Реших да повдигна този въпрос в нова тема, защото изчетох доста материал по този повод, но така и не намерих конкретни съвети и примери. И затова се надявам, след като опиша какво ме притеснява, някоя от вас да може да даде съвет от личен опит.
Ето за какво става въпрос - моите момчета са на 2,8г. палави, игриви,като повечето деца. Винаги съм ги оставяла да си играят двамата, давам им свобода и гледам да не се намесвам много-много, защото съм забелязала, че когато си играят без намеса на възрастен са по-изобретателни и влагат повече мисъл. Наскоро обаче, реших, че е време да ги понауча я на някоя буквичка, цвят, число или просто да им разказвам истории от някоя книжка. Но какво се получава? Когато са двамата заедно, изобщо не се спират на едно място и за повече от 5 сек. не мога да им привлека вниманието (опитвам се "ученето" да е под формата на игра, все пак малки деца са). Когато успея да "хвана" единия и започвам нещо да му разказвам или показвам, виждам, че има интерес, но секунди след това брат му се намесва - например заговаря го, носи му играчка или пък се катери по мен. Не прилича на типична проява на ревност, не го правят с раздразнение, просто, грубо казано, не ни оставя на мира. И така намерението ми да се занимавам с всеки поотделно претърпява провал. Чудя се това дали е от възрастта, все пак за малките деца се знае, че предпочитат щурите игри и не са много по концентрацията Или подходът ми не е правилен. Само да вмъкна, че през деня ходят на ясла и там, според госпожите играят и с други деца, не са нон-стоп заедно, вечер ги взимам и почти през цялото време съм сама с тях, че баща им работи до по-късно.
Имали ли сте подобни трудности? И как се развиха при вас нещата?