Как се възпитава патриотизъм?!

Първо. Изобщо не е факт!

Второ. Обяснявам обяснимите причини, че не е факт. Случвало ми се е преди години да искам да вляза в посолството на тържеството по случай 3. март. Както в доброто старо време, когато всички българи се събирахме там да се видим, да вдигнем наздравица с български вино за България и за нас, да хапнем баница и да тропнем хорце. Да, ама ето, че се случи, че точно на тази велика дата, точно ние, дето в опцията ни по подразбиране трябва да се гордеем, че сме българи, бяхме спрени на вратата, като че бяхме без паспорт или виза за... родината. Не ни разрешиха да влезем на българскатa територия.

Трето. Няма да се впускам в подробности, да не развалям празника на патриотично настроените колежки по форум, ама напомням и другото лице на медала: "Патриот е, душа дава, за наука, за свобода, ама не свойта душа, братя, а душата на народа." Народе, и да си патриот, и да не си, душата ти е разменна монета.

Четвърто. Ей такива мисли ми се въртят в главата на този ден. И ничий патриотизъм не е в състояние да ме просълзи.

Пето. Извинете за което.

Поправих се,та да не звучи толкова объркващо...

А аз продължавам с канадския патриотизъм...
Примерите покрай отминалата зимна олимпиада  бяха много.

По националните канали на английски даваха главно дисциплините,където има канадско участие.Причината не е само в многото канадски спортисти.Френските канали имаха много по-разчупена програма и според мен по-пълна.
В деня на финалите по кърлинг две от провинциите освободиха учениците от следобедни занимания,за да гледат състезанията.
Непрекъснато показваха класирането по медали,където Канада е трета,и повтаряха на почти всеки кръгъл час кадри от дисциплините,където Канада доминира.
Дори в детската градина на сина ми са отделили място,където са поставили огромно табло с изрезки от вестниците за канадските победи...

Много интересен въпрос ( тема).

Според мен в днешните времена, когато света е село, все по-малко ще става въпрос за патриотизъм така, както го познаваме , или и ако сме били възпитани така ( с химна сутрин и тн).  за мен да си патриот означава да познаваш историята и културата , от която произлизаш. тоест да знаеш , че не си поникнал от нищото.  да се 'гордееш' с общи постижения, силни моменти, ....
но да не забравяме , че идваме от малка , изстрадала родина, която от 13 века история 9 е била под нечие робство. тоест, аз си кътам и малкото , което знам.

но света на съвременните номади ще направи патриотизма неадекватен (както са неадекватни американските филми, където президента спасява самолета).
извинявайте ,но голяма част от американците мислят, че Мартин Шийн е президент. Това не е патриотизъм. За мен там нещата са пресилени и напомпани с цел създаване на идентичност и история.

за децата си знам, че искам да знаят от къде идват и кои са. да, ще знаят 24 ти май, ще са ходили на Рилския манастир, ще са прочели Под Игото.  Ще ползват 2 клавиатури... Но искам да знаят и Италия, културата й, историята, Гарибалди и незнам си още какво тук. И да се намерят някъде там.. като свободни хора със свободна мисъл.

но не искам никой да се хвърля в бой за родината. просто... .


 

И на мене това с разветите знамена и другите прояви на патриотизъм тук ми правеше в началото впечатление, не знаех, че и в Канада е така, всъщност това, което описваш, 1:1 съвпада с моите навблюдения в Щатите. Всъщност, и ние сме възпитавани по подобен начин, и си спомням с хубаво чувство времето, когато пэхме "Високи сини планини" и рецитирахме "Аз съм българче", да не говорим, че на нашия национален химн или "Една българска роза" настръхвам, даже си поплаквам. Надявам се и съвременното поколение в България да е така. Това създава чувство на уют и първична принадлежност, по същия начин, по който го създават семейството и приятелите, например. Всъщност, точно в Америка си възвърнах уважението към чувството патриотизъм. Но мисля, че сме достатъчно разумни, за да знаем от кой момент нататък това чувство става опасно заради спекулацията с него. За радост живея в доста демократичен и образован район, където се прави разлика между патриотизъм и агресивна външна политика, така че не се усещам сама в морално отношение.

И аз съм се сблъсквала с подобни разсъждения,но те веднага провокират у мен и други въпроси...
Означава ли това,че патриотизмът в най-чистата му форма е характерен само за богатите и могъщи нации?
Нима бедният мексиканец не е способен на патриотизъм,въпреки че живее край руините ,останали от една от най-древните цивилизации?Обитава колиба без прозорци и врати и може с часове да разказва за предците си и да ти обяснява ,какво символизират шарките по техните украшения и платнища.Дали ще повярвате,че мнозина от тях знаят,къде се намира дори България...

А какво да кажем за сомалийците или етиопците,за които дори ежедневното хранене е проблем в някои райони,но пък са непобедими в маратонското бягане?

И отново се връщам при канадците...Голяма част от тях роптаят срещу здравната и данъчна система,недоволстват от политиците си,но гордо носят символите на родината си.

Безспорно,по-лесно и удобно е,да бъдеш патриот в Канада или САЩ...

Моето дете ще има две родини - нашата с баща му България и неговата Канада, където ще отрасне. Много ще е деликатна границата как да възпитаме уважение и искрени чувства и към двете държави. Не се знае след години дали то няма да открие родината си в трета страна - както са тръгнали процесите на глобализация, хората пътуват постоянно и сменят често работното си място.

Тряба да я научим да чете на български, да я пращаме често до България, за да разбере характера на народа там, мисленето му, което е доста по-различно от канадското. Понякога си мисля как ли ще става това, като годините минават, родителите остаряват и кой ли ще ми помага за тази мисия. Имам сестра и приятели, може би те. От друга страна, не познавам още тукашните разбирания и нрави - става въпрос в дълбочина - и дали ще съм готова да отговарям на някои нейни въпроси. Но пак ще разчитам на средата, която съм си изградила тук, на местните хора, които са ни приятели и които също ще повлияат да разбираме по-добре процесите тук.

Много пъти си представям дъщеря ми пораснала, артистична натура, която носи богатството на българската емоционалност, съчетана с прословутия практицизъм на развитите общества.

Ния, според мен патриотизъм в чист вид е характерен точно за бедните страни, малки , които си кътат древната история, шарките, за които говориш, културата си , езика си  и тн и не натрапват това на всяка цена на света.... проблемът е, когато патриотизма на малките, бедни страни се превърне в комплекс - това аз му казвам национализъм ( вж., Сърбия например). А французите патриоти ли са? или шовинисти? мен ако питаш и те са комплексирали патриотичното си чуство и е станало шовинистично.

За мен САЩ и Канада не са пример за патриотизъм - те са пример за това, как насилствено ( с 'облъчване' и манипулация) , се цели хората да придобият обща идентичност, каквато те нямат, поради спецификата на тези страни.  затова са си заболи байряците, затова по филмите президента спасява самолета, затова създават традиции от нищото. Не казвам, че това е лошо. Но само до определена степен  не е лошо, а там май се прекрачва границата.

Точно затова по филмите на Майкъл Мур гледаме хора, които са заболи байряка, и изобщо не им е ясно защо синовете им са в пустинята. Защото медиите убеждават в това, че родината им има нужда от техния патриотизъм (син),  което просто не им се връзва накрая с гледката на пустинята , слънцето и хора с чалми.

та опасното е, че хора , които имат знаме пред къщата си и са перфектния продукт на тази система,  дават синовете си за родината, след което им ги връщат увити в същото това знаме, и то без изобщо да разберат защо точно родината е имала нужда техния Джеф да се крие по дупките в Афганистан например.

ето това е опасно според мен.  едно е да правиш пуйки, тикви, бомбонки и тн. да честваш дни на благодарност и какво ли още не, да създаваш хубави традиции и идентичност,  друго е някой да използва това, за да те вкарва във филми, в които може да си загубиш детето или пък да се самозабравиш до краен предел от това колко си велик американ ( мисля, че всички сме виждали американци по летищата и как се държат).

За мен България е пример за страна , в която патриотизма не се е комплексирал, не се е натрапил на света, интелигентен и толерантен ( говоря разбира се само за една част от хората, които изобщо си задават този в-с) .

съжалявам, ако постинга ми стана по-дълъг.. просто тази тема е много много интересна)))

 

Патриотизма се възпитава от ранни години с редовно промиване на мозъка
Гледам ги тук в училище какво правят. С мъж ми двамата сме Българи и въпреки това синът ни понякога се чувства англичанин и е горд с това! Отделно и аз промивам мозъка му, горкото дете 
Последния път, когато го направих беше тази зима в БГ. Ходихме на ски и аз му казах, виждаш ли колко е хубава България, хем море си има, хем снежни планини След това го качих под Черни Връх и му казах, гледай сине такава нещо рядко се случва да видиш, въпреки смока над София беше зашеметяващо  Не че в Алпите гледката не е също красива, но нали не я е виждал 
Та така от раждането капка по капка ...

Не мога да генерализирам положението в Америка, защото колкото повече живея тук, толкова повече виждам, че това общество е многослойно и много-идентично. Поне в щата, в който живея, и който сам по себе си е контрастен и многокултурен. Попадала съм обаче в различни места на този щат и съм се заглеждала кой самоинициативно демонстрира патриотизъм и си слага американско знаме пред къщата, или си лепи патриотични лепенки по колата. Впечатленията ми са, че в немалко от случаите това са "новопокръстени" американци от латино произход, например. Освен това ми прави впечатление, че броят на окачени американски знамена пред домовете е обратно пропорционален на образоваността и просперитета на квартала. Така че, наред с други неща при избора на жилище, това също може да е критерий. 

        кефиш ме, не съм била в америка, но гледам бая филми и предавания  и бас ловя, че е точно както си го описала. което ясно показва, кой е патриот и респективно какъв е процента на по-заможни, образовани и тн хора ( и патриотични политици, водещи на новини и тн) , изпратили синовете си в Ирак.

между другото да попитам нещо малко извън темата  (а може и да не е извън...)

Каква е тая мода в София по строежите да се вее българското знаме? Примерно , строят си бизнес сграда, магазин или дюкян и отгоре българското знаме. Това мода ли е някаква, там където вие живеете има ли го? В Италия -тц. не съм видяла.

Като се оженихме и ни дадоха от общината едно знаме италианско, да си го веем на национални празници , но мъжа ми каза, че евентуално ако стане Италия пак световен...
може и да го извадим.

А в София живеехме на 4тия етаж в центъра и на тавана си имахме БГ знамето и съветското и от нашия балкон го пускахме надолу , по височината на кооперацията. Винаги ми е било много приятно.........някак си гордо....

Но, мисля, че тия времена май са отминали... незнам.

Здравейте,

Ще споделя моето скромно мнение за Чехия! Това е една точно толкова малка страна колкото и България, но чехите ме изненадаха с това колко добре и на място разбират патриотизма! Чехите не са шовинисти, каквито са  много от народите, уж пример за патриотизъм. Не се бият постоянно в гърдите - знаеш ли какво сме дали ние на света(но истината е че са дали много). Харесва ми факта, че знаят, обичат и уважават историята и културата си! Че се стремят всячески да защитят езика и културата си от чуждици и чужди посегателства! Че, много голяма част от тях са били за по няколко години в чужбина, но се връщат в Родината си и независимо, че не е лесно, предпочитат да живеят тук, а не другаде. Харесва ми, че правят документални филми за всички свои известни личности, учени и хора, дали нещо на света, за да запознаят с  тях народа си! Харесва ми, че независимо от чуждите окупации, са си останали верни на своят начин на живот! И не чакат други народи да им се възхищават, говорейки колко са велики, но с делата си го правят реалност!

Цитат на: nia_r в Събота, 04 Март 2006, 07:15
И аз съм се сблъсквала с подобни разсъждения,но те веднага провокират у мен и други въпроси...
Означава ли това,че патриотизмът в най-чистата му форма е характерен само за богатите и могъщи нации?
Нима бедният мексиканец не е способен на патриотизъм...

Често патриотизмът е подплатен от колективните успехи на дадена нация. Не мисля, че българите поддържат силно родолюбиво чувство. Спомнете си само още в края на социализма как на хората се нравеше всичко чуждо - Кока - Кола, дънки от Кореком, сръбски певици. След промените пък чуждото също винаги се слагаше на по-високо ниво от собственото. Това е проникнало и в разговорната реч, навремето имаше един лаф- загряваш като бългрски реотан, сиреч хич те няма да се сетиш.

Не смятам, че и в момента българите имат голямо национално самочувствие. И от къде да го имат - сред толкова икономически и политически трусове проз последните 17 години. Комплекс имаме и от Руско-Турската война, когато Санстефанска България остава идеал за поколения наред. Проф. Андрей Пантев точно онзи ден разви пред Стандарт тази теза, като смята, че не е оправдан такъв комплекс.

А относно, че е по-лесно да си патриот в силна държава - така е. Защото американците са наясно, че са световният полицай, канадците са горди със силната си икономика, имат самочувствието, че са работили и са спечели за себе си и са подсигурили семейството си. Какво самочувствие да има учител в България, който стои на 200 лв. и как да възпита патриотизъм в учениците си.  Патриотизмът е еманация на колективните успехи на дадена нация, поне аз така виждам нещата.

И понеже беше  казано, а има и подобни аватари на някои потребители във форума - че ние българите в чужбина повече обичаме България - не искам да се конфронтирам, но нямаме право да гооврим така. Като толкова я обичаме, защо сме извън нея и търсим по-спокоен живот другаде. С какво помагаме така държавата да се развива и да напредва. Може би след години, ако се върнем, с опита или с изпратените 1000 долара на родителите, ще се реваншираме. Едва ли, прекалено абстрактно е. 

Тук аз пак ще се повторя за мексиканците...Слаба и зависима икономика,но богата история...И разказват с часове за нея,като изобщо не се страхуват да споменават,кои американски,английски или френски изследователи са откраднали или взривили примерно останки от тази история...С нескрита ирония...

Лично аз подобно твърдение нито съм срещала нито съм изказвала...
Вярно,казвали са някои мами,че много страдаме за България-като мястото,където са най-обичаните ни хора...
Аз казах,че сякаш повече се гордеем от тези,които са там...И уточних,че може би това е,защото сме отдалечени и от доброто и лошото,което се случва там....А отдалеч лошото избледнява...

И не на последно място - темата изобщо не е за това,а по-скоро за патриотизма в страните,където сме...Кое го поражда?
И нека да не израждаме всяка тема,свързана с националност,във вражда и пак да се сочи с пръст:"Вън!" (Типично по български...)
Аз също се извинявам,ако съм засегнала някого....

Ния, темата ти е много добра, за което шапка свалям.

Просто такива мисли породи в мен темата до тука, въобще не смея и да си помисля да съдя и да посочвам с пръст някого.