Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

В Света Троица хората са зле. Кварталът не е зле като разположение и инфраструктура. Но не бих живяла никога повече там и продадохме огромен, удобен апартамент. Простотията и деградация вопиюща. Мисля, че в Надежда и Люлин е по-добре в това отношение.

Имахме апартамент в Света Троица. През 2005-6-та примерно беше по-спокойно. После изведнъж започнаха да живеят хора,които дори боклука започнаха през терасата да изхвърлят.

Не съм чела цялата тема, но ме провокира дискусията и реших да се включа с личните ми впечатления, които ще резюмирам, защото ако реша да изпадам в подробности ще трябва книга да издам Живяла съм в центъра на София на 2 мин пеша от Графа и на петте кюшета. Мога да кажа, че не намирам нищо престижно в това, а по-скоро куп неуредици и неприятности от различно естество като например : първата кооперация беше населена с кореняци софианци все с престижни професии, но поради старост или кой знае по какви причини се държаха повече от отватително, смрадта, която се носеше от някои апартаменти беше непоносима, кучета им си извършваха физиологичните нужди по стълбището, най-елементарен ремонт беше мечта, тъй като все нямаха пари и не се интересуваха, дори осветление във входа нямаше с години, а да не говорим за заключващо устройство на външната врата. Тавана беше свърталище на наркомани всяка вечер, а мазето спалня за клошари, които сутрин може да ти изкарат акъла, ако не си нащрек. Обраха 2 съседни апартамента и никой нищо не беше чул, а бабите комшийки на моя етаж дори отваряха врата като ме чуят да се прибирам да не би да изпуснат нещо ... С една дума на моменти имах чувството, че живея във филм на ужасите независимо, че градинката на Св.Седмочисленици ми беше кварталния парк. За паркирането темата няма смисъл да я подхващам дори. После на 5-те кюшета подобна картинка в по-лек вариант, добре че дойде един мутраген за да отремонтира за собствена сметка вик и ел. инсталациите та не ни се налагаше да си носим фенерчета в чантата... Изводът от всичко това лично за мен е, че не е отпределящ квартала, а хората които те заобикалят , тяхната култура и манталитет, които не зависят само от образованието, а и от доста други фактори ... Живяла съм в 2 големи западноевропейски столици и там хубавото е, че няма такава пропаст в социално и финансово отношение, което в Бг е големия проблем, тук например нещо, което аз лично не разбирам е, да умираш от глад в 200 кв.м апартамент на центъра. За протокола в Люлин не съм ходила никога, но Младост и Дружба ги познавам добре, като първия особено ми се струва изключително добре облагоустроен квартал и хората не дават вид на живущи в гето чистачки и миячки ... съвсем интелигентно си изглеждат масово, а разбира се, че има идиоти навсякъде особено в Бг.

п.с. Само исках да добавя, че за мен по-добрия съсед в случая е човека със средно образование и неясно занимание, с който не може да се обсъжда творчеството Ницше и де Бюси, но той е добър стопанин и проявява както уважение към недвижимата собственост, така и към съседите си. Винаги поздравява, готов да услужи с каквото може човека ... а от другата страна са професорка и композитор, за чиито жилища като напуснат този свят трябва да се вика пожарна и гражданска защита да почистват и обезпаразитяват. Както и образованието им не може да компенсира злобата, нездравото любопитство и усещане, че някой за нещо им е длъжен ... Та неминуемо се налага извода, че България отдавна не е добро място за живеене, а още по-малко за отглеждане на деца.

Кой е Бюси? Не съм го чувала.

Където де Бюси, там и Дебюси.

Кварталът е предопределил правописната грешка и съм се изложила  Разбира се, че говоря за Клод Дебюси френския композитор

Няма значение 1, аз се радвам, че все пак на свто и кусур страница успяхме да достигнем до един много съществен въпрос, а именно нормативаната уредба, която касае съвместното съжителство и съответно дефинира задълженията на собствениците за поддръжка на сградата.

И най-вече освен пожелателните форми, плавното преминаване в задължителни, въвеждането на инструментариум за принудително изпълнение и най-вече как да се изразя- плавното ограмотяване на собствениците по въпроса.

И за да бъда по-конкретна, ще кажа, че тук сме ужасно назад в това отношение и в центъра на Париж или Виена, Рим, Лондон и прочие, рядко ще се срещне този феномен старица в 200 квадрата апартамент, която се прави на ударена, нехае за плащането на своя дял от капитала за поддръжка на сградата, а недай Боже кученцето и да задоволява естествените си нужди на стълбищната площадка, поради простата причина, че има инструментариум, който съдейства на управлението на етажната собственост много лесно да си събере вземането и да въведе съответните рестрикции, включително и да принуди въпросния собственик да си продаде имота от 200 квадрата на някой, който ще поддържа общите части и фасадата и ще спазва съответния ред на обитаване в сградата. А другия собственик, съответно ще си закупи друг имот в зона с по-малко рестрикции или липсващи такива.

Но все пак, тук постепенно се обновява фонда и всеки си отива на мястото. Имотите в централни градски части си сменят собствениците и на принципа на естествения подбор, заедно с промяната на нормативната уредба ще сложат нещата по местата им.
Ето, примерно в сградата, която обитавам в момента, която е именно такава, за около пет години се обнови с около 50% собствеността. И новите собственици са освен сравнително млади и заможни, спокойно отдават дължимото и на общите части, съвсем доброволно. Като плащанията са в доста солидни размери и поддръжката касае изолация на цялата задна фасада, смяна на покрива, ремонт на таванския етаж и градината- доста солидна, между другото. Предстоят дреболии от сорта на пребоядисване на стълбищата.
Ще отнеме време, разбира се, но аз съм търпелива и ще наблюдавам с удоволствие.

Azzy точно и аз това исках да извадя като есенция, но не съвсем ясно съм успяла да го формулирам. В България процеса на формиране на общности/квартали/комплекси в зависимост от финансовото ни и социално положение е задействан, но все още върви с доста бавни темпове т.е почти навсякъде е едно и също ... Никъде в държавите, към които се стремим да се доближим разноските по притежанието на собствен недвижим имот не се изчерпват с покупката му, а напротив, ти трябва да си в състояние да си заплащаш таксите по подръжката на този имот ежемесечно и тези такси може да варират от няколко стотин до няколко хиляди евро/долара или каквато е там валутата и вариант да не ги платиш просто не съществува. Дори да си го получил в наследство, ако нямаш възможност да го стопанисваш го продаваш или се разпореждаш по някакъв начин с него, но никой не ти позволява да оставяш имоти да пустеят или да си живееш мирно и кротко без никой да може да те накара да си платиш дори таксата за чистачка и асансьор.Не може ума ми да побере как е възможно сам възрастен човек да живее в огромен апартамент, който може да се продаде за 200-300к и на същия този човек социалните да му носят храна или топлофикация да го съди за неплатени сметки?! Ей този феномен ми е напълно непонятен и докато съществува голяма разлика между жълтите павета и Люлин няма да може да се наблюдава

Ама ти наистина описваш филм на ужасите  .

В Центъра наистина са доста възрастните хора, но проблеми с тях не сме имали. Не че куриози не е имало. Най-големият беше, когато едно момче, реши, че моя прозорец води към кошчето за боклук  и си хвърли цигарата право в офиса ми ! Още не ми го побира ума, как може някой е да такъв дебил. Ако не бях там, можеше и пожар да стане.
Преди улицата беше спокойна, с по-малко млади хора. Откакто починаха възрастните, се нанесоха млади, но страшно несъобразителни и шумни хора. То и аз съм от младите, ама такова чудо не бях виждала. Та новите нито слушат Дебюси, нито поздравяват. Почват да ми липсват дъртите аристократи .

Кофти хора има и в центровете на градовете и в кварталите, както в големите градове, така и в малките, които не знам защо им се носи славата, че едва ли не като се разхождаш по улицата всички а усмихнати и едва ли не ти правят метани.
Специално за елитарните професии и произходи, искам да се "похваля" с колега от добро семейство на университетски преподаватели, който открадна чипс от едно магазинче. Да кажеш, че няма пари... Чергата и средата не винаги определят характера и постъпките. Има някакви тенденции, но толкова изключения познавам, че явно не са общовалидни. По-скоро е редно да се запитаме - винаги ли е имало толкова негативни хора в България или в последните години се увеличават?

А за липсата на истинска аристокрация се сърдете на социализма и турското робство.

Съгласявам се напълно с Янечек, не мога да си представя цял живот да изкарам в един апартамент, квартал или дори град. Еднообразието ми отеснява бързо. У нас едва ли не като отидеш в друг град и вече е голямото преселение, толкова трудно го приемат някои. Научени сме да се привързваме към вещи и апартаменти. И аз изпитвам някаква носталгия към родния апартамент и квартал, защото го свързвам с хора, които вече ги няма и обичах, обаче и да седя там няма да се върнат.

Именно.
Но не мога да го дефинирам като феномен, по-скоро като съвсем естествена последица от преминаването от една социална подредба в друга. И промяната в нормативната уредба не касае единствено управлението на етажната собственост, а глобално цялата ни правораздавателна система.
И аз мога съвсем определено да кажа, че промяна има, много голяма, в частност и тази за етажната собственост и до голяма степен, както казах, промяната започва да се случва на принципна на естествения подбор, след това постепенно ще продължи да се използва инструментариума в нормативната уредба и всичко ще си дойде по местата.

С две думи- случва се, защото може. Ако не може- няма да се случва. Или старата народна поговорка- кучето скача, според тоягата.

По отношение на сравнението на жълтите плочки и краен панелен квартал, аз както казах съм демократ и нямам нищо против останалите да имат мнение по въпроса, включително и да слагат знак на равенство между двете.
Аз не съм на същото мнение.

Не поставям равенство, но не е редно да се съди по жителството за манталитета. Има тенденции, но и изключения и то не малко.
А какво мислите за бутиковите квартали затворен тип или комплекси като Макси? http://maxisofia.com/sofia/za-kompleks-MAXI

Луксът който предлагат е невероятен, има и свестни хора с добри професии и култура живеещи там. Но са много и парвенютата тип чалга бизнесмен и неговата жена трофей. Те с какво са по-различни от това, което в щатите наричат white trash, иначе казано стереотипния бек от Люлин, Дружба, Тракия, Меден рудник и т.н.? Същата простотия, но по-лачено облечена. Проблемът не е кой от кой квартал е, а че простотията се е превърлана в повсемество явление. Много се плюят Костов и Царя че били лоши, обаче по тяхно време в политиката имаше диалог, по-сдържано и културно поведение, а сега и парламентът ни е пълен с простотия и изцепки, чак пяна им излиза на някои като говорят на трибуната. Пълен зверилник.

Бих живяла в затворен тип,само ако няма мутри около мен.

Вчера минах покрай нов блок в Люлин-център. С асансьор,който автоматично сваля колите на подземния паркинг  Голяма технология.