Право в България

Аз имам впечатления от моя съученичка,която завърши в СУ преди 6 години.
 Първо да кажа,че правото за всяка страна си е различно и ако учи в чужбина и се върне тук,няма смисъл, законите са различни...
Та моята съученичка завърши СУ с отличие - това е нещо,което въобще не е лесна работа, най-вече за специалност право. Тя си знае колко безсънни нощи и костваше това.. Но трудното идва след като завършиш, ако нямаш връзки или роднина,който да те вкара в ,,занаята,, си оставаш една секретарка в офиса на адвокатска кантора. Ще питаш защо, няма издигане от секретарската позиция, защото ако ти предадат нужните знания и умения, след някоя друга,година ще си им конкурент. Иначе кандидатстваше за държавна работа, не помня вече за какви длъжности, държа и изпити за някои от тях и въпреки ,че ги взе с отличие назначиха връзкари с по-нисък успех. За други длъжности,пък натиска беше толкоз голям,че въпросните връзкари наддаваха пари.... Общо взето картинката е такава, дано не съм те отчаяла, в момента въпросната колежка работи от 4-ри години като помощник на съдия изпълнител, за средно добра заплата... Ако самата тя иска да стане съдия изпълнител - сумата ,,под масата е към 100-на хил. или много дебееели връзки....

завършила съм право в СУ преди около 15 години, по мое време нивото там беше най-високо, трудно се влизаше и доста четене трябва после, уви, учат се невероятни теоретични глупости, а практика няма, никой не ще да си дава занаята....за реализацията после всичко написано по-горе е вярно, трудовият пазар е наводнен с адвокати, адвокатчета и всякакви юристи, познавам доста такива, които не успяха да си намерят работа, вече се искат не само дебели връзки, но и даване на огромни суми за по-добре платените позиции като нотариуси, съдебни изпълнители, прокурори, съдии и т.н., в държавната администрация също...,да не говорим, че в някои "известни" университети направо се купуват дипломи без никакво учене, на моето дете категорично съм забранила даже и да си помисля да учи право, каквото съветвам и всички други, иначе имам позната, която сега учи в БСУ, миналата година ми разправяше, че даже не можели да свъртят достатъчно кандидати за студенти, пародия пълна е правото в България

Моя приятелка завърши право, без нито един от нейното семейство и целия и род изобщо да е юрист, приеха я много трудно даже и задочно и успя  да се прехвърли редовно доста трудно.Завърши с почти пълен успех някъде 5 и 75, без никой да и помага защото нямаше кой , ходеше на курсове  от началото на 12 клас и по История и Български език и литература. Успя да си намери работа в Министерство на здравеопазването като юрист консулт в момента е младши адвокат....
сама трябва да реши , пожелавам и успех и искрено
се надявам да сбъдне мечтата си да е бъдеш юрист 

А пропуснах най-важното, когато кандидатстваше право моята съученичка, изкара пълна шестица по история и литература /представете си за какъв зубър става на въпрос/ и дипломата и беше отлична и по списъци първа трябваше да влезне право... ДА, ама НЕ!!! Влизането в тази специалност - право в СУ, е все едно кандидатстваш в Симеоново - първо влизат децата на полицаите с връзки, в случая децата на големите юристи и прокурори,които трябва да наследят мама или тате и тогава всички останали.... Та тя беше една от последните в листата влезнали при условие, че има отличен успех по всичко... Та правете си сметката....за кво иде реч...

Това са пълни глупости ! Класацията в тази, както и в други специалности в СУ е по бал.

Ива*
Даааа точно по бал е, но въпросните хора, които са преди нея не са присъствали в списъците,които са били залепени /там където си проверяваш оценките/....

  Една жена каза... Свободни съчинения по картинка.

Ива*
Нали не мислиш,че ще седна да си измислям или ще правя свободни съчинения..... какъв е смисъла???

Много ви благодаря за полезната информация, дами! Ще я имам предвид

Знаете ли кога ще са предварителните изпити по български език и история?

Темата е малко неактуална, но да дам и аз мнение, ако евентуално е от полза. Предупреждавам, че мнението ми е субективно, не се базирам на статистика
За да е ясно от каква позиция изхождам - завършила съм право в СУ, редовно обучение, нямам близки с юридическо образование, в момента работя в държавната администрация. Имахме един преподавател, който още в първи курс синтезира обучението ни по следния начин: "Висшето образование е висша форма на самообразование" и това се оказа най-точното определение за обучението в СУ. Масово с колегите започнахме работа още във втори-трети курс и наистина най-много неща се научават в практиката, но личното ми убеждение е, че целта на университета не е да те научи как се пише договор (за което винаги можеш да ползваш сламки, и неюристи пишат договори ежедневно), а как да мислиш като юрист. Не че висшето образование няма мнооооого, ама много пропуски и празноти, но въпрос на лична мотивация и самодисциплина е какво ще извлече човек от университета.
По повод коментарите, че правото е регионална специалност и не може да се практикува извън държавата, в която се учи, както и че пазарът е наводнен от юристи - и аз допреди време мислех по същия начин (а дори съм вътре в системата, предполага се да я познавам). Сега не мисля така. Благодарение на хармонизирането на правото европейското законодателство е унифицирано и в доста държави е сходно - имам познати, които завършвайки тук, сега работят в други държави; трудно е, но не е невъзможно. Отделно има области, като например правото на интелектуалната собственост, които са унифицирани дори на международно ниво и не е немислимо човек да пътува и да преподава. Има много българи, работещи в европейските институции и структурите на ООН (наскоро с изненада установих, че в органите на ООН България е сред държавите със "свръхпредставителство" (over-represented мисля се води), т.е. средният брой на работещите българи е по-голям от средния брой граждани на доста други държави). А относно аргумента за връзкарите и множеството юристи, личното ми мнение е, че ако един човек е качествен и мотивиран, ще си намери личното развитие, дори да не е шеф на кантората на мама и татко на 30 години.
Така че, както казах, всичко е субективно. Право в България не е лесно, никъде не е лесно - ако мислите, че да се завърши в чужбина и да се намери работа там е лесна задача, също се заблуждавате; там още повече трябва да се самодоказваш, за да изпревариш "местните" при кандидатстване за работа. Просто трябва човек да е наясно, че правото е преди всички корпоративна специалност, предвид че е тясно обвързана с бизнеса, съответно конкуренцията е голяма и се иска яко четене и много амбиция, за да успее човек. Но къде не е така ?
Успех!