Re: Юлски бебета 2013 - тема 27

Не пропускайте драскането по мебелите, завесите и тапетите. Къщата на нашите приличаше на бойно поле. Другото е, че обикновенно обичат да ги галиш само като на тях им е кеф
Но пък - толкова много игри имаше с котарака - в общи линии аз не си играех с кукли, а с котарака. Явно усещат и мен ме оставяше да го правя каквото си искам. Обличах го с роклите на големите кукли, возех го в количката за кукли, правех му плаж на балкона.....абе наистина си беше супер, че израстнах с котарака ни Той беше един прекрасен сиамец. Имаше и ужасни моменти, но аз като дете не ги отчитах - дереше всички мебели и тапети, като се ядоса на някого отиваше и му се изпишкваше в леглото. Обаче пък така сладко си спяхме двамата, толкова много сутрини се гушкахме в леглото до късно.... Аз го имам от преди първи клас, до към девети - израстнахме заедно Баща ми като беше командировки и се обаждаше или пишеше писма винаги питаше и за него - беше си станал пълноправен член на семейството, дори и рожденните дни му празнувахме ( по мое настояване - слагахме в една чинийка от консервата храна и отгоре свещичка)
Обаче ММ не харесва котки Иска куче - той пък е израстнал по същият начин с куче. Но като знам, че цялата грижа ще падне върху мен и не искам. Котката не иска чак толкова грижи - даваш й храна и сменяш тоалетна. Зависи обаче много от характера на котката. Като цяло препоръчвам да се взима породиста котка, защото сме имали след това и такива прибрани от улицата и си беше нещо страшно. Накрая нашите го занесоха на вилата, защото не се издържаше.

Кате - има си и хубави страни - значи се чувства добре и продължава да дивее с пълна сила

Джине, сигурна съм, че има котки всякакви. Първо ние имахме котка преди доста години и тогава екстри като силиконови тоалетни нямаше. Второ беше сиамец, мъжки, некастриран и мога томове да напиша с капризите му, тежкия характер и тормоза, на който ни подлагаше. Ние пак си го обичахме и той нас, но бяха трудни времена.
А, пердета, щори, тапети и мека мебел просто нямахме до втората година............................. Всичко беше съдрано. И мокета. Нищо здраво не остана.

ММ също имаше притеснение, че ще издере кожения диван. Ами не позна, за тази цел си ползва катерушката.
То и аз искам куче. Ама с куче вместо в 5, сигурно ще трябва да ставам в 3....
Пине, аз съм съгласна напълно с теб, но пиша това, за да подчертая, че животното трябва да се избере внимателно. Иначе и аз през годините какви зверове съм имала…. Една даже се катереше и по стените, да не говорим, че редовно пишкаше където я е сварило.

Нашия където го е сварило не е пикал, той само с пълна умисъл си пикаеше под бюрото ни и в леглото ми. Като по- голяма започнах да отсъствам по цял ден, всеки ден и той всяка вечер ми пикаеше в леглото като тъй се позиционираше, че с едно пикане да намокри и пижамата ми, и завивката ми и долния чаршаф............  Абе не е за разправяне. Но това най- вече сиамците го правят, пък и некастриран. А и началото на 90-те нямаше катерушки, една дъска му бяхме нагласили, но той не я погледна даже. Сега и някакви спрейове имало за дивани, да не ги дерат. Времената са други, така е. И породите са различни, има и много благи.
И в сака ми пикаеше. Понеже всеки ден със сака излизах и той как да реши проблема, как?! Ми като го препикае.............

Пък и майка ми го научи да го приспива. То като бебе... После отказваше да спи, ако не е олюляван, милван и да му се бае. Веднъж цяла нощ не спа и бесня, а майка ми си правеше експерименти. После винаги го приспиваше. И къде да е не спеше. Бяха едни специални постелки.... Много често по леглата ни, като ни редуваше.

Джине не. Пие само вода в неограничени количества, и АМ.
Аз пък съм забелязала, че когато има животно в апартамент, винаги има миризма. Но явно стопаните свикват с нея, и не им прави впечатление. Иначе съм заявила, че никога няма да имаме животно у нас, на тези 70кв.м. за нас е тясно, остава и животно да ми се мота в краката. А друг въпрос е, че както казва Пина, си е ангажимент, с който не бих се наела.

Ровя се сега във ФБ и попадам на статус от майка по повод рожденият ден на детето и. До тук нищо ненормално. По принцип подобни постове /Днес моята принцеса става на еди колко си, да ми е жива и здрава и все така прекрасна и пр./ директно ги скролвам, обаче в този се зачетох….. Честитката бе под формата на мини есе, колко съвършена, прекрасна, изумителна, уникална, умна, гениална, жестока е седемгодишната дъщеричка. Ще кажете, че това си е нейна работа и може би, че коментарът ми е неуместен и темерутски. Но мен друго ме притеснява, точно такива родители, в стремежът си да отгледат уверен и амбициозен човек, всъщност хващат пътя в разклонението. И така обществото боледува, защото предполагам всеки от нас познава неколцина, които имат тотална липса на реална самооценка. Но както знаем българите сме най-интелигентните, умни, а жените са най-красиви!
Знам, че е ни в клин, ни в ръкав, но да си споделя. И като послепис ще добавя, че за мен, като майка няма как друго дете да стопли повече сърцето ми или да се издигне повече в очите ми от Бранимира и Марина. Защото са мои, майките така сме устроени. Но на тях само аз съм им майка, а не всички останали, ако ме разбирате.
Мисти, щях да ти предложа да даваш повече сокове. Хубаво е това, че пие вода, особено сега. И айде да прояжда! Иначе за миризмата не си права. Аз съм много сетивна и е абсолютно невъзможно да свикна с кофти миризма. Та мен ме побърква когато майка ми се разготви и е пуснала абсорбатора на най-ниска степен! А както казах, когато съм гледала мърляви котки няма ароматизатор, който да ми е помогнал. Разбира се, хора, които поддържат ниска хигиена в дома си, и с животно и без животно биха свикнали със всякаква миризма- и на животни, и на спържа, и на мръсни чорапи….

Две котки съм имала и двете бяха много различни, но все така еднакво мъжки  Първата ми беше мъжки сиамец, който беше същия като пини-ния - своенравен, съскащ, винаги бойно настроен, пишкаше в чехлите ни. Втория беше бездомниче, което купихме от един магазин за 20лв. Толкова кротко създание, любвеобилно и никога не беше пишкало извън позволените за това места. ММ имаше и персиец, който беше самия Сатана, казвам ви. Само като видеше непознат човек и съскаше насреща му, сякаш си му взел любимото легълце и не искаш да го връщаш. Общо взето останах с впечатление, че породистите котки са по-своенравни, докато бездомните са по-добродушни. Разбира се винаги има изключения. Общо взето мен точно препикаването ме притеснява, но се надявам на бързо научаване и изпълняване.

Катенце, в грешка си. Баш бездомниците са диваци, което е логично. Персииките, сиамките, бенгалките са злобни бай дифолт . Всъщност характеристиките на породите котки са доста добре описани, информацията е богата. Но както каза, винаги има изключения. Свекър ми преди години имаше едно коте Мишо- възпитан, добродушен, непретенциозен. Същият нрав като на моята породиста котка. Ама го затриха…

Аз нямам голям опит с котките. Имала съм една вътре и една на вън. Тази вътре никога нищо не ми е препикавала.
Не е отмъщавала, като полудявах аз, полудяваше и тя, като ме мързи и си почивам и тя лягаше. Не е миришело изобщо, но имаше пятна по перваза от лапичките и. Но не ми пука. По повечето стени имам мазни детски ръчички, ремонт ще се прави след 2 години поне. Дивана ни е за смяна. Според мен е както си го научиш. Аз си намерих едно в продавалник, черно и същото като първото ми коте. Грижиш ли се добре за него, не мисля че ще злобее е отмъщава. Жената каза че си имам вече навици, на 2
5 месеца е. Само дето е в Пловдив, но ще си направим разходка. Майка му днас го наплашила че било много опасно ако някоя мишка препикае наша храна. И се нави на коте. Явно няма да се отървем иначе от тази напаст.

Джине, и на мен моето дете такова ми се вижда - съвършено! Толкова е прекрасна, не мога да повярвам, че съществува толкова прекрасно дете и точно на мен се е паднало!    Чудя се с какво заслужих това?!    Както казваш, сигурно всяка майка така си го вижда. Обаче с другото не мога да се съглася. В очите на родителите си толкова калпава съм се виждала, че не вярвам да е възможно някое дете да е прекалено хвалено и обичано, т.е. превъзнасяно от близките си. Колкото ѝ да си го хвалят, все няма да е достатъчно! Но по- добре на него да му го казват това, вместо да го пишат във Фейсбук. Едно, че хората във Фейса не ги интересува - наистина не ги интересува......... И друго, че детето няма (най- вероятно) да го прочете и може и да не разбере, че го хвалят. На него лично може да му се зъбят, знаеш ли какво става вкъщи......... Но всичко идва от това, че човек иска да сподели щастието си. С колкото по- голяма аудитория споделиш, толкова по- голямо е щастието.

Котка - не, мерси. Капризни и своенравни животни са, и това е. Мога да се радвам на чужди, ама до там. И пак е до характер - моя приятелка приюти две от Анимал Хелп - ми страхотни са, гушкави, мачкави, спяха върху нас като й бях на гости - приказка. Друга моя приятелка взе едно друго пак оттам - ми то това е пълен кошмар - не може никой да я пипне, да я погали, даже да я погледне, дере и хапе като откачена. А с куче не е задължително да се заробвате - всичко е до навика. Ето Брена 4-та година вече знае, че ММ като става сутрин ще я разходи, но когато е на работа, аз й казвам, че спим и тя си чака кротко да стана аз, за да я изведа - нито скимти, нито досажда нищо. А е огромен кеф за Емито, по цял ден е отгоре й, скоро мисля да ги извеждам навън да си подхвърлят топки и пръчки.

Джина, имаше страхотна таблица в един сайт, но са го променили генерално.
Аз четях в подфорума за деца с проблеми и там има 2 теми: трудно проговарящи и аутизъм. В началото на всяка тема има полезна информация. Не намирам най- доброто обаче.
Ето една таблица.

http://www.biberonbg.com/info/periodi_govor.htm

Знам, че ще ме разбереш и си позволявам да ти дам акъл. Родители, които отричат проблема, не може да ги накара нищо да си променят мнението. Личен опит. На 2 години детето трябва да прави изречения от 2 думи и активно да усвоява нови думи. Ще ти направи впечатление, че храненето е много важно и за проговарянето, ако това може да бъде начин за насочване към вниманието.

Кой търсеше сладки за Коледа, да не се изложа пак?

Аз също споделям мнението на Ники, че родители, които отричат проблема, не може никой да ги накара да променят мнението си, още повече да приемат съвети за психолог. Всеки минава с номера, че и Айнщайн е проговорил на 5, пък какъв станал...Ще осъзнаят проблема чак, когато 10 човека им кажат едно и също, един-двама няма да свършат работа.

Хера, ние и без куче няма да минем, ама да започне да ми остава повече време за разходки и тогава ще вземем. Навремето имах куче/кокер/, сиамец, риби, костенурки, хамстери, зайчета и гущери   Много беше забавно, ама нали мама и тате помагаха и беше лесно да ги гледам, а апартамента беше много чист и спретнат. Сега нямам време за толкова много животни и се спираме на маца. Вече си избрах едно прекрасниче, остава да е свободно и е наше  

Подписвам се под този пост!Аз толкова съм искала да чуя подобни думи от своите родители..Уви,всичко се свеждаше до едно "Браво",когато си показвах бележника.

Темата за котките е стимулирала изяви. Браво! И аз искам коте, но все още се въздържам. Имала съм доста котки, винаги обикновени по произход, но необикновени по душа. Всяка със свой характер. Не разбирам от селекция и кръстоски, но не проумявам как ще се създаде твар с благ нрав.
Смея да твърдя, че вкъщи не е миришело. Против кастрацията съм. Може би мъжките миришат повече, особено след като почнат разгонването. Не съм ползвала и котешки тоалетни. В началото опитах, но камъчетата, полепнали по мокрите лапи, ме ужасяват. Дъгли години ползвах леген с вестници, после минах на брошурки с намаления от супермаркетите. Те са страшно удобни.
Естествено малките котета са много палави. Не знам какво им правят просяците, че да си се чучват до тях по цял ден. Моите все са били бесни, ама то това им е чарът. Като дечицата....

За родителите и психолозите да кажа, че истината е по средата за мен. В Америка бяха обявили на сестрата на ММ, че трябва да води дъщеря си на специалист по аутизъм, защото на 1.8 г. не говори. Никой не се впечатли обаче и детето си проговори спокойно на 2 г. Тя си е бавничка по принцип. Само кльопачка й е в главата.