Богатир се роди, дами, нова радост се роди! 155 Американска тема!

  • 56 901
  • 751
# 270
Аз изобщо не мога да кажа, че се чувствам перфектно, даже съвсем напротив. Но сме тук едва от няколко месеца. Решили сме след 6 месеца да премислим оставането си тук. Надявам се нещо да се промени дотогава в добра посока. Много зависи къде си, с какви хора си заобиколен, какво работиш....
Виж целия пост
# 271
Аз изобщо не мога да кажа, че се чувствам перфектно, даже съвсем напротив. Но сме тук едва от няколко месеца. Решили сме след 6 месеца да премислим оставането си тук. Надявам се нещо да се промени дотогава в добра посока. Много зависи къде си, с какви хора си заобиколен, какво работиш....

и аз засега съм на твоето мислене....
Виж целия пост
# 272
Между другото, ако някой има Дискавър кредитна карта, може да си проверява FICO score всеки ден и час /както се казва/ чрез онлайн акаунта си на Дискавър.

късмет с местенето, Руми!

къде сте (към новите момичета)? аз така и не свикнах с първото си местожителство (10 години изкарах там), а съм много привързана към сегашното си кътче от Америка. Има си значение в коя част сте и типа на хората около вас.
Виж целия пост
# 273
Харесва ми Америка, въпреки, че се ядосвам за разни работи (некадърни хора) от време на време. За нас беше по-добрият вариант, отколкото БГ.

roverandom, бавно стават нещата тук. Ние вече 2 години и половина сме тук и все дълбаем на едно място. Това до голяма степен се дължи на факта, че не знаем какво искаме, и аз и мъжът ми, а многото възможности само ни объркват, всместо да ни помагат. Ако човек си постави конкретни цели и има смелостта да ги преследва, нещата се нареждат.

Да се похваля - и този семестър ги разбих в колежа, оценките ми са около стоте процента, даже имам и отгоре. Пусто много ме бива в ученето, ако и толкова ме биваше в намирането на работа....
Виж целия пост
# 274
sipirumi къде ще се местите?

мислим към SW Florida, в района на Сарасота.

Иначе дали ни харесва тук, да харесва ни, но ние сме тук от 10 години, отдавна го чувствам като дом и не мога да си представя да се върна в Бг. Не че не можем да се върнем, но гледам на талкова приключение като на имиграция в нова страна, а не завръщане у дома. В този ред на мисли, 6 месеца са крайно недостатъчни да се прецени дали ще ви хареса или не. Това е само началното свикване с култура, място, език. Мисля че трябват поне 2-3 години за да започнете да се чувствате по-комфортно или да имате по-ясна представа дали е вашето място. При мъжът ми например носталгията беше най-силна в края на първата година, в началото беше още ново и интересно.

Лени, точно там си следя скора и аз, и затова казвам че точките не ме притесняват изобщо. Благодаря за инфото за лендър!
Виж целия пост
# 275
Иначе дали ни харесва тук, да харесва ни, но ние сме тук от 10 години, отдавна го чувствам като дом и не мога да си представя да се върна в Бг. Не че не можем да се върнем, но гледам на талкова приключение като на имиграция в нова страна, а не завръщане у дома.
Същото е и при нас.

Тук ни е спокойно, уравновесено, шарено, изненадващо... Ценени сме като хора, а не защото сме нечии роднини.

Виж целия пост
# 276
Аз съм във Вирджиния и съм тук само от три седмици.С ръка на сърцето си признавам,че все още немога да оценя всички предимства тук.Най-много ме мъчи самотата.Аз съм много общителен човек и това,че нямам познати и приятелки тук ми е голяма мъка.
Виж целия пост
# 277
Bravo Руми и ко!Колко е хубаво човек да си споделя като е добре,поправя и околните си bouquet
*
В ЮС сме от повече от 15години. Вече не знам как е другаде,тук ни е и делника,и празника. Здрави сме,всичко друго (вкл и местожителство) е детайл (ще ми се да не пенсионерствам тук,но има мегдан дотогаз)
*
Смешка-вчера в музея, около 2040 милиона народ,аз с 3 момчета. Държа Сами за ръка,ходим / гледаме влакчета/гори. В един миг понечвам да го вдигна да види едни  бели мечки и бре,държа за ръка момиченце,русо,чудесно,около 4г,но не моето дете Joy Оглеждам се,Сам/брат му/приятелско момченце на 2 м зад мен. Питам момиченцето-къде е майка ти? С тотално спокойствие детето ми посочи една пейка в центъра на музея,седи една жена и кърми бебе. Отидох да и я върна,благодари ми спокойно,хич не се поинтересува къде сьм я намерила. Ейй,дорде е жив човек се изненадава..
Виж целия пост
# 278
Ох, Анет, аз така без да искам бях хванала за ръката вместо баща ми, на негов колега. Макар, че беше много мил, още си спомням колко изненадана бях и аз самата, когато разбрах.
Виж целия пост
# 279
къде сте (към новите момичета)? аз така и не свикнах с първото си местожителство (10 години изкарах там), а съм много привързана към сегашното си кътче от Америка. Има си значение в коя част сте и типа на хората около вас.

Това! аз съм от 12 години и сме живяли в 6 различни щата. Манталитета и хората са били голям фактор за това да се чувствам на място, намеря среда и т.н.
За мен, 6 месеца са безкрайно недостатъчно време да се взима такова важно решение. Минимум 1-1.5 години. Аз както се казва дойдох на готово (мъжа ми е местен) за много неща, но пак сме започнали от нулата. Първата ни квартира (казвахме и пещерата на прилепите) беше в маза, без прозорци (имаше такива, но влизаше 0 светлина).  Мъжа студент, аз без работа, но има ли човек желание и е мотивиран, нещата лека полека се подреждат.
За мен тук е у дома. Не очаквах Калифорния да ми хареса толкова много. Точно това си говорихме вчера, че ще е много трудно да се преместим от тук. Още джиткаме по къси ръкави, безкрайно много неща има да се правят/видят. Планини и океан на едно...

Като се пенсионираме не знам, но най-вероятно ще искам да съм по-близо до детето. Laughing

Руми, според мен това, че нямате даун пеймънт е проблема, плюс това, че не сте с работодатели ви слага в рискова група. Ние също проучваме в момента за моргидж, но още не сме решили, заради честото ни местене, а и предишен опит.

И друго нещо исках да кажа, но забравих...не е голяма загуба де. Simple Smile



Виж целия пост
# 280
Да, съгласна съм, че 6 месеца е много малко време. Ние след 6 м. ще направим година тук, това е някакъв минимум за да прецениш дали си за тук или не. На мен много ми липсват роднините и приятелите, все хора с които сме градили отношения с години. Аз не се сприятелявам лесно и сигурно ще ми трябва много време за да се сдобия с кръг от близки хора. Иначе мястото ми харесва, познаваме около 7-8 американци тук и мога да кажа, че са страхотни. Но ми е много трудна комуникацията и това ме кара да се чувствам изолирана и чужденка почти непрекъснато. Не знам колко време ще трябва за да се прескочи езиковата бариера, аз за сега не успявам. Отделно, че не мога да си намеря работа, търся нещо парт-тайм, обикновено тези работи са за чистачи или работници в кухня, но дори и за това не ме взимат. Цялата ми автобиография е като инженер, ясно е е че съм преквалифицирана, но пък не мога да давам празно резюме. Особено ме забавлява това, че дори и за чистачка и мияч на чинии искат опит. Ужас, чувствам се като в студентските си години, когато търсех каква да е работа. Пробвам се отвреме на време и за работа по специалността, но много рядко излизат обяви, засега съм била на 2 интервюта. Почвам яко да се отчайвам, добре че поне мъжът ми работи, иначе не знам как щяхме да оцелеем тук.
Сега се замисляме дали да не се преместим в по-голям град, с оглед на повечето възможности. Какви са ви впечатленията от живота на източното и западното крайбрежие? Като манталитет на хората, начин на живот и пр.?
Ценени сме като хора, а не защото сме нечии роднини.
Това нещо определено е голям плюс в полза на Америка.
Виж целия пост
# 281
Зависи какъв тип инженер си, ако съм на твое место бих се огледала към Тексас
Виж целия пост
# 282
Строителен инженер, по-точно геодезист.
Виж целия пост
# 283
Роувър, в града ви има университет. Виж дали не можеш да запишеш някакъв курс там като non-degree student. Най-добре по твоята си специалност. Самият курс като курс не е кой знае каква квалификация, но ще създадеш някакви контакти с хора (преподаватели) в областта си. Тук нещата на повърхността изглеждат много демократични, всичко по заслуги и т.н., но това кого познаваш си остава много важен елемент в търсенето на работа. В твоя случай фактът, че нямаш местен опит и (супер-важно, понякога далеч по-важно от дипломата) нямаш местни служебни препоръки, много ще те спъва в търсене на работа.

По темата - тази година навърших 11 години в страната. Има места, неща, страни и ъгли тук, които много ми харесват. Има и такива, които ме докарват до отчаяние. Живот като живот. На мен лично ми трябваха по три години на всяко от местата, където съм живяла, за да мина през първоначална еуфория, после мъка и разочарование, и накрая да се приземя в кота нула с нормални емоции.
Виж целия пост
# 284
Румка, радвам ви се!

Coral Red, браво на теб! Каква работа търсиш?

На всички търсещи успех пожелавам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия