, без да говоря от опит, убедена съм, че има разлика, когато се касае за близнаци и когато са две деца на различна възраст.
Виж целия пост
# 3
Аз така се и опитвам, гледам да е игра-обучение  Simple Smile Но, без да говоря от опит, убедена съм, че има разлика, когато се касае за близнаци и когато са две деца на различна възраст.


Абсолютно подкрепям L'Agent. Моите племенници са на 5 и 9 и когато са заедно са като стихийно бедствие.  ooooh!
Виж целия пост
# 4
Ама аз не се и съмнявам, че щом има повече от едно дете настъпва какафония  ooooh! Но все пак родителите са имали, във вашия случай около две години, които да посветят само на едното дете и няма как ситуацията да е идентична като при близнаци. И не казвам, че е по-лесно или по-трудно, но е различно и затова питам хора с опит при близнаците как е било при тях.  Simple Smile
Виж целия пост
# 5
 Хубава тема по едно време и аз се канех да пускам подобна.
 Да, пречат си и още как и не е същото като при 2 деца с дори година разлика. Като се почне от игрите, мине се през ученето и придобиването на хигиенни и други навици близнаците имат почти неограничен арсенал от начини да се датират по между си или да саботират родителя, кожата това, което се иска от тях не е особено приятно така че човек става луда калинка. Трябва си доста изобретателност и бърза мисъл, за да се прдиводейства и да не стига до един постоянен хаос.
 П.П. Пиша от телефон, но после ще се включа с още размисли и примери.
 
 
Виж целия пост
# 6
Нашите близнаци са на 3 г и 7 м(момче и момиче) пречат си дразнят , бият ,хапят , плюят......... на нищо не мога да ги науча никой не ме слуша  една приказка не мога да прочета още не знаят цветовете.Като ги разделяме са съвсем различни тихи по кротки и момиченцето мн си играе ,но заедно си е трудна работа
Виж целия пост
# 7
здрасти,мн интересна тема.
майка съм на момче с четири месеца по-голямо от твоите.и съм кръстница на близначки, малко по-големи от моя син.
не съм педагог, но аз лично не мисля, че проблема да не се концентрират е възрастта им, нито смятам, че са малки да учат цветове , букви или да слушат приказки,
знам колко свободно време имам аз самата, а си представям на близнашките майки какво им е, но според мен първо, за да ги научиш да се концентрират, трябва да го оттренираш у всяко от близначетата, първо по минута, по две, после по повече.в твоя случай вероятно ще ти потрябва помощ от втори човек, които да е в друга стая/или да е излязъл с едното дете, иначе катеренето по теб, и разсейването по един или друг начин няма да спрат.
второто ми предложение-да се концентрират върху нещо, ако са и двамата заедно, то трябва да ги включиш и тях да правят нещо.имам предвид, че ако четеш приказка, най-много единия да те слуша, а след малко ще загуби интерес.ако разказваш приказка, примерно дядо и ряпа, хвани две кърпи за единия край  и на всяко дърпане на ряпата и те  да "дърпат" кърпите (уж ряпата).
друга идея-
http://www.youtube.com/watch?v=9mmF8zOlh_g
това е една песничка за кучето бинго.с моя син пляскаме, като пеят  буквите , много се кефи.пробвала съм го с други деца на гости, също пляскат,може и да става за близнаци:)
трета идея-включвай ги в това, което ти правиш.моят син много се впечатлява, като със най- сериозен тон му кажа, че имаме много работа, и сега трябва да ми помогне, защото аз няма да се справя без него.примерно аз си бърша някакъв шкаф, давам му пакет мокри кърпи, и той да бърше колкото може,и го хваля.купила съм му шише с пулверизатор за 1 лев от левчето, ужким и той има  препарат, и да пръска и бърше.
ако не те бърка да поизцапат малко из кухнята, можеш да им дадеш някаква проста задача като готвиш. примерно аз като правя баница, давам да разбърка яйцна дребния да разбърка яйц
ата сиренето и млякото, и в интерес на истината вече се е изучил и дори не капе нищо извън купата.(позвам само пласмасови купи).
дано идеите ми да са ти били полезни,
и да са ти живи и здрави дечицата.
Виж целия пост
# 8
Супер, много ви благодаря момичета  Hug  Знаех си, че тук ще получа конкретни съвети и споделен опит от майки Simple Smile Четох няколко статии по въпроса, но както и очаквах, там нещата са представени доста общо, теоритично и не са ми полезни. От тук със сигурност ще си "пейстна" някоя идейка, дано свърши работа.
Май сме единодушни за това, че по-добре се концентрират, когато са разделени в две стаи. Не смея да ги разделя в различни сгради, камо ли пък градове (бабите не са от нашия град), защото си представям какъв рев и истерия ще настане, ако единият излезе, а другият остане вкъщи Cry
Вчера пробвахме с мм ги разделихме в две стаи, защото така се бяха разфучали, че изобщо не отразиха нашите опити да ги обуздаем и О! Чудо! Като с магическа пръчка седнахме с единия юнак, разглеждахме книжка, играхме с конструктор и нямаше и следа от тайфуна  Laughing Проблемът е, че, както вече писах, през повечето време съм сама с тях и няма как да прилагам този метод. Но, без да злорадствам, успокоявам се като чета, че не съм само аз така.
Виж целия пост
# 9
  Жалко, че не ми дава да си редактирам предното мнение, че телефона ми е направил номер с някои думички.
 Иначе исках да кажа е нещо друго - защо не е същото взаимодействието на две деца с малка разлика и това между близнаците. Това си е моя теория, но ще я изложа пред вас. Значи ако направим едно сравнение с планетите - ако майката е слънцето и децата се въртят около нея като по-малки планети задвижвани от нейната гравитация, то при деца родени по различно време всяко си хваща своята траектория и дори да си взаимодейства на моменти с друга малка планета, то те си се движат стабилно и всеки си знае мястото, докато при близнаците двете малки планети се появяват по едно и също време с еднаква тежест и започват да се въртят едновременно около слънцето-майка, като в същото време непрекъснато се въртят една около друга и имат един вид една обща траектория, която следват при непрекъснато взаимодействие по между си. Надявам се да не ви се стори голяма глупост това, което написах, но това е моето усещане за нещата.
  Tony666, радвам се, че сте намерили начин да ги укротявате като ги разделяте. Като си спомня моите как вилнееха заедно в тази възраст още ми се изправят косите. Направо изпадаха в някакво безпаметно състояние и нищо друго не ги интересуваше освен общото беснеене. При нас разделянето в различни стаи не минаваше - започваха да реват и драпаха да си продължат "играта", която обикновено завършваше я с цицина, я с разбити носове и усти и съответния рев, но с добро трудно и рядко.
 Както и да е сега вече са по-големи и нещата се поуталожиха. Дори забелязвам, че понякога успяват да се абстрахират един от друг и всеки да си действа по неговите задачи без да си пречат - например единият рисува, а другият строи с конструктор. Но разделянето от време навреме го смятам за задължително. Например събота или неделя задължително правим по една разходка разделени
Виж целия пост
# 10
 miramar, теорията ти за "слънчевата система" много ми допадна  Simple Smile Мисля, че най-вече близнашките майки биха разбрали подобно схващане, но като цяло наистина дори само една година разлика да има между децата, най-вече опита който майката е натрупала с първото дете, вече я прави по-подготвена и дори по-спокойна в нажежени ситуации.
Наскоро една позната ми разказа как синът й, иначе послушно и ученолюбиво дете, направо ставал невъзможен, когато на гости им идвало приятелско детенце. Като отидел Коки у тях, нейното дете забравяло за конструктори, пъзели, дъска за рисуване, синтезатор и наставало една суматоха и олелия и тя много се изнервяла. И понеже ме беше питала лесно ли се гледат близнаци, та след като ми разказа тази история, аз й казах "А, сега си представи, че този Коки е нонстоп с вас и трябва да го обичаш и защитаваш наравно с другото ти дете, никога да няма сърдити, никой да не е пренебрегнат и т.н. Е така се гледат близнаци  Joy "
Виж целия пост
# 11
С момичета на 5и  половина не съм имала проблеми с ученето винаги сме сядали трите на масата аз по средата и се занимаваме цветовете ги научихме с пластелина и фулмастрите има една дъска на слънчице магнитна с цифри и букви ползват я от 4 годишни и вече можем да пишем думи с моя помощ и познават всички цифри на 3 си брояхме колко пръсчета имаме и брояхме до 10 сега могат до 100. Приказки съм чела винаги като заспиват от много малки сега не чета всяка вечер а когато те искат си носят книгата лягаме и аз винаги съм по средата да няма дразги
Виж целия пост
# 12
Дани Нетева, направо ти завидях. Абе момичетата са си друга бира, даже и майките на разнополови близнаци го признават. Иначе и моите притежават изброените умения, но някак всичко се случва по между другото и сякаш от въздуха. Слава Богу любознателни са, питат каквото ги интересува и запаметяват, но такива занимания, както си описала - аз да стоя и да обяснявам и те чинно да слушат без да си пречат и да се правят на мъже са мисия невъзможна. В градината е друго - там я няма пряката братска конкуренция, казала съм да ги разделят на различни маси и самите госпожи се убедиха, че така е по-добре. Сериозно се замислям за разделяне в първи клас. 
Виж целия пост
# 13
Категорично си пречат. Вярно, че и много си помагат, но си и пречат. А най-много на мен ми пречат.  Mr. Green Моите най-често учат заедно, един до друг. Чак сега, на 6,5 год. започнаха по малко да успяват да се концентрират и да се изолират от другия, да не се разсейват от него. Безспорно и възрастта има значение. Аз си мисля, че с възрастта все по-добре ще става. Но всъщност най-малко за ученето си пречат щото им вися на главите и не давам да приказват. Но оставя ли ги без контрол настава апокалипсис.  ooooh! Не се бият слава Богу, но непрекъснато е едно дърпане, бутане, мрънкане, цвърчене, безкрайни спорове кой на кого пречи да играе/ гледа детско/ яде/ да се облече/да заспи.... и т.н. до безкрай. Никой никога не е виновен, винаги другият е виновен. Те се забавляват според мен по този начин. Обаче на мен ми действа ужасно изнервящо цялата тази дандания. Направо ми изсмуква силите.   smile3511
Виж целия пост
# 14
... Но оставя ли ги без контрол настава апокалипсис.  ooooh! Не се бият слава Богу, но непрекъснато е едно дърпане, бутане, мрънкане, цвърчене, безкрайни спорове кой на кого пречи да играе/ гледа детско/ яде/ да се облече/да заспи.... и т.н. до безкрай. Никой никога не е виновен, винаги другият е виновен. Те се забавляват според мен по този начин. Обаче на мен ми действа ужасно изнервящо цялата тази дандания. Направо ми изсмуква силите.   smile3511
Ние сме на 5 г. момичета и при нас е същото. Тази вечер ги хванах да си направим за последно упражнението за домашно от логопеда (два пъти седмично в ДГ ги посещава логопед и имат занимания) и се видях в чудо докато едната се опитва да каже правилно исканите от нея думи сестра и седи до нея и "помага" а всъщност я обърква. Тъй като работят със различни звуци. Мен накрая ми кипна и пратих едната в стаята и докато свърша със сестра и. Стоя точно 2 мин сама и отново довтаса  ooooh! Отдвана преживяха първата си раздяла, преди ДГ не бяха разделяни и за ден, от първа група има ли болна само с нея се гледаме вкъщи. Първата година беше един малък ад но свикнаха, пак се търсят и питат но я няма истерията. А разделени са напълно различни деца, освен че са супер разбрани са и много концентрирани Simple Smile За съжаление рядко имам възможност да ги деля.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия