Богатир се роди, дами, нова радост се роди! 155 Американска тема!

ianajar, и аз се ориентирах към това, че трябва да уча нещо тук, харесах един онлайн сертификат от тукашния университет, но много скъпо излиза, а нямам никаква възможност да плащам. Сега чакам координатора на програмата да ми каже, дали ще ми искат TOEFL или не и ще проверя възможностите за финансова помощ, ако не става ще се насоча към комюнити колиджа. Знам, че тукашния опит и препоръки са много важни, но как да го придобия този местен опит - като за начало някой трябва да се навие да ме вземе без такъв.
Ха-ха, и аз съм така май.  

roverandom, аз да повторя че в началото работих почти две години работа за която се изискваше диплома от гимназията, но беше в същата сфера в която ми беше магистратурата. Още преди това работих около 8-9 месеца нещо което не ми е по специалността изобщо, но ми даде кредабилност пред тукашните работодатели.
После вече беше по-лесно да си намеря нещо с бакалавърската степен (след като я приравних тук), а след година работа там и изкарване на изпит и щатски лиценз стана и за работа с магистърската степен. Така че става, но е по-бавно така ако не може веднага да се почне с дипломата ти.

Ах тези връзки как ме нервират! От една година кандидатствам за академия и даже и на едно интервю не са ме извикали още. Да видим дали като завърша ще се променят нещата.

В нашето "село"   връзките (или да ползвам по-изискания термин "connections") си имат значение и още как. И в една индустрия хората "се знаят" един друг.

Вкратце, с много голям зор напуснах предишната си работа, никой не искаше да ме наеме, за да не ядоса предишния ми работодател. И тези, които ме наеха, в последствие бяха сериозно question-вани защо са ме "привлекли" без съгласието на предишния ми работодател. Говоря за големи компании, не за фирмички от 5 човека.  

Интервюирам и участвам в комитета, който избира хората, които наемаме (на начално ниво); миналата година имаше един кандидат с посредствено резюме, но дете на приятел на ВИП в офиса ни, и от една дума, на друга дума, след като се спомена с половин уста по чия препоръка кандидата е там, се наложи да го одобрим.

Мисля, че Техас е местото за геодезисти, и бих си кандидатвала по специалността без да приравнявам.
Бих използвала Линкин, и всякакви конференции, работни грипи и подобни, за да научат хората за мен. Пробвай със стафинг агенция специализирана в тази област. Те са хората помагащи на тези без опит, а и много от компаниите търсят стаф от там. Не допускай връщане назад, имаш опит от България, изпилзвай го. В момента текат строителните работи в 5 най-големи петро- кемикъл компании. През 2016 трябва да се пусна първите кракери и наемането на персонал тече с пълна сила...а на планта определено ще трябват хора с твоята специалност. Погледни стандартите на API в твоята област.
Да кажа като наемащ хора, от 6 месеца търсим човек и все на камък удряхме. Наехме едно момиче без стаж...и сега я обучаваме.

Ами ние сме в Уисконсин,
градът е малък и курортен - с две думи равно на нула възможности за развитие и нищо за правене.
И аз планирам да влизам в колежа за сертификат, защото дипломата от БГ едва ли ще ми я  признаят за да започна веднага някаква сносна работа. Поне някакви връзки да създам там, пък и нали предлагат работни места по колежите, може да се получи нещо.
Въпросът е, че мен носталгията много ме гони - липсват ми приятелите, роднините, тук социалния живот ми се струва че куца. Имаме и Бг общност, но не е същото. Съгласна съм с вашето мнение, че е много важно средата която те заобикаля и работата, която работиш също да те устройват, за да се чустваш добре. Но се съмнявам, че някога ще се почуствам наистина като у дома си. Мъжът ми е друго, той е 7 год тук и на него му харесва.

И покрай нас е голяма връзкарщина, ама пък фирми много все ще се намери местенце за нас. Аз след много време търсене бях със самочувствие равно на нула. Изкарах тримесечен курс за санитарка (Nursing Assistant) и работих няколко месеца в две различни фирми. В първата голямо разследване ми правиха, то сертификати, то препоръки, а във втората ме наеха веднага. Направих малко опит, но реших, че имам повече акъл и не трябва да се подценявам така. Напуснах, върнах се в колежа и сега уча за секретарка, нещо, което в БГ съм го работила с години. Започнах да уча, заради връзките, учителите, които ще ми бъдат референции, а и обичам Ексел-а. А и самата програма предлага стаж последния семестър, което смятам, че ще ми е от полза. Напоследък се сблъсках с толкова малоумни хора, които пък си имат хубави работи и непрекъснато се навивам, че и за заслужавам нещо повече от сменяне на памперси на баби и дядовци. Междувременно за двете години и половина съм научила доста английски, дори и мъжът ми (който е много зле с езиците) започна да се оправя - последно за кредитна карта по телефона кандидатства, нещо немислимо като дойдохме. Тогава телефона го гледахме като жив дявол, сакън да не звънне или да се наложи да се обаждаме, че нищо няма да разберем. 
Малко самохвалски ми излезе поста, но исках да кажа, че не трябва да се подценяваме, защото и другите няма да ни оценяват. Трудно и бавно стават нещата, но стават. Е, и малко късмет си трябва от време на време.

Ровер, ако ще ходиш в комюнити колиджа да ти кажа един трик. По принцип можеш да се квалифицираш за федерална помощ за учене, но НЕ трябва да казваш, че имаш висше образование от БГ. Кажи, че си завършила техникум (нали и те имат специалност "геодезист"). Ако кажеш, че имаш висше, ще ти предложат само заем. Много хора покрай мен така се изучиха с все инженерските си дипломи от БГ. Аз не можах да излъжа и се квалифицирах за други програми (в колежите има много), които пък имат ограничение, аз го достигнах и сега ще плащам малко.

Семейство и приятели липсват много по празниците, но ние гледаме положително. Вместо да се отдаваме на ядене и пиене по Коледа ще отидем да разгледаме някой град, някое интересно място. А може и ние да сме си малко темерути, защото ми е абсолютно достатъчно да чуя и видя майка ми веднъж в седмицата, да си побъбрим за времето и за манджи и все едно сме си пили кафето заедно.

 roverandom, малък е градът, не можете да очаквате много възможности за работа по специалността. две интервюта за шест месеца е даже доста. гледал ли ти е някой от приятелите ви резюмето? недей само кандидатства по обяви, а го пусни в някоя мрежа. мислили сте за варианта да търсите работа и да се преместите ако ви предложат дори в другия край на страната?

не че нещо означава това, но на мен лично манталитетът на западнокрайбрежците ми допада повече от източнокрайбрежците .

Роувър, на теб ти трябва програма заради контактите, не заради обучението. Онлайн, ако не е сертификат, който добавя някаква реална квалификация към дипломите ти, не си струва. Нито контактите ще са на ниво, нито съответно препоръките ще имат същата тежест (от преподаватели, не говоря за онлайн работодатели).

Измами на ФАФСА силно непрепоръчвам. Да, грантовете са само за хора, които получават първото си висше образование, но ако те хванат някога някъде по трасето, че си излъгал във федерална документация за пари, ще те гонят до дупка. Без значение в този момент кой си, какъв си и каква кариера имаш (освен ако не си достатъчно богат, за да си купиш съд).

Руми, съчувствам. Като завършиш ще имаш повече шансове за работа. Но академичният пазар е много зле към момента. Преподавателски опит имаш ли?

ianajar, не нямам. Като бяхме в училище не можах да преподавам в долните курсове защото работех фул тайм и Павката беше бебе, нямаше как да го вместя. Липсата на опит е основна пречка, макар че имах доста колеги без опит които започнаха tenure track направо. Аз засега кандидатствам или аджънкт, или визитинг позиции заради липсата на опит и пак нищо, даже на интервю не ме викат.
Имаше една позиция, която се отвори в последния момент в местния Комюнити колидж, и щях да я взема макар че беше абсолютна загуба на време (часовете бяха разхвърляни в два дни) за нищо пари, но някой от колежа си я прилапа.

Руми, в къмюнити колиджис най-силно наблягат на опита, друго не ги вълнува. Там без опит - само ако няма други кандидати.

Ще намериш работа за геодезист дори и в малко градче, без учене за диплома и от тук. За по- голяма заплата и добра работа ще ти е нужна. Заплатите в тази сфера са много добри. 2 интервюта за 6 месеца ми звучи добре, особено ако не пращаш по 10 резюмета на седмица.

Да си кажа колко се ужасявам от работодатели които точно по този начин мислят. Сори, но съм имала старши колеги наети с 22 години опит (измежду 100+ кандидата) и като почнаха работа знаеха от 30+ процедури как правим, да правят само 3.  Бая народ трака по резюметата си какво ли не, и ги плещят на интервюто какви ли не, а като почнат работа им лъсват знания и възможности. Когато съм била в позиция да избирам кандидати, винаги съм гледала да са по скоро новозавършили или скорозавършили. Както се и казва "one can mold the young vine in all directions", while "old dogs cannot laern new tricks". 

Бейби, преподавател в къмюнити колидж трябва да има достатъчно преподавателски опит, защото там няма нито пари, нито ресурс някой да го обучава.

Уисконсин Деллс е мини Чикаго. Толкова много българи има. Като им гледам снимките и събирания по всякакви поводи имат. Когато ходиш на работа,  дори и с помощта на съпруга ти да гледаш дете/деца, да изпереш, сготвиш, ако може и да почетеш и изгледаш един филм без някой да ти скача на главата, време за опера и театър и кафе с приятелки за по 3-4 часа не остава. Поне докато децата не станат на 12 и можеш да ги оставиш сами у дома. Ако има баба, ситър нещата се променят маааалко.

Хубави теми сте зачекнали.

Чета ви, ама ме мързи да пиша. Иначе имам мнение по всички въпроси, разбира се