Не бих желала да обобщавам, че всички хора, живеещи там са такива или онакива, но може би множеството правеше ужасно впечатление. И искам да подчертая, че не професията е важна, а културата на човек.
След това се преместихме в централен квартал, за което винаги ще съм благодарна на родителите ми. В началото направо си беше културен шок за мен, тогава 6-7-годишна. Съседите ни бяха много възпитани, нямаше чалга до зори, нямаше идиоти, ремонтиращи си колите посред нощ под балкона ни, пазеше се тишина между 14 и 16ч, всички се поздравяват, пресрещайки се пред входа, и т.н. Така автоматично и аз "попих" от тези норми на поведение. Приятелското ми обкръжение също коренно се промени, в положителна насока. Разбира се, и в т. нар. "престижни квартали" има идиоти, това е ясно. Затова е много важна комуникацията с децата, да им се обяснява кое поведение е правилно и кое - не.
И все пак нека не забравяме, че средата в училището е най-важна, защото там се прекарва голяма част от денонощието и там се създават най-много приятелства и контакти. Затова бих посъветвала авторката да се концентрира по-скоро в търсенето на добри училища за след това.
А подходяща приятелска среда ще си откриете с времето.
.
та да не ме изтървеш.