За заплатите, домашните помощници и персийските килими!

Check Please, то ги приемат, ама я питай какъв е процента на завършили? Фунията е широооооока на влизане, и после като ти шляпнат 5 математики, съпромат и не знам си к'ва механика. Че то и да препишеш не можеш, защото преподавателя раздава индивидуални листи със задачи и едва преминал задачи отиваш да си говорите за теория.

Копвам и го пращам на съпружието! 

Вярно е. И много добре заплатен.

Разбира се.
Скоро и без инженери ще останем.

За ВИАС никога, ама никога не е било така. В Меи-то също за добрите специалности.
С тройка се влизаше в Минно геоложкия или ХТИ. Но даже и в МГИ да влезеш с тройка си е чанч да го завършиш. Много от тези дето ги вземат по милост там се отказват още на  висшата математика...

Явно не се изразих добре. Аз не исках да се изкажа пренебежително, че имат средно образование, а просто че и двамата имат образование в съвсем друга област, но работят /успешно, предполагам/ в строителния бранш. Нито им е трябвало висше образвание, нито тапия в ТОЧНО същата професия - рискували са, работили са, успели са. Това реално значеше най-вероятно по-високи доходи от собствения им персонал. А достатъчно много народ завършват нещо, какво да е и после не го реализират поради всякакви причини.
Имаше стара статистика, че над 80 % от БГ фирмите са на лица със по-ниско от висше образование. И това, при условие, че икономисти, адвокати и психолози са най-търсените в университетите - а те биха могли да работят за себе си и притежават предимството на теоретични познания за икономика, закони, клиенти и работа с хора. Интересно се получава  - учиш и после скръстваш ръце и чакаш друг да ти намери работа и ако работата е продавач на пазара, приемаш я.  

А мангала дето дава фактури на женския пазар влиза ли в тази статистика ми е интересно?
А на мутрата жена му дето пере парите с магазинчето си и тя ли?
Бравос на таквизи предприемчиви фирмособственици...

"Регулираният от държавата прием" отдавна надвишава необходимата на икономиката бройка, независимо за каква специалност говорим.

Извинявай, но аз, ако мога сама да си го върша, ще наемам ли хора да ми работят, или ще отида на малко или много сигурна работа при шеф?
Не знам откъде тази заблуда, че е необходима степен на образование, за да правиш бизнес. Образованието е за доказване на уменията ти пред другите (шеф, колеги). За пред клиенти даже на фрийленсърите не им искат диплома реално.

Нищо не ти разбрах от поста. Имам съученичка и после колежка с образование като моето, която работи като сервитьорка лятото и сти без работа зимата. Даже в самото начало веднъж и показах обява за работа, на която тя точно отговаряше - мениждър с опит в заведения или нещо подобно и тя категорично отказа - сервитьорка била свикнала. Това, което си мислех през първите години, че не може тази работа цял живот в България да я работиш, при нас масово само малки момиченца са сервитьорки /може би в луксозните заведения не е така, не знам/  - тя се оплаква че вече собствениците на заведения взели да й го казват - че е твърде стара за тази работа    Това е отратително. За какво е целият университет, ако никаква файда. Мисля, че за добър сервитьор трябва нормална външност, добро здраве и приятно отношение, а не 5 години университет.
 

Мисълта ми беше, че за какво учим, ако не можем да извлечем полза от това. Каквато и да е полза, а не гол престиж, дето само в главите на висшистите се върти.

Проблемът не е в това. Проблемът е, че в много случаи собствениците (с или без образование), когато наемат човек, който е специалист в някаква област, не го оставят да работи спокойно, а се опитват да му се месят. И когато неспециалист се набърка в работата на специалиста, става мазало.
Все едно управител на болница, който има икономическо образование, да виси на главата на хирурга и да му прави постоянно забележки: "Тоя скалпел що го държиш така сега? Ама натискай по-леко, бе, ще го захабиш, знаеш ли колко струва??? И защо режеш от ляво надясно, като сто пъти съм ти казвал да почваш от дясно наляво! Както съм ти казал, така ще работиш, аз съм шефът тук и аз определям правилата!"
Друг проблем е неумението да се работи с хора. По-точно, да се управляват. И това също е нещо, което не се учи, колкото и да си вярват някои, че дипломата им гарантира такова умение. Вродена дарба е, може само да се развива, но не и да се култивира там, където няма базови данни. Затова и някои наблягат на "камшика", защото не могат и не знаят как да подадат "моркова" - да ентусиазират и мотивират хората така, че да работят за тях с удоволствие и да дават максималното от себе си. Вярно, парите играят голяма роля в мотивацията, но не само. В един момент човек усеща, че не работи само за пари, а има нужда и от други стимули - от уважение към труда му, от най-простичка човешка благодарност, ако щете. Да усеща, че го ценят и уважават. Такова отношение наистина дава крила и човек може да надскочи себе си.

Е в тва е истината - фунията да се стеснява на изхода, а не на входа. Да влиза който ще, ама да излизат само знаещите. Ако не ще да научи - негов воля.

Просто статистиката не е съвсем вярна, защото собственици на фирми са и много хора без реална дейност-като мангала на пазара, който издава фактури за разход и после закрива фирмата и открива нова. Също много фирми са реално перачи. Също много фирми са с подставени лица /без образование/, които носят формалната отговорност, докато друг обира парсата...
Докато пък е пълно със самоосигуряващи се хора като проектантите и адвокатите, които пък нямат ООД-та или ЕООД-та.
Това 80% е всъщност едно нищо незначещо число...
Това исках да кажа-дано си разбрала. Едва ли някой с диплома седи и се цупи, докато друг без образование действал...

Много съм съгласна с това. Умението да работиш с хора според мен е вродено и може да се култивира и развие с времето и практиката, но ако ти липсва усетът, работата става трудна за всички по веригата.

Особено, когато работиш с много хора, доста често е необходим индивидуален подход към всеки. Защото Иван например може да остане 1 час извънредно в офиса ако му занесеш едно кафе, и му кажеш, че след добре свършената работа бирата ще му е по-сладка.  И после също да останеш в офиса извънредно, защото като ръководител не можеш само да раздаваш допълнителни задачи и да се изнизваш в 18:00.

Общо взето е много важно да показваш на хората, за които отговаряш, че цениш уменията им, да ги накараш да осъзнаят каква важна роля имат в работата и по този начин те сами да усетят отговорността, която имат. Така си гарантираш много по-добри резултати от висене на главта и постоянно дуднене. Поощрението също дава добри резултати.

Така е.
Морална и материална бива мотивацията. Не става нито само с камшик, нито само с морков.
Нито и с двете. Става с добре балансиран подход, който освен от общото към частното, подхожда и обратното.
И са малко хората, които са способни да мотивират хората си до степен, че да извадят от тях максимално КПД.
Стимулите и рестрикциите също си имат точния момент и точната форма с точчния човек и не винаги работещото с един е работещо с друг, изобщо не е лесна тази работа и изисква освен познания за човешката природа, различните човешки типажи и познания за социума отделно, дипломатичност и твърдост едновременно, изобщо да ръководиш хора и да ги мотивираш изобщо предполага един рядко срещан коктейл от качества, който аз, лично съм срещата изключително рядко. да не кажа, че почти не съм срещала.