Практики в други държави

Това къде? Раждах в Окръжна болница Варна и там не се е случвало това, което описваш - в една обикновена държавна болница. Не са ми отделяли бебето, сложиха го на корема ми току що родено, ако ММ беше пожелал щеше да присъства, не са го тъпкали с АМ, напротив, носиха ми го и ми обясняваха как се кърми, стискаха ми зърната, докато потече коластра, наместваха го, ако не успеех да накарам детето да засуче търсех някоя сестра да ми помогне - идваха и помагаха...  Е, гол татко няма как да допуснат, най-малкото защото болницата е държавна и родилното е с две легла, не върви някак си. Това, което описвате може би се случва в частни болници, не знам?

Имам такива впечатления, непреки, разбира се
Но според мен масово е така, докато в чужбина масово НЕ е така. Но аз се определям като късметлийка, за възможността да родя в чужбина. Но пък не съм раждала в частна болница, а в държавна. И това което описваш е много добре, но аз имам познати които молят за това да им покажат как да кърмят, а акушерките им казват: Е, айде сега, има сухо мляко, какво ще се мъчиш?! Та така...просто споделих мнение и изказах въпросителни относно основни практики в БГ

Имам 2 приятелки,които родиха в държавна болница.И двете са много доволни от отношението.Има пред родилно,където винаги има акушерка.Родилната зала незнам как е  Тепърва ми предстои да мина по този път и ще разкажа от личен опит  Но ми прави впечатление,че в частните клиники предпочитат секцио 
На ЖК в началото се ходи веднъж в месеца.Там мерят кръвно,килограми и после чакаш да влезеш в кабинета за видеозон  Аз вече ходя на 2 седмици и пак е по същия начин-видеозон всеки път 

И при мен я отведоха веднага след раждането, гушнах я чак в стаята - около 2.5ч по-късно, но я сложиха веднага на гърда, обяснявали са ми, когато съм поискала съвет. Иначе, не са ме отделяли изобщо от бебето, но аз родих и нормално, все пак тук има значение. За АМ акушерките минаваха на 3 часа и питаха дали искаме, е, аз не исках.

Темата е чудесна. Надявам се още майки от чужбина да се включат.

За съжаление ситуацията в повечето държавни болници е като гореописаната.Аз се сблъсках с настойчиви медицински лица,които всячески се опитваха да дават на бебето ми АМ,въпреки преливащите ми от кърма гърди и разбира се хранителната ми кърма.Е с множество скандали,аз кърмех!!!

Спомням си със сина ни: коластра имах и той много сучеше още след 2час на раждането си, и то активно, силно...абе ненаситен. И на втората вечер през нощта ми слезе кърмата - ама такова чудо не си бях помислила че  възможно...много трудно ми беше защото в момента в който го махнех от гърдата той почваше да реве. Да не говорим че още в началото ми направи рагади, макар че всичко беше като по ноти, но сучеше много силно Та акушерката беше при мен, обясняваше, остави го да реве, докато на мен не помогна, но не са ми предлагали АМ. Моите деца не знаят какво е АМ, дадох мляко за подрастващи /тук така се казва/, около годинка - иначе си бяха на кърма Но това което исках да кажа е че много помагат и насърчават кърменето, но и нямат против ако кажеш още в самото начало - не смятам да кърмя, ще давам АМ. Съобразяват се

Момичета, поздравления за темата! 
Записвам се да следя с интерес.
Живея в Германия и имам малко впечатления само от една позната. Общо взето нищо по-различно от това, което вече сте описали.
Като имам личен опит по въпроса, с удоволствие ще се включа да разкажа.

Първото си дете родих в Испания през 2003г. в частна клиника,която се водеше Приятел на бебето,което значеше,че подкрепят кърменето и престоят на бебето при майката.
 Отидох на частен гинеколог,за да регистрира бременност ,бях в 7 г.с.Около 12 г.с. вече отидох ,за да ме регистрират в болницата,в която исках да раждам.НАправиха ми кръвни тестове,урина,чуха тоновете на бебето и ме пратиха да си ходя.Викаха ме всеки месец на беседа и мереха коремът ми със сантиметър,слушаха тонове,теглеха килограми и кръвно налягане.Особено много ми се караха ако качвам много.Предупредиха ме да е по килограм на месец ,до 12кг. за цялата бременност.
  Около 15 седмица ми пуснаха биохимичен скрининг и тест за гестационен диабет.За цялата бременност ме гледаха 3 пъти на ехограф- трите фетални морфологии,последната в 7м..В края на бременността ми направиха цитонамазка,микробиология,електрокардиограма,палпация на гръбнака,беседа с лекар относно алергии за евентуална упойка.
 Цялата бременност се знаеше,че бебето е с извънгабаритни размери,които нанасяха на една схема,както и два пъти увита пъпна връв.Никога не стана въпрос за секцио,нито са ми мерили таза.Казаха,че каквото ги интересува са видяли на ехографиите и ако се наложи секцио ще ми направях в хода на раждане.Около седмица преди термина ме викаха през ден на запис на тоновете.
Слузестата тапа ми падна две седмици преди термина,бях с 3 см.разкритие,които установиха на вторият влагалищен преглед за бременността.
Поради едрото бебе не ми дадоха на пренося много,само 3 дни и чрез ръчно разкритие лекарят предизивка раждане.То тръгна бързо и за около 5 часа родих.
Бях избрала частна болница с добра репутация,която бе близо до дома ми,и която покриваше допълнителната ми здравна осигуровка.Не съм плащала нищо на ръка.
Как протече раждането:
Приеха ме в кабинет за преглед,оттам на рецепция да ме регистрират.Преведоха ме в самостоятелна стая заедно с мъжа ми.По някое време дойде акушер,провери за разкритие и каза,че ако искам упойка сега е моментът.Аз реших да си сложа,бях малко притеснена от голямото бебе.Отидох пеша до самостоятелната зала за раждане,акушерката ме подкрепяше.Сложиха ми епидуралнаа упойка,като при мен имаше две акушерки и анестезиологът.Всички бяха много мили и ме подкрепяха с думи и жестове.
 Оставиха ме да лежа с уред,който мереше контракциите,дойде мъжът ми,екипиран с медицински костюм.Понякога влизаше акушерката за проверка на разкритие.
Когато дойде моментът за изгонване на плода дойдоха двете акшерки и лекарят ми.
Тук искам да добавя,че екипът на моите лекари бе от трима души и всеки един можеше да ми следи бремнността и да води раждане.Аз ходех при двама от тях,по-често при мъжа,но ме изроди жената лекар.
Та...дойде лекарят и ме накараха да напъвам.Във всеки един момент лекарят ми обясняваше какво се случва,а акушерите и мъжът ми ме подкрепяха.Акушерката даже научи какво е ДАВАЙ,ДАВАЙ/както викаше мъжа ми/ и започна и тя да ми го повтаря.Имахме време и за усмивки между контракциите. Викаха мъжа ми да ходи и да гледа ,когато вече се виждаше косичката на бебето,малко преди да се появи.
 Поради големината на плода процесът се проточи.Бебето се заклещи малко и се наложи употребата на малък форцепс/шаптули/,за да му помогнат да направи последен оборот и да излезе.Не са го дърпали с форцепса,само му завъртяха леко телцето.Направиха ми перинеотомия заради форцепса.

КОгато се роди бебето ми го дадоха веднага,мъжът ми  преживя този момент много силно и заплака.Смятам,че мъжете,които не са били на раждането на децата си,губят много.
Въпреки дългото изгонване бебчо беше в перфектно състояние,тест по АПГАР 7 от 10 точки.
Докато ме шиеха ,мъжът ми,заедно с акушерката, занесе бебето в бокса към залата,за да го подсушат,премерят,претеглят и облекат.Аз виждах всичко през предпазно стъкло.Оттам мъжът ми го пое и заедно с акушерът го занесоха в неонатологията за ваксинация.
Оказа се,че бебето наистина е голямо 4200 кг. и 55 см.
Мен ме преведоха в стая и ми донесоха вечеря,а малко след това доведоха бебето.То остана при мен и не са ми го взимали повече.Мъжът ми също спеше при нас в стаята/на специален диван-легло/ и за него имаше храна.Дрехи ,памперси и консумативи на малкият си носех аз.
  НА следващия ден дойде лекарят да ме види,прегледа ме,а акушерка ми направи промивка на раната и ми помогна да стана и да се изкъпя.От трудното раждане едва ходех,но всички бяха търпеливи и подкрепящи,без да ме пресират.С мое съгласие направиха тест на слуха на малкият
Не обяснявама много за кърменето,носеха АМ и аз давах на бебето,след като го слагах замалко на гърда.Не знаех нищо за кърменето,не бях чела,смятах,че като родя всичко ще си дойде на място.Да ама не..Голяма мъка брах в началото,но пусти инат и гинекологът ми ме накараха да не се отказвам
Общо ме държаха 48 часа в болницата след раждането.От изписването викат бебето след седмица на консултация,където го теглят и ми дадоха резултатите от теста на петичката./за генетични болести/

Като цяло съм много доволна от това ми раждане.Минуси:

- много силна епидурална упойка,не усещах нищо,нито крайниците си,не можех да напъвам по усет,нито да се движа
-нямах голяма подкрепа за кърменето или по-скоро ти обясняваха как да кърмиш ако те интересува.

Второ раждане бе в България,2009г. Протече подобно,но с уговорката,че бях платила избор на екип/моя позната АГ /.латих си ВИП зала,където влизаше само лекарят ми и акушерът.,последващо бях и във ВИП стая.В Тина Киркова се развива действието.Родих много бързо,с предизвикано със система раждане.Преведоха ме в стая няколко часа след раждане,но бебето ми дадоха чак на другия ден и то след разправия . Подкрепяха,че кърмя,не са ме пресирали да давам АМ.Според мен видяха,че съм гърмян заек и знам какво се случва,та не са ми се бъркали много какво да правя на бебето според тях.

Негативи;

-ОБЩА предродилна зала,много неприятна обстановка
- дълъг престой в болницата/минимум 3 нощувки/

Забравих да добавя,че през цялото време имах посетители: приятели и роднини,които си седяха в стаята без проблем,взимаха бебето и го целуваха.Испанците никак не се притесняват от бактерии,болести и стерилност ,спрямо новородените.
Моя близка роди малко след мен в държавна болница ,в стая бяха по две жени и пак допускаха посетители.

От много време ми беше интересно как стават нещата, защото освен в САЩ, нямам никакви отзиви за това как става раждането и документацията в другите държави. Нека всички да споделят опит и знания по темата

По повод на въпросите 'защо' в БГ болниците и аз се чудя и ядосвам! По-лесно ли им е така на лекарите, не им се занимава? Наскоро се въртеше клипче във фейсбук как дават недоносено бебе на майката да си го гушка (вадят го от кувьоза с всичките тръбички по него, много мъничко, според мен дали беше 1кг - гледах го без звук). Като тя ходеше май всеки ден в болницата и й го даваха не за 1-2 минутки. Няколко дни след това - репортажа на бтв за неденосените бебета в БГ, майката родила преди колко дни ли, седмици ли казаха, гледа бебето през стъклото, дори ръчичката му не може да пипне. Е, това е!

Аз родих в БГ в частна АГК, но го споделям, защото точно както е описано в първия пост на темата мина всичко, но само защото настоявах така да е...е..не съвсем - гушкането беше 2-3 мин веднага след раждането и после го дадоха на една грейка да го топли, щото било зима.. искаха да го носят в детска стая, но не позволих и за това го оставиха ДО мен, пък аз си му гушках само ръчичката първите 40 мин и после вече ми "разрешиха" да пробвам да го кърмя..После някои акушерки ме похвалиха, че не пускам детето си в детска стая и сама се грижа за всичко - казаха, че нещата са уредени режимно, именно защото пациентките масово искали да си почиват и да се "възстановяват", а не да се занимават с бебетата си..и затова така - частния бизнес е винаги съобразен с клиента. Аз пък избрах да платя именно за да не ми се пречка никой излишно и рутинно, ами да може мъжът ми и синът ми да бъдат колкото искат при нас в стаята и аз да си се грижа за бебо изцяло.
Искам да попитам мамите раждали в чужбина - в кои страни рутинно (без изрично изявено желание) се прилага отложено клампиране на пъпната връв и за колко време се отлага.

Много благодаря на всички за страхотните и подробни разкази. Много ми е интересно да чета какъв е бил вашия опит извън страната. Ще чакам да се включат още майки.

Колкото до България - едно е сигурно - няма болница, където да позволят кърмене след секцио и да дадат бебето на майката още в реанимация. Другият повсеместен проблем е с недоносените бебета. Оттам нататък има много нюанси. Мислих много какво и как би могло да се промени. Стигнах до извода, че може би трябва да има повече преки отзиви за тези практики от майките директно в болниците. Живот и здраве като родя, смятам да напиша мнението си в книгата им за впечатления (ако имат такава, частна болница е). Ако не, ще го адресирам директно до собственика на болницата. Оттам нататък, ако има повече мнения като моето и на тях се дава гласност, смятам, че промените в умовете и на практика, ще станат факт.

Здравейте мами,
моят опит е от Сащ. Родих на 31 март тази година.
Раждах в католическа болница, защото такава си избрах. Ходех на прегледи в същата болница. Прегледите се водеха от гинеколога и акушерката. Отидох за първи път в 11/12 гс. Докторът ми направи пълен преглед и ми пусна кръвна картина. Видеозон се прави веднъж на триместър. Аз бях рискова бременност поради възраст. Във втори триместър ме изпрати при специализиран доктор за видеозон за хромозомните заболявания и ми направиха кръвен тест. Ходех на преглед на 4 седмици. В седми месец ми направиха тест за гестационен диабет. За останалите скрининги ми взимаха кръв в началото и в края на бременността, през останалото време само урина. От 8 месец започнах да ходя на всеки две седмици и после всяка седмица. Понеже тоновете на бебка не бяха толкова добри,  колкото докторът искаше последният месец и половина ме пращаше на видеозон при всеки преглед, а няколко пъти и на нон стресс тест в родилното отделение. Мисля че бебка беше поспалива и се събуждаше винаги чак за нон стрес теста, защото те винаги се оказваха ок. Тъй като бях рискова бременност докторът  не искаше да преносвам. Каза че ако мина датата ще трябва да предизвика раждането. Той излезе в отпуск последната седмица от бременността ми и щеше да се върне деня след датата ми за раждане. Аз познавах и другите доктори, така че нямах проблем с това , няколко пъти прегледът ми се наложи при друг доктор.
 За самото раждане: в деня преди датата ми ми изтекоха водите . Разбрах че ми изтичат водите към 8 сутринта. В болницата бяхме към 10.30. Регистрирах се и ме настаниха в стая за раждане. Стаите за раждане приличат на тези в които те настаняват след като се роди бебето, но са по-големи и с малко повече апаратура. Акушерка ме настани и ми донесе болнични дрехи, съпругът ми беше с мен в стаята. Прегледаха ме пуснаха тонове на бебето . Дойде дежурната докторка и поръча видеозон, донесоха устройството в стаята ми, видяха че бебето беше с увита пъпна връв. Нямах никакви контракции, докторката каза че ще ме остави до към 6-7 вечерта без система , надяваше се че контракциите ще започнат сами. Към 4 ми направиха и клизма , но така и не се появиха контракции. Сложиха ми система с окситоцин към 7-8. Отначало ми позволиха да се разхождам, но не можеха да следят тоновете на бебето и след около час ме накараха да легна . Дори и с окситоцина разкритието ми беше само около  2.5 см, контракциите ставаха по-силни а разкрите почти никакво. Предложиха ми упойка и аз се съгласих. Докторката каза че вероятно след като тялото ми релаксира с упойката разкритието ще започне така и стана , след около час имах вече 4 см. Към 11.30 заспахме , но към 1 .30 -2 дойде докторката и ми спряха системата, каза, че при контракциите тоновете на бебето се губят, падаха почти до 0 при силните контракции. Каза също, че за доброто на бебето вероятно ще трябва да направим секцио. Беше изключително мила и внимателна, остави решението на нас, но ни обясни причините и състоянието ми. Каза че при всяко слизане на бебето в родилния канал увитата пъпна връв се затяга около вратлето и има опасност от задушаване. Със съпруга ми решихме да продължим със секцио. подготвиха ме за нула време , вече имах епидурална , само я подсилиха и ме закараха в операционната. Съпругът ми беше с мен. Анестезиологът беше много внимателен, обясняваше ми всичко, стъпка по стъпка, беше до мен постоянно, говореше ми. Оперираха ме две докторки, говориха ми и на мен и на съпруга ми по време на операцията. След като извадиха бебка дадоха я на съпруга ми да я гушне а аз само я видях. После я отнесоха за измиване и мерки и съпругът ми отиде с нея а мен ме зашиха и ме откараха в стая за възстановяване . Донесоха ми бебето след 20 минути за кърмене. Вече беше към 4 сутринта. След това ни настаниха в самостоятелна стая тримата.
 Родих ранно сутринта в понеделник изписаха ни в четвъртък вечерта.
Акушерките бяха прекрасни, винаги на разположение, усмихнати, готови да помогнат, да обяснят. Най-прекрасното беше консултантката по кърмене. Тази жена беше неуморна. В отделението бяхме сигурно 5-6 мами. Тя беше постоянно при някоя- насърчаваше обясняваше, помагаше. Акушерките също. Бебка беше при нас постоянно , ако я взимаха за някой тест съпругът ме ходеше с нея. Две от вечерите помолих да я вземат и да ми я носят само за кърмене , защото бях изключително уморена. След секциото още същия ден ме насърчиха да стана . Грижата и вниманието в болницата бяха изключителни. Храната можех да поръчвам от ресторанта на болницата, няколко опции бяха, а на края преди да ни изпишат ни предложиха специална вечеря за мен и съпруга ми , а акушерките взеха бебка за да можем да хапнем на спокойствие.
 В болницата не смених една пелена . Между другото нищо не носех освен дрешки за изписване, а за мен само чехли, дори ме изпратиха с няколко торби подаръци, еднократни пелени,м мокри кърпички, всякакви неща за раната от операцията, шишета и приставки за помпа, книга с полезна информация. Казаха ми да не се колебая и ако имам нужда да се обадя веднага. Млечната консултантка също ми каза да й се обадя и разкажа как върви кърменето.
 Детска докторка идваше на консултация всеки ден. Мога да каже че опитът ми с болницата и раждането беше чудесен и бих искала пак да раждам там.
Надявам се разказът ми не беше твърде отегчителен.
Сърдечни поздрави

Много хубав разказ, благодаря за споделеното!

Аз съм в Англия и съм бременна в 24-та седмица
И тук основно е акушерката , на всеки 4 седмици съм при нея.Взимат се кръв и урина за изследване , а видеозоните ми са само два -първия през 12 седмица и втория 20-та... .ще споделя и за раждането живот и здраве. Питаха ме къде искам да раждам в болница или вкъщи , аз избрах в болницата. Това е за сега и нека ако има и други в Англия се включат да споделят как е бременността или за раждането