Re: Юлски бебета 2013 - тема 27

Бемол, ако има нещо е добре да се хване на време. Прави се евалюейшън, но диагноза се поставя от група специалисти и серия от тестове.
Повече няма да пиша по темата, защото се паля много, а смисъл няма.

Ники, благодаря ти. Самата аз не обичам да давам непоискани съвети и го правя само в изключителни случаи. Този е такъв. За това ми се щеше по някакъв завоалиран начин да дам сигнал, да, не е моя работа, но се касае за детенце.
Момичета, май не се изразих правилно. В никакъв случай едно дете не трябва да бъде пренебрегвано по какъвто и да е начин от собствените си родители. Преди известно нреме Бранка се прибра сърдита от училище- Ани ѝ казала, че е най-грозната и кльощава в класа. Заведох я пред огледалото и я попитах дали е грозно това, което вижда. После проведохме един дълъг разговор, в който дори, за да и напомпам егото обясних, че тя е гимнастичка, а гимнастичките са като газели, едни от най-красивите животни и пр. Доста често ѝ правя комплименти за външния вид, но не такива "Аууу, маме колко си красива, толкова си прекрасна", ами "С тази пола /прическа, клин/ изглеждаш много добре". Миналата седмица се прибра с четворка по английски, плачеше и повтаряше, че е глупава. Изброих и много нейни качества, с които е доказала, че не е глупава, успокоих я, обясних, че важното е да разберем защо има четворка /в събота обясних това, което не разбираше от урока и въпросът бе решен/, проблемът не е в оценката.
Аз се гордея с моето дете и му го показвам.  Един родител трябва да помага за развитието на добрите черти /чрез стимул/ и коригирането на недобрите. Важен е начинът по който го прави. Защото ако постоянно ѝ говоря, че е умница, хубавица и прекрасница в даден момент толкова ще си повярва, че ще стане точно от онези хора, за които споменах в предния пост.
А, иначе правилно сте разбрали, че за мен е нелепо един родител да нарича отрочето "съвършенство" и да занимава света с него. Не ме кефи това. В предишната банка имах колежка, чийто син учеше в математическата. Говорели сме си, споменавала е, че математиката му върви, но по нейни думи на всички от класа им вървяло. Никога не каза колко е умен или пък уникален. В момента за това дете постоянно се пише по медиите- приет е в де що има престижен университет по света, медалите и наградите от международни състезания сигурно едва вече им намира място, решил е задача, на която се търси решение  от стотици години.....

Съгласна съм с Джинката. И с Ники съм съгласна по принцип.

Аз, естествено, съм паника, но ето, че миналото лято отказах да се влачим по разни специални невролози и рехабилитатори, които щяха да ни смъкнат едно кило пари и да ни загубят цялото време на света. Отказах, защото ме домързя да ходя до Студетски град. Направо не си го представях как ще стане. Отказах и не сбърках.

А когато на 7-ия ден от раждането правиха на Круми рентген, за да не би тазобедрената става да е засегната от възпалението, заради което го помпаха с АБ 14 дни, ортопедът реши, че има 1 градус отклонение (повтарям, един градус) и тогава приех да се вманиача и сбърках, защото заради този градус в най-голямата жега мъчихме Круми с ортопедични гащи, разкарвахме го по още 3 прегледа и всичко ни струва над 200 лв. Накрая един друг ортопед каза, че първо не е имал абсолютно нищо и второ, дори да е имал, то не се оправя с гащи...

Всичко това го пиша като илюстрация, че днешните лекари са преди всичко некадърни, а и твърде алчни, пък който е със здрави нерви, си спестява излишния стрес.

Джина е права. Аз съм пример за дете, на което постоянно му е повтаряно колко е хубаво, умно и прекрасно. В очите на близките ми вероятно това е така. Само че аз израстнах с идеята, че съм по-хубава, по-талантлива и по-добра от другите, докато нещата, които ми се случиха не ме наместиха полека-лека в реалното ми местенце в житейската йерархия. Това е един нелек процес, заради който много страдах и получих комплекси, с които още се боря. Твърдо вярвам, че трябва да се поощряват истинските заложби на децата, но недостатъците им не бива да бъдат пренебрегвани като несъществуващи. Това не означава да им се натякват, а просто да не се заобикалят, все едно не са там, а да се работи върху тях. Поощряването и похвалите са чудесно нещо, стига да не са въздухарски. Иначе, всеки да си пише каквото иска във ФБ, той и без друго си е корито за всякаква помия, защо не и словесна   Тва е като да те поздрави баба ти за петия ти рожден ден по радиото. 

ПП. За фотосесиите - нямам нищо против да се срещнем и да пощракам децата (Джине, Мадлен и който още иска), но наистина съм все още пълен профан (наистина!) и не бива да имате много големи очаквания. Може да замислим една срещичка като навали сняг, за да сме навън.

Много съм съгласна!!!
Родителите са първите обаче, които усещат проблемите с говора. В твоят случай, не си специалист, налага се да се довериш.

И тука се среща това - при нашата безхаберна ЛЛ срещнахме дете на година и 6 месеца, което бяха засилили по лекари, щото не говорело, от яслата им казали да го водят на логопед. Тогава моята беше на към 8-9 месеца и не можех точно да преценя, но в момента ми се струва смехотворно твърдение - дете на година и 6 месеца не говорело.............. И все пак късно проговорилите деца без никаква намеса не са градски легенди, имам близък контакт с такъв, на 3 години и нито дума до тогава.

Зар проговори на две години и нещо. В яслата говореше, но само няколко думи казваше разбираемо, а останалото беше на някакъв бебешки. Не бих казала, че е говорил особено. Не правеше изречения с повече от две думи, предимно отговаряше едносрично на въпроси. Започна по осезаемо да говори като тръгна на градина на 3г. Според мен има нужда от логопед, не защото по късно проговори, а защото не може да казва правилно определени букви като Р, С, Ш.

Катенце, честит рожденик! Жив и здрав да е и много да го слушате! 
Този въпрос се решава за много кратко време с помоща на логопед. Познавам такива дечица.
За лекарите в България не ми се говори. Това, което преживях с първата ми бременост и ходенето по мъките с баба ми, не го пожелавам на никой.

Аз не мога да казвам Р, и сестра ми не можеше. И двете сме ходили на логопед, аз по- малко, тя с години, едва ли не... не помня точно колко, но много. Така и не се научихме. Тя го казваше доста по- добре от мен, но тя по принцип, от преди логопеда, си го казваше по- добре от мен. Затова не съм убедена, че проблема е лесно решим. Но може и калпава да е била логопедката в училище, при една и съща ходехме. Имам първи братовчед, който също не казва правилно Р. Сега много се надявам Ю. да казва хубаво Р, но не знам. Все мен слуша, а аз как ѝ говоря... Не искам да говори като мен, а то вероятно е неизбежно.

Зар си казваше много добре Р като малък. Под нас комшиите имат куче Бари и си казваше името перфектно. Сега не може. Юзди, музди не знам, но явно детето като расте и нещо се попроменя в него. Знам ли. Отделно и доста често казва "Мамо, може ли жели" Тоест повратя втората част на може ли. Не ме кефи никак това. Баща му и дядо му позаекват понякога когато санервни. ММ е ходил на логопод, но ефект нулев. Определено ще го водя на логопед, това е ясно.

И моето впечатление от логопедите е такова - ефект нулев. Но това беше в далечния комунизъм, сега вероятно се работи по друг начин. Освен това тогава жената не е давала всичко от себе си, струва ми се. По- скоро отбиваше номера. Но не знам да научи някое дете на каквото и да е 

Повече от съгласна съм, Бемол!

Пина, странно време за теб за активност снощи

Мисти, радвам се, че съм била полезна!
Ние днес бяхме на театър на пл."Славейков" в Библиотеката. На Ясен му хареса. Една жена подскачаше, свиреше и така около половин час.

Рзагледах табличката на Ники и според нея Емито добре се движи

Наистина ако има проблем трябва бързо да се реагира, а обикновенно тези проблеми са толкова скрити и са просто нюанси в поведението, че често родителите се чудят - нормално ли е, фаза ли е или нещо му има. Знаете ме, че аз често се филмирам
Мен лично ме дразни, че когато отида на лекар тук с конкретно питане(което обикновенно е глупаво, но за мен е най-сериозното нещо на света) лекарката ме изкарва ненормална и много съм се втилясвала. В Германия съм питала какви ли не глупости, включително защо пръстчетата на краката са едно върху друго като беше съвсем малка. Винаги са ми обяснявали търпеливо. Тоест питам за каквото и да е. Веднъж лекаря там ми каза - родителите често задават много глупави въпроси, но трябва да им отговорим за да са спокойни и да отглеждат едно уверено и хубаво дете.
Сега следя Емито за най-различни неща и се уверявам как някои неща ги може добре, други не. Като цяло засега е по-развита във физическо отношение. Емоционална е много.
Ето някои неща, които не може да прави и се чудя дали трябва да я понасиля и как:
- не се заиграва дълго с играчките, не може да седи сама и да играе
- не произнася нито една дума ясно и смислено - всичко е по бебешки
- изобщо не може да свикне с гърнето (тук може би и на мен ми е проблема)
- не познава много от животните - не ги имитира и не ги посочва в книжката като я питам. Показва, че тази игра не й е интересна.

Обаче може страшно много неща - катери се, тича, подава топка, играе с водата (пълни едни канчета от едното в другото), знае кое след кое следва, имитира абсолютно всичко (днес кашлям и тя след мене кашля и киха), разлиства книжки, любува се на картинките, пее несвързано

Иначе аз съм с ужасна кашлица. Взех си проспан, дано да помогне, защото е нещо страшно - супер дълбока и неприятна. Чак като се закашлям и получавам контракции.
От няколко дена се събуждам сутрин и си мисля - ако я нямаше Емито какво щях да правя. Ама в не най-хубавият смисъл. По-скоро си седя и си мечтая какво щях да правя през деня, как да му се насладя напълно ако бях без дете.   После обаче тя се събужда и ме хвърля отново в реалността

Верабел - детска пиеса ли беше ?

Жалина - да, "Жълто"