Веганството - да споделим опит - тема 15

Витамин В12

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
Витамин В12 е един от най-спорните членове на семейството на витамините от B комплекса. Той е необичаен по отношение на своя произход. Докато повечето витамини се съдържат в голямо разнообразие от растения и животни, В12 не се произвежда от растителни и животински видове и изключителен източник на този витамин са малки микроорганизми като бактерии, дрожди, плесени и водорасли. Витамин В12 е познат под много наименования, а именно: кобринамид, кобинамид, кобамид, кобаламин, хидроксобаламин, акуокобаламин, нитротокобаламин и др. Всяко едно от тези наименования съдържа форма на думата "кобалт" тъй като кобалтът е веществото, който се съдържа в основата на витамин В12. Като хранителна добавка витаминът може да се намери най-често под формата на цианокобаламин. Витамин В12 също е необичаен поради това, че е зависим от вещество, наречено вътрешноприсъщен фактор, за да си проправи своя път от стомашно-чревния тракт до останалата част на тялото. Тъй като витамин В12 не може да бъде произведен от всички животни или растения, съдържанието му в животни и растения зависи от способността им да съхраняват този витамин и тяхната връзка с микроорганизми (като бактерии в почвата). Поради по-голямата им способност за съхранение на витамин В12, животните съдържат повече от този витамин в сравнение с растенията. Полученият от животински храни, витамин В12 сравнително добре се запазва при повечето начини на готвене на храната. Способността на строги вегетариански диети да предоставят адекватни количества витамин В12 остава спорен, въпреки увеличаването на доказателства в подкрепа на вегетарианството и неговата хранителна адекватност.

ДОЗИРАНЕ
0.3-3 мкг дневно

ИЗТОЧНИЦИ
Ако е здрав, човешкият организъм синтезира необходимата дневна доза витамин B12 в чревната флора. Отличните източници на витамин В12 са ограничени до животинските храни: черен дроб на бяла риба (1300 мкг на 100 гр), черен дроб на есетра (1190 мкг), говежди бъбреци (500 мкг), говежди черен дроб (300 мкг), миди (295 мкг), говеждо сърце (70 мкг), говеждо месео (14 мкг), телешко месо (9 мкг), свинско месо (7.45 мкг), краве мляко (4.5 мкг), козе мляко (0.03 мкг), кърма (0.5 мкг). Растителни източници: келп, синьо-зелените водорасли (спирулина). В следните храни има по-малко от 0.5 мкг на 100 гр от витамина: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 мкг/100г има при ечемичен малцов сироп, шиитаке и магданоз.

ФУНКЦИИ
(1) Формиране на червените кръвни клетки. За съзряването си червените кръвни клетки се нуждаят от информация, предоставена от молекулите на ДНК. Без наличие на В12, синтеза на ДНК е неправилен и така липсва необходимата информация за образуване на червени кръвни клетки. (2) Развитие на нервните клетки. В12 е единствения витамин съдържащ основни минерални елементи и коензими, спомагащи за доброто състояние на костния мозък. Кобаламинът е важен и за поддържането на нормалните функционалност и състояние на централната нервна система защото служи за изграждането на липопротеиновата основа, на базата на която се изграждат нервните клетки.  Покритието, което обхваща нервите, наречено миелин обвивка, се формира по-неуспешно, когато В12 е в недостатъчни количества. Въпреки че В12 играе непряка роля в този процес, е доказано, че той е ефективен при облекчаване на болката и други симптоми на различни заболявания на нервната система. (3) Други роли на витамин В12. Протеините зависят от В12 за правилното им преминаване през тялото. Много от ключовите компоненти на протеините, наречени амино киселини, стават недостъпни за използване при липса на витамин В12. Витамин В12 може да помогне при предотвратяването и / или лечението на следните заболявания: алкохолизъм, анемия, ревматоиден артрит, бронхиална астма, атеросклероза, рак, болест на Крон, дерматит, умора, левкемия, лупес, множествена склероза, нервна дегенерация и др.

НЕДОСТИГ
Симптомите, които са потенциално свързани с дефицит на витамин В12 включват: поява на пърхот, нервност, намаляване съсирването на кръвта, изтръпване на краката, бавни рефлекси, депресия, зачервен и възпален език, пребледняване, затруднено преглъщане, умора, сърдечна слабост, сърцебиене, проблеми с паметта, менструални проблеми, слаб пулс и др.

ВРАГОВЕ
Стомашните проблеми могат да допринесат за дефицита на витамин В12 по два начина. Първо, дразненето и възпалението на стомаха може да попречи на стомашните клетки да функционират правилно. При неправилното функциониране на клетките може да спре производството на веществото, необходимо за усвояване на витамин В12, а именно на вътрешноприсъщия фактор. Вторият начин е свързан с неадекватната секреция на стомашни киселини. Липсата на стомашни киселини, състояние, наречено хипохлоридрия, може да попречи за усвояване на витамин В12, тъй като повечето от количеството витамин В12 в храната е свързано с протеините и стомашните киселини са необходими, за да се освободи витамин В12 от тези протеини. Категориите лекарства, които могат да намалят доставките до организма на витамин В12 включват антибиотици, противоракови медикаменти, антиконвулсанти, лекарства против подагра, медикаменти за болест на Паркинсон, антипсихопатични лекарства, противозачатъчни хапчета, холестерол-понижаващи лекарства и заместители на калий.

Из дипломна работа от 2001 г. към Университета на Виена, Едмунд Землер - Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания, стр. 106:

В спирулина, род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са могли да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това.

Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Резултат от недостига на този витамин е фуниколерната миелоза - дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при хора с неврологични симптоми като апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца.

При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при вегани. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999).

RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Вегани, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото вегани които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко, но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 вегани. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Xипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин.

HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че при почти 40% от тях е бил недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин.

Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави вегани са били ниски, но достатъчни. Твърдeнието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят вегани, които не са взимали витамнни препарати повече от 20г. Според неговите наблюдения много вегани взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли.

Извод

Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин.

За който не е запознат с автора и романа, който за мен е много забавен,макар че е малко отминал като време, за по-младите , след като прочел един медицински справочник, в който се описват симптомите на всякакви заболявания, открил, че няма симптоми на "бременна" и няма счупен крайник. Иначе открил , че страда от всички заболявания