За заплатите, домашните помощници и персийските килими!

Ами те и в частните училища кадрите са държавни, така да се каже.
Университетът не произвежда кадри за частните и за държавните училища, респективно болници.
Отделен е въпросът, колко е безплатно образованието и здравеопазването и на двете места.

Аз разбрах, че коментираме кои били по-кадърните.

Тъй като съм работила 3 години без  почивен ден (дори и на Нова година), не знам как да ти отговоря на въпроса.
Но знам, че бих задала следния въпрос на интервюиращия: "Вие бихте ли отговаряли за нещо имагинерно, за стока, която никога не сте приемали и предавали на някого без документ?

Заплащането коментираме.
Познавам достатъчно млади, кадърни лекари, работили в Пирогов, Майчин дом или завърнали се от чужбина. И всички те сега работят в частни болници. Мисля, че е ясно защо.

Има. Ще се опитам да го обясня  много простичко.
Да си представим, че ти си собственик на магазин за дрехи. Аз съм твоя продавачка, но съм първата, с която сте открили магазина. Правя ти едни и съши обороти и ти си мислиш, че това е добре, плащаш си  наема, моята заплата, разходите, и за теб остават. Е, очаквала си повече, но се обвиняваш, че си била смела в мечтите си, това е реалността, не можеш да си докараш по-добър доход от магазина.
Един ден аз напускам, но с уговорката, че като се върна след 6 месеца от бригадата в Англия, ще се върна отново при теб.
Естествено, на мое място вече работи ново момиче, което обаче продава 2-3 пъти повече от мен, обича си работата, харесва й да продава, винаги е лъчезарна, клиентите я търсят. Ако при мен си печелила 1000 лв. чисто, а при нея 3000 лв., с коя ще избереш да работиш?

Да, ясно ми е защо. Но това не прави грешният модел правилен. Това, че у нас се налагат определени модели не означава, че това е утвърдения и работещ навсякъде другаде модел. Напротив. Вместо да се налагат грешни модели, няма да лошо нещата да започнат да се нормализират.

И аз се присъединявам към започналите за много малко пари. Като студентка печелех много повече от уроци, секретарстване и прочие отколкото беше стартовата ми заплата и тези в следващите 3-4 години. Радвам се, че устисках и е имало кой да ме подкрепя, за да устискам в онези мизерни години да не хлопна вратата. Сега опитът ми от онова време е наистина незаменим и няма пари, с които да се купи и се радвам, че в онова врящо гърне от средата на 90-те съм останала с достатъчно здрав разум.
Не минеш ли през чиракуване, не си ли изцапаш ръченцата, винаги си личи. Включая по претенциите. Разликата я виждаш в уважението и доверието, което ти се гласува.

Точно това имах предвид, Биб.. 

И в допълнение - докато си намираме оправдания, никога няма да се получат нещата..и докато не осъзнаем, че всичко си зависи от самите нас - също.

Софи, системата, че е крива - крива е, но докато всеки един не осъзнае, че съдбата му е само в неговите ръце и спре да се оплаква и оправдава, нищо няма да се промени.

Екскуизит, писали сме едновременно

Биб, в зората на демокрацията така се стартираше - с малко пари, много хъс и желание. А днешните млади с какви претенции започват - не е истина!

Много е общо това. Аз на никого не съм чиракувала.

Безспорно опитът, който ми е дал спешният център, нямаше къде другаде да го придобия. Защото там виждаш почти цялата казуистика в медицината: от раждането на бебе до инфаркта и инсулта. И отработваш механизми на поведение, отработваш прегледите и манипулациите.
Но  нищо не може да ме убеди, че докато събираш ценен професионален опит, трябва да мизерстваш. За да не бъда разбрана погрешно, не става въпрос за това да стартираш на позиция шеф отделение/болница, но заплащането трябва да е нормално.
И в този смисъл намирам, че сегашните млади може и да постъпват по-мъдро от нас. Те поне показват, че си знаят цената и уважават времето и усилията, които са вложили в собственото си развитие.
Здравеопазната и здравно-осигурителната система изобщо и не възнамерявам да коментирам. Сигурно има надежда, но аз съм скептична.

Явно би отговарял, защото беше много учуден, когато реагирах с "Ама, как така ще съм отговорна за нещо което не виждам?!". Вече не помня точно какво ми отговори, но смисълът беше "като не ти харесва на вратата чакат други".


Не става въпрос за "претенции", а за реалност. Ако за някои нормално да работитят за 350-400 лева, с които да си покриват разходите, за да ходят на работа и някаква част от "домакинските" сметки, то други искаме и да ядем. Ако работодателят има претенции, че фирмата му е супер невероятна и просперираща, значи може да си позволи да отдели още 100-150 лева за стартова заплата.
Във фирмата, в която работех беше така - персоналът не беше много (като бройки), но вместо да плащат по 500 лева на хора, които по цял ден си клатят краката собствениците плащаха по 1000 лева на по-малко на брой работници, които обаче работеха. Най-ниската заплата беше на секретарката (650 лева), толкова взимаха и стартово започващите. Ако не покажеш никакво развитие си стоиш на тези пари. Ако покажеш се качваш нагоре - и като длъжност, и като заплата. Вярно е, че нямахме време за сладки приказки, за кафенца, за facebook, и като си тръгвахме от работа бяхме като прекарани през центрофуга, но поне знаехме за какво работим.
И всъщност само това искам - да знам за какво работя. Ако на интервюто ми отговарят уклончиво на въпросите на професионално развитие във фирмата значи няма смисъл да правя жертва и да почвам там на ниска заплата с тенденция за увеличаване. Просто защото такова няма да има.
Между другото, ако повече хора имат поне малко "претенции" работодателите ще спрат да се подиграват с работещите. Докато масово българите се примиряваме с всичко и действаме на принципа, че наведената глава сабя не я сече ще ни карат да работим извънредно, за малко пари, при ужасни условия.

И това, което се опитвам да кажа е, че и в нормалните и развити държави в огромната част от случаите се започва с доходи, които покриват екзистенц минимума. Говоря за хората с университетско образование. Кой стажува в Бя за МРЗ? А другаде това е повече от обичайно. Ровнете сайтовете за работа и ще видете, че се плащат 600-1100 евро в зависимост от държавата.

Чек, щом е общо не го приемай лично. На теб сигурно ти е идвало отврътре, а други сме с по-малки възможности 

Кира,  току що завършили искат по 1200-1500. И дори и да се излъжем да им ги дадем - пак се помотват по цял ден и жулят игрички.