Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 5

„...лудостта, това е невъзможността да съобщиш мислите си на останалите. Сякаш си в чужда страна — виждаш всичко, разбираш какво става около теб, но си неспособен да се изразиш, да поискаш да ти помогнат, защото не знаеш езика, на който говорят.“ - Пауло Коелю
 

    „Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил. „— Рей Бредбъри

 

Извинявам се, ако не се вписват в темата

Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.- Васил Левски   

Пушеше ми се. Беше глупаво, защото не пушех вече от години.
Да, обаче такъв е животът… Доказвате, че имате страхотна воля, а
после една зимна сутрин решавате да извървите четири километра в
студа, за да си купите пакет цигари или пък обичате мъж, правите с
него две деца и една зимна сутрин научавате, че той си тръгва,
защото обичал друга. Добавя, че се срамува, че е сбъркал.
Като по телефона: „Извинете, грешка.“
Моля, моля…
АННА ГАВАЛДА ~ ОБИЧАХ Я

"Ако нямате личен план за живота си, вероятно ще попаднете в плана на някой друг. Можете ли да познаете какво има за вас там? Нищо особено."
Джим Рон

Умният човек никога не е самотен, затова глупакът навсякъде се измъчва.
                                                                                                 Аксел Оксеншиерна

Успеха е самотен и студен, като северния полюс.
                                                                           Вики Баум

"P.S Обичам те, Холи, и знам, че и ти ме обичаш. Ти не се нуждаеш от вещите ми, за да си спомняш за мен, не е нужно да ги пазиш като доказателство, че съм съществувал или все още съществувам в мислите ти. Нямаш нужда да обличаш пуловера ми, за да чувстваш, че съм край теб, аз вече съм тук... моите ръце винаги ще те обгръщат..."
Сесилия Ахърн - ''P.S I love you''


''Ти обичаш тези безкрайно дълги пътища, които водят винаги към хоризонтите, защото те ти носят не толкова посоката, колкото простора. Ти обичаш да застигаш пътниците по тези пътища, обичаш и онези, които те застигат и задминават. Обичаш да имаш компания, макар и не рядко да са те оставяли съвсем сам, самотен, крачещ пътник....''
Георги Марков - ''Идеалите''


''Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим.''

"За разлика от нея аз мога да те задържа, защото никога няма да допусна да ми влезеш под кожата."

''Заболя ме, че не ме потърси толкова време. Не съм искала да ми казваш, че ти липсвам, а просто да покажеш, че ме помниш.''
''Птиците умират сами''

"Щастието по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и странични мисли." - Петър Дънов

Ирене,  провокирана от твоя цитат от "Обичах я" току що я дочетох. Много ми хареса!

Ето още един цитат от нея:

"— Обаждахте й се, когато имахте нужда от нея?
— Да, горе-долу така ставаше…
...
— Всъщност, не… Не ставаше така… Веднъж, съвсем в началото, тя ми написа писмо. Впрочем единственото, което някога ми е пращала. Казваше:
Размислих, не си правя илюзии, обичам те, но ти нямам доверие. След като това, което изживяваме не е истинско, тогава е игра. След като е игра, трябват правила. Вече не желая да те виждам в Париж. Нито в Париж, нито на някое друго място, което те плаши. Когато съм с теб, искам да те държа за ръка на улицата и да те целувам в ресторантите — иначе това не ме интересува. Вече не съм дете, да си играя на криеница. Значи ще се срещаме възможно най-далече, в други страни. Когато научиш къде ще ходиш, ще ми го съобщаваш на този адрес — това е у сестра ми в Лондон, тя ще знае, къде да препраща кореспонденцията. Не си прави труда да пишеш мили думи, само предупреждавай. Кажи в кой хотел ще отседнеш и къде и кога. Ако мога да дойда при теб, ще дойда, ако не — толкова по-зле. Не се опитвай да ми се обаждаш, нито да научаваш къде съм, нито как живея — вярвам, че това вече няма значение. Размислих, смятам, че това е най-доброто решение — да правя като теб, да живея живота си, обичайки те, но отдалеч. Не искам да чакам да се обадиш по телефона, не искам да се въздържам да не се влюбя, искам да мога да спя, с когото искам и когато искам и без скрупули, това e… it’ s more convenient. Не възприемах нещата така, но защо пък не? Съгласна съм да опитам. Какво мога да загубя, в края на краищата? Един страхлив мъж? А да спечеля? Удоволствието да спя в прегръдките ти понякога… Размислих, съгласна съм да опитам. Това е последното ми предложение…"
Анна Гавалда, Обичах я

И аз я глътнах за няколко часа, предизвикана от цитата на Ирене

Препрочетох я наскоро. Още любими цитати:
"Аз обаче нищо не забелязвах. Не бях забелязала нещо да се приближава, разбирате ли? Как може човек да бъде толкова сляп? Как? Или съм била съвършено оглупяла, или съм била съвършено доверчива. Което явно се свежда до едно и също..."

"След колко време човек забравя миризмата на този, който е обичал? И кога на свой ред престава да обича?
Подайте ми пясъчен часовник."
"Обичах я"  Анна Гавалда

Защото онова, което търсиш, не е в думите, а в тишината между тях. "

"Не е важно какво можеш да имаш, а какво правиш за това, което вече имаш."

"Това, което те тревожи, те владее."

Това е абсолютна истина!
КанелА..., а да знаеш случайно чия е тази мисъл?

simpatikonia, не успях да намеря чия е, отдавна я издирвам и аз...