Без талант и дарование от Бога, ако ще да се скъсаш от труд, художник няма да станеш. За да си художник, артист, поет, трябва да си целунат от Господа. Пък това, че обществото, особено българското, поголовно се е опростачило и деградирало и не се интересува от изкуство, обрича на мизерия много от творците, просто никой не се интересува от стихове и картини и затова им е трудно да изкарват пари; но това не значи, че са мухльовци. Как беше казал Стефан Цанев - по памет цитирам:
Когато се ражда поет,
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено,
защото се ражда нова вселена,
когато се ражда поет.
Когато се ражда поет,
само майките плачат,
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас във люлката празна-
за себе си майките нищо не раждат
когато се ражда поет.
И за художниците и въобще за всички артисти важи това.
Много целунати, талантливи, всъщност точно тези гениални, които познавам не успяха дори да завършат.
Талантът е в главата, а всичко останало бруталност - дори само що се отнася да оцелееш в тази среда.
Отговаряш на човек роден, израснал, работещ и живееш в същата.
Аз мизерстващ художник не познавам, всъщност познавам и доста заможни, покрай успелите. Познавам и не успели в това, но работещи.
Талантът сам по себе си означава едно абсолютно нищо. Талантът е начин на мислене, артистът е начин на мислене, изразен със съответните изразни средства - това пък го казал Леонардо.

В България художник не е професия. Той е безработен прошляк, нещо ненужно и за него се говори като за нещо не престижно, направо долно, доколкото разбирам.
Аз съм защитила две специалности и срещу двете първо пише професия. Нашето работно място се нарича ателие и там няма работно време, нито календар с празници и пр. Няма нищо освен работа, работа и пак работа, която зависи от потребността на две страни.
Това мисля се отнася за всяка една професия.

