Практики в други държави

Родих втората си дъщеря в родилен център. Бременността ми също беше следена там.

Ето акцентите:

- бременността се следи от акушери
- акушерите са в състояние само с опипване през корема да преценят изключително точно теглото и размера на бебето
- никога не съм се чувствала пришпорвана или претупана по време на преглед
- провеждат се курсове и консултации по раждане и кърмене, както и подготвителни курсове за бъдещия батко/кака
- на родилката се препоръчва да се храни, да пие вода и да се разхожда, докато траят контракциите
- не се прави клизма
- при "изгонването" на бебето присъстват само бащата, акушер/ка и мед. сестра
- не се слагат никакви обезболяващи или ускорители на родилния процес
- родилката може да избере място и поза, удобни за нея
- след раждането бебето се отделя от майката само за 5 мин, за да бъде измерено
- изписването става в рамките на часове след раждането, но не преди майката да се е почувствала готова за това
- акушер/ка прави поне две домашни посещения за преглед на новороденото и майката и/или за консултация по кърмене.

Мечта....

Не, в държавни. Тези дни пак си ховорих с една приятелка. Каза, че стаите са с по няколко легла, но около всяко легло си има перденце. Който иска да се усамоти, си го дръпва. Няма спрян достъп на татковци, деца и т.н.

Къде е това?

В държавните болници в София е масово явление.Моето бебе почти 24ч. не ми го дадоха след раждането,трябваше да ида сама да си го търся в бокса.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0
Ето ви една стара подобна тема, на мен ми е любима, има много интересни неща в нея! Приятно четене!

Подейства ми много емоционално темата , тъй като си припомних моите раждания.
Бремеността не ми беше следена в Англия , за което не мога да се оплача , тъй като майка ми е акушер гинеколог . Наложи се да лежа в болница около 3седмици в Бг и беше отвратително . Бяхме 10 момичета в стаята , но това няма да го коментирам като проблем, но най-неприятното беше че нямаше топла вода и душ / не поради повреда , не ми казаха защо/ и ни пълнеха две кофи с вода , за да се измием , душ ми разрешиха 2 пъти  . Храната беше отвратителна и ме беше гнус да се храня, поръчвах от близкия ресторант ...повече не мисля че е нужно да описвам.
Като се прибрах в Англия всичко беше на180 градуса , прегледи и видеозон както го описаха по горе . Сина ми беше седалищно и това ги притесни , насрочиха ми дата ,седмица преди термина , да го обърнат частично и да го следят до термина , но контракции те започнаха 2седмици преди това с кървене . Бях сама в стаята , с вана , топка , тv и т.н , дадоха ми райски газ и това беше супер за болките и се оптаха да обърнат бебето , но стана рисково и го спряха . След няколко часа изчакваме и аз се тъпчех с райски газ , беше супер купон , защото аз си избирах музиката , която да слушам в стаята тоновете започнаха да се губят, аз започнах отново да кървя и ме вкараха секцио по спешност- детето при мен , самостоятелна стая , невероятна помощ от акушерките за кърмене , храна избирам от меню... Другото съвпада с описаното вече.
Аз не мога да разбера , след като изберете екипа за раждане, ви се насрочва дата

Искам да попитам : вие избирате елиа за раждането и ви се насрочва дата за раждане или екипа е в постоянна готовност?
Колко струва раждането и описват ли колко за какво плащате ?

В Германия, Карлсруе.

Деси макс, маймунската тема я знам наизуст

И аз я знам наизуст, защото описаното в нея беше на светлинни години от това, което изживях 2002 година в Бг. Само можеш да си мечтаеш за подобно отношение в такъв важен за теб момент, особено ако си човек, който няма намерение да емигрира.
За кърменето много ме е яд, за мен е непростима грешка, че по насоки от личната ми лекарка не успях да си задържа лактацията. Синът ми е кърмен само 3 месеца. А през цялото време инстинктът ми крещеше "не се прави така"...

Моят опит е от Франция.
За следенето на бременността мога да кажа единствено, че нашите гинеколози са по-опитни и по-начетени, когато става дума за проблемна бременност. Вярно, че там бях в сравнително малък град, макар и университетски и с елитни болници, а тук - в София.

В 32-ра седмица водите ми изтекоха и се отправих към най-голямата им университетска болница. Приеха ме, прегледаха ме и ме настаниха в стая с три легла. Сложиха ми инжекция, за да подготвят дробовете на бебето, и ми казаха, че няма да бързат с раждането. За съжаление не следяха тоновете повече от веднъж на ден, докато в България го правят поне два пъти на ден, че и по-често. Накрая стана така, че на третата сутрин от престоя ми прокървих по-сериозно, тоновете на бебето се загубиха на апарата и секциото се организира в рамките на 15 минути. Извърши го ръководителят на отделението. После разбрах, че плацентата е започнала да се отделя.
Родих с пълна упойка. Когато се опитваха да ме събудят, на мен не ми се искаше. Чак когато някой спомена думата "félicitations" (поздравления), си помислих в просъница, че май няма да е чак толкова зле да се събудя и нещата не са чак толкова лоши, колкото се опасявах. Отворих очи и попитах дали е живо бебето. Те ме увериха, че е добре.
След известно време ме върнаха в стаята ми и тогава помолих акушерката да събере сведения. След малко тя се върна и каза, че синът ми е добре и е в интензивното, защото е недоносен. Той тежеше 1800 гр. Обадих се на майка ми и на мъжа ми, защото те не очакваха спешното раждане и не бяха в болницата. Когато дойдоха, персоналът им е позволил да видят детето.

Аз поисках да стана още същия ден, защото това ми беше второ секцио. Позволиха ми. Следобед ме заведоха при бебето с количка, защото нямах сили да ходя до интензивното. Дадоха ми бебето с тръбичките и ми казаха, че мога да идвам по всяко време на денонощието.

На другия ден бях много по-добре и ходех редовно при детето. Понякога ни събличаха за контакт "кожа в кожа". В интензивното пускаха не само родителите, но и всички роднини, и в нашата стая постоянно беше върволица, тъй като бебетата бяха три. Обясниха, че не се притесняват от бактериите, които ние носим, а от тези, които се отглиждат в самата болница  Големият ми син също дойде да види брат си и сестрата беше изключително любезна с него.

Казах, че ще кърмя, и веднага ми дадоха една огромна помпа и стерилни шишенца. В приземието на болницата имаше лактариум и всяка изцедена капка отиваше при тях. Постепенно млякото ми се засили и изпращах доста големи количества, съответно станах дарител на кърма.

Моето дете в началото го хранеха с пастьоризирана кърма, а след първите дни започнаха да задържат в отделението прясна, а излишните количества изпращаха за пастьоризиране и използване. То се хранеше с тръбичка през първите няколко седмици.

След 5 дни ме "изписаха", но ми позволиха да остана в болницата на хотелски начала. За щастие имах добра застраховка, която покри и този престой.
В крайна сметка ни настаниха заедно в отделение "кенгуру", където недоносените са с майките в самостоятелни стаи, снабдени с необходимата апаратура и наблюдавани от квалифициран персонал.
Денонощно наблюдавах как се развива бебчо и подскачах при всяко задействане на алармата. Той понякога спираше за кратко да диша и алармата веднага писваше. Успокоиха ме, че е нормално при недоносени, и му предписаха кофеин за стимулиране на дишането. Тогава попитах дали и аз не мога да изпивам по едно кафенце сутрин, и ми позволиха 
В България за съжаление майките не са заедно с недоносените си дечица. Колкото и да е притеснително да гледаш постоянно тръбичките и да чуваш алармата, все пак е много по-успокоително за майката да знае във всеки един момент какво става с детето й и каква терапия получава. Аз трябваше сама да сменям памперса, да давам определени витамини, да меря температурата, да къпя детенце, въобще голяма част от грижите ми бяха поверени. Така установих, че поддържането на телесната температура беше огромен проблем за моето дете, и бях подготвена да внимавам и след изписването.

След третата седмица махнаха тръбичката за хранене и започнахме да се кърмим и нещата тръгнаха по-добре. Като видяха че наддава, ни изписаха при тегло около 2 200 гр, месец след раждането.

Връчиха ми грамота за дарител на кърма и ми казаха, че само да поискам, ще дойдат с кола да вземат изцедена кърма, защото много им трябвало за болни и недоносени бебета. В отделението имаше майка пушачка, на която бяха казали, че е по-добре да кърми въпреки лошия си навик, отколкото да остави недоносеното си бебе на адаптирано мляко. Тя изцеждаше и отиваше да изпуши по цигара.

Накратко, безкрайно съм благодарна на Франция за отличните условия и за квалифицирания и всеотдаен персонал, който даде най-добрия възможен старт на детето ми - минимални интервенции, максимално близък контакт с родителите, всички възможни профилактични прегледи и не на последно място - прекрасните условия за кърмене и съхраняване на кърмата. Въпреки че раждането не протече по най-добрия начин и рискът за живота на детенцето ми беше голям, след това получихме най-доброто възможно наблюдение.

Здравейте! Аз все още съм в 24 седмица, ще имам повече информация по - късно! Аз съм в Англия, или по точно Шотландия! Тук видеозона е само 3 пъти през бременността и не ми хареса, че първия ми беше чак в 12 седмица, а преди това само въпроси ми задаваха и не направиха допълнителни тестове дали съм бременна или не. До сега кръв и урина са ми взимали само 2 пъти. Питат те за всяка подробност какво желаеш по време на раждане, за храненето на бебето , за всичко. Обясниха ми, че ако всичко е наред след раждането на втория ден си отиваш вкъщи, понеже се счита, че там ще се възтановиш по - бързо. В началото идва една госпожа от здравния център в къщи няколко пъти седмично, която ти отговаря на въпроси, показва ти как да къпеш, кърмиш и т.н. новороденото. От познати знам, че по време на раждането ти препоръчват дали таткото или някой твой близак да бъде с теб, бебето е през цялото време с мама и силно се насърчават прегръдките на голо.  Живот и здраве след по - малко от 4 месеца ще имам повече информация и опит. А за нашия татко какъвто е притеснителен .... нз, дали за нас ще се грижат или за него

Здравейте
аз съм с  бременост в 9 месец и съм в Калифорния.
Мога да кажа че имам една прекратена по мое съгласие в БГ.
Като човек който има представа как се осъществява гинекологичната наблюдаемост и тука и в БГ мога да кажа че никога ама никога не съм се чувствала толкова излъгана безпомощна и "прецакана , както сега докато съм в Калифорния.
1. Видеозон не правят през цялата бременост - дори и ако искаш да си платиш. Само за усановяване на такава и за феталната морфология.
2. не те следи един и съши гинеколог защото"клиничния картон бил достъпен за всички" - при което естествено никой не знаеше какви изследвания и кога да ми назначат.
3. няма на кой да се оплачеш не може и да си смениш клиниката защото Каизер  си имат собствени болници и почнеш ли с тях, няма как да ги смениш особено като ти останат 2 месеца преди появата на бебето.
4. Изследванията за диабет са в 7 мия месец което е пълен абсурд имайки в предвид какви проблеми може да окаже тази болест
5. феталната морфология се прави с морално остарели тестове които показват положителен за Даун в 89% от случаите за да ти назначат следващи тестиве които естествено се плащат допълнително.
6. Викат те на консултация всеки 4 седмици за да чуят тоновете на детето. Но мерене на коремчето, или видеозон - не се прави.
7. Ако искаш планирано Цезарово сечение ти дават дата след 100 уговорки в 8 мия месец като не може да бъде по- рано от 39 седмица и то само делничен ден.
8. Не можеш да говориш с лекуващия по телефона защото централата имат дежурна медицинска сестра, която след като изслуша притесненията или оплакванията ти / без да знае индивидуалния случай естествено/ те пита " добре а ти кво искаш ние да направим???? - при което аз искам да я заколя
9. абсолютна некомпетенстност и лоша много лоша диагностика.
съжелявам 200 пъти че попаднах в тази клиника. ниога не съм била доволна от здравеопазването в Америка но това е върха.
Колкото и да плюете БГ там си остават най-добрите.

И аз съм в Шотландия като m.m.antonova Къде си ти? Аз съм в Единбург и съм в 33 седмица. На мен ми правиха скен и в началото (5-6 седмица) за установяване на бременността, като преди това ми направиха и кръвен тест, но това защото отидох самосиндикално в една клиника и тъй като те не можаха да видят нищо не видеозона - беше много рано да се види, ме пратиха в болницата след няколко дни и там вече се установи. След това бях на видеозон още два пъти в 12-та и 20-та седмица, доколкото си спомням.Консултациите с акушерка в началото са на всеки 6 седмици,след 28-ма седмица на всеки 4 седмици, а в девети месец на една-две като всеки път се дава урина. Досега два пъти са ми правили кръвни изследвания - в 12-та седмица и 28-седмица, след две седмици казаха, че пак ще ми правят т.е. в 35 седмица. Не те следи лекар, а само въпросната акушерка, която след изписването от болницата ще идва всеки ден вкъщи, в продължение на 10 дни, доколкото разбрах, а ако се налага и по два пъти дневно. Има организиран курс за родители, в 7-8 месец, на който се обсъждат самия родилен процес, грижата за новородено и кърменето. Това е като информация за сега, в края на другия месец, живот и здраве, ще мога да разказвам за самото раждане.

Leonora, малко по - далеч съм в Arbroath, до Dundee. много полезна информация, благодаря ти! При тяб края се вижда вече, дано всичко мине успешно и безпроблемно!