НОЕМВРИйската дружинка става на годинка!

Здравейте на всички

Аз чак сега се включвам, че ходихме за седмица на гости е Германия.

За самолета е точно както го обясниха момичетата преди мен - само количката ни я даваха не на слизането от самолета, а на лентата с багажа, но ние летяхме с България Еър. Даже на летището в София служителите ни викнаха първи навсякъде, и не висяхме по опашки Лекарствата си бяха в багажа в багажното, не сме имали проблеми. АМ носих 400 гр, пакет, без кутия,  не се разсипа, а на връщане го залепихме стабилно с тиксо и пак нямаше проблем

Навън Боби е облечен с чорапогащник и тънко клинче или само с дебел клин и няма проблем с ходенето. Даже и с ботушите свикна и си се изправя сам.

Яйце му въведох цяло от нашата храна. Той като види че някой яде, задължително отива до него и гледа жално като гладно кученце (дори да е ял преди 10 минути ).

Подарък за Боби още не сме купили. защото не сме измислили какво 

Не мога да се наспя и ми е много тегаво, та влизам само да видя как сте. Детенце расте, още не може да ходи, но иска да тича! 

Здравейте! 

Аз нямам нещо конкретно за споделяне, освен че малката ме прави луда  И тя като детенцето на Сиво облаче не може да ходи, но не иска и да я държим...хващам я за яката на блузката и тя "ходи". Засилва се, прави няколко крачки и залита. Май ще й купувам колан, защото кръстът ми отказва вече. Дава да я държим за една ръчичка, но тогава не може да пази равновесие...по-лесно ли става като проходят?!
Иначе й дадох днес кисело мляко с бисквити за първи път. Не беше очарована, но си изяде почти всичко. Преди само беше опитвала веднъж. Взех Верея 2,9%.

Друго не се сещам, а и тя вика, така че не си чувам мислите  Лека вечер на всички!

desive78, аз също бях купила зелено авокадо, изчаках няколко дни и омекна, просто го изчакай.
Мелани, за да не забравя, ще ти кажа тук, днес пак я пробвах Криси с колана, но не става при нас, ако има от кой да вземеш да пробваш по-добре преди да купите, като й го сложа и започва да се мъчи да го маха, а също и не иска да стои права дори като е на нея, при нас за ръчичка е по-добре положението, отколкото с колана, но си е изморително наистина.

Брей, аз ли не съм влизала отдавна,  вие ли сте се активизирали? Изпуснала съм 35 поста!
Кадроваче, Не ги слушай. Защо трябва да се бърза с прохождането (проговарянето, пиенето от чаша и т. н. )? Когато детето се почувства уверено - тогава. Няма нужда да се пресилват нещата. А да водиш детенце за ръка си е болезнено изморително! Скорошно оздравяване на майка ти!
Браво на спортните мами
Лимонче, дано Рали да се почувства добре по-скоро! 
Имаме показал се 9-ти зъб
И при нас е така Всички, с които говорих, казаха че това е период, който ще отмине и ще станат по-самостоятелни.

Добро утро !
Днес над София слънце и най после и на мен ми стана слънчево 
За тренировки, тичам с кучето, обаче само вечер сутрин нещо не мога да стана. Правя един комплекс с упражнения и скачам на въже. Да си призная ефект не виждам, но продължавам. По принцип съм активно спортуваща и лятото поне едни път в седмицата играя тенис на корт. Преди да родя ходех на Зумба и сега ми се ходи, но ММ не може да се справи с Димана. И ето ви въпрос / не, че нещо мога да променя/.
 Помагат ли активно половинките? Могат ли да ви заместят адекватно, ако ви няма за час,два дори повече?
ММ не може или по точно не иска да сменя памперси, за храненето може и да се справи не съм много сигурна. Въобще всички важни дейности ги върша аз, той само си играе с госпожицата. Помага ми с домакински неща, но ми се иска да мога да му я оставя за 2 часа в Събота примерно и да излез на да пия едно кафе с приятелки.
Димана от известно време се изправя без да се държи за нищо / даже си пляска с ръчички/ седи си така, но повече от три крачки не прави, просто кляка и започва да лази. Аз не я водя за ръце, в редките случай тя се засилва точно като на състезание по бързо ходене. Дали я е страх да се пусне или просто не е дошъл момента 

KuKumqlka, ще се възползвам да похваля нашия татко Мога да му я оставя спокойно и прави всичко (хранене, памперси, приспиване, даже си играе повече от мен с малката ). Само нааканите памперси са му проблем, така че ги сменя в краен случай   Аз още в началото му дадох да разбере, че в домакинската работа и гледането на детето няма мъжки и женски задължения. Естествено, че аз правя повечето неща, защото съм си вкъщи, но и той се включва винаги, когато имам нужда от помощ или почивка.
Аз пък го изкарах идеален!   Не е чак толкова, но не се оплаквам   Пробвай да оставяш Димана на мъжа си от начало за малко, после вече и за повече. Всички могат да се справят, стига да имат желание 

За спорта - нищо не правя и даже съм далеч от теглото си преди бременността, но се надявам да се взема в ръце  

Малката свали температурата и се обрина, явно такъв е вируса. Сега пък кашля, ама така е, с батко в градина. Благодаря ви! 
KuKumqlka, според мен, когато си е вкъщи мъжът ти му прехвърляй по малко от грижите за детето. То най-лесно да си поиграе с нея за известно време, ама не е само това. Да я храни от време на време, а това за памперса не го разбирам - гнус ли го е? Поговори с него спокойно. Моят ги гледа и двамата например, за да изляза за 2 часа, но рядко се случва, все гледаме да сме заедно, че през седмицата почти не се виждаме. Храни, преобува, приспива, играе си, за разходката при нас е мнг трудно с двамата едновременно, но ако много настоявам ги извежда. Е, със сигурност не ги гледа както аз, но се оправят. Иначе преди децата той беше домакинята, правеше всичко, след първото се поотпусна, а след второто съвсем, но и грижите са много повече, неспането и бачкането по цял ден също се отразяват.
Малката е нон стоп лепната за мен. Да ви кажа брат и изобщо не беше привързан към мен и аз страдах от това, сега страдам пък от прекалената привързаност, направо не ме изпуска от поглед и все търчи след мен, какво е това чудо....
Продължава да има само 2 зъба.

В отговор на Кукумялка - нашият татко се включва, когато се наложи. По принцип най му е лесно да го гледа като е нахранен и със сменен памперс, но ако се наложи сменя памперси, че и дупето мие. Отделен е въпроса, че много нескопосахо слага памперса и на следващата смяна като го видя пада голям смях. Много често сутрин стават двамата, а оставам да поспя. Та минават всички процедури - гърне, памперс, дрешки. Е понякога ме вика по спешност, че не може да го осмири и да му сложи памперса ама не може всичко да е идеално. Смятам че тепърва ще се занимават заедно. Все пак имат мъжки интереси.
Тук пак мъгла ни натисна и ни провали всички планове.

Мтакаааа, Деян вчера направи 5 крачки   Както е тръгнал, сигурно ще проходи след половин година Аз не го държа за ръка, не го водя, той и няма желание де, обикаля си по мебелите, а се придвижва пълзейки скоростно.
Аз мога спокойно да оставя бебето на баща му, заедно с големия ще му е трудно, но може да се справи. Три пъти в последно време ми се наложи да изляза за по 3-4 часа следобед и нямаше как - оставих Деян на татко. Това с Любо не съм си го и помисляла на тази възраст. Показах му как се сменя памперс, той го е хранил и друг път и хванах пътя. Татко е на 69 години, разсеян е, лигави се с бебето, но като цяло няма желание и усещане как да играе с деца. Той иска да ги учи на нещо, да са съзнателни, да им показва, обяснява, ама това за някаква проста игричка, да си играят с щипки или подават топка- не го търси. Та първият път мина без проблем.Вторият го заварих ревящ и наакан до уши поне от един час. Целия зачервен, пищи, не ми дава да го измия. Много се ядосах, а татко стоеше и обясняваше, че го душил, но нищо не усетил. Вчера трябваше да ходя на лекар- пак го оставих. Не само играли,но и го приспал Което не е лесна работа, то е носене на ръце,люлеене, внимателно оставяне. Той така мен не ме е гледал доколкото знам.
Та както казах, мъжа ми не го мисля, оправя се. Обаче ако чакам да прояви някаква активност-да изведе децата, да им измисли занимание, ще си остана с чакането. Ако може ще ги държи цял ден вкъщи, а той- на телевизора. Дали е полезно за тях и не им ли трябва разнообразие - не се сеща да помисли. Другата му драма- защо не пращаме децата при бабите по-често. Вече 5 години се опитвам да му избия от главата мисълта, че това са наши деца, а не на родителите ни и че където сме ние там са и те. Това не значи лятото да не ги пратя извън София или някой уикенд да излезем сами на кино примерно. Но не- неговата представа е друга.
Малко се заплеснах

И нашия татко се справя сам. Мога да липсвам дори с дни, ако се наложи. Винаги, когато си е у дома той храни малката, т.е. събота и неделя и вечер аз не храня. С къпането е същото, аз съм я къпала само, когато той беше в болница. С домакинската работа също сме 50/50. И така мисля, че трябва да бъде.
Може която от вас вече е въвела ядки да сподели как, какви(сурови, печени)...? Аз съм давала само орехи.

Когато се роди синът ни, си го гледахме само ние с мъжа ми. Първите 6-7 месеца той си беше вкъщи и бяхме взаимозаменяеми във всичко (с изключение на кърменето, разбира се). Предполагам, че именно този период е причината сега да се справя напълно с грижите към детето, по начина по който го правя аз. Имам пълно доверие единствено на него и през почивните дни излизам спокойно с приятелки или да си свърша някаква работа. Нямам никакви притеснения, нито забележки за гледането на детето, но за домакинската работа съм изцяло аз. Той само пуска съдомиялната, хвърля боклука и мие прозорци и до там.
За ядките- аз съм давала само натрошени сурови орехи и бадеми, които поръсвам върху бисквитената торта, която приготвям за следобедна закуска или десерт. Единствено фъстъците са по-опасни, затова ще изчакам с тях.

За авокадото -увиваш във вестник или друга хартия и след няколко дни е меко и готово за ядене.Не се подлага на термична обработка,просто когато купувате гледайте да е меко на пипане има авокадо зелено и кафяво от вън ,различни сортове са.И дано не си го хвърлила  .
За спорта-класически мързел съм аз -само тичане след Никол е моя спорт  
За таткото- всичко може ама малко прави  ,вечер я храни ,гушка ...сменя памперс рядко и мие дупе също рядко .Аз не му се сърдя -той много работи -става в 5-6ч ,а и в стройтелствота ,а там работата е тежка ,прибира се много уморен,за мен е помощ ,че ми пазарува ,че Никол не седи в количка и в магазина с нея е ужасен ужас  .Хубаво е ,че има желание да ходи ,ама иска всичко да пипа което не е добре в магазин  .
Детето винаги е с нас ,аз нямам баби тук ,ама и в БГ да си и идем пак ще е така -нашите баби не са да гледат малко дете сами -едно ,че са възрастни друго,че са болни ,да се гледат те   пък другото не е важно и живи да са .
ПП аз никога не съм излизала сама без Никол-моите приятелки са малко тук и са с деца ,то преди Никол нямах такива ,а сега и те винаги са с децата си -а и техните мъже  работят само и вечер всеки у дома ,пък на едната мъжа и не работи в Малта (той е малтиец) ,но работи по бреговете на САЩ на яхта и тя е сама с детето изключено да го остави на свекървата и да излезе сама .
Мелани не става по лесно като проходят -Моята Ники си ходи накъдето си реши ,пък аз тичам след нея -сама ще го разбереш скоро.И споко когато са готови ще проходят -на едната приятелка детето проходи на 1г3месеца ,така,че ...когато им дойде времето.

Мога  да го оставя на ММ и за няколко дни. Справя се със всичко, храни го, сменя памперси, мие, къпе, играе си с него. Единствено не го е извеждал сам на разходка до сега(ходенето до магазина не се брой) .  С домакинската работа също се справя. Не може да готви много, но пък знае как се поръчва храна,сандвичи ка се правят и яйца как се пържат. На мога да се оплача  в никакъв случай, чуден ми е 

На мен ми е много по лесно сега като детето ходи само. Изчистила съм целия апартамент  и обезопасила и го оставям да  си ходи където иска и да си пипа това което съм му оставила. Той вече е доста стабилен  и си обикаля сам навсякъде.

ММ също ме оставя да си поспя, докато той се занимава сутрин с малкия. Още от деня на изписването памперс, къпане и хранене се прави и от двама ни. Също така ММ измисля много по-интересни за малкия игри, отколкото аз. В домакинската работа също ми помага

На мен ми е малко по-лесно, откакто Боби проходи. Обезопасили сме целия апартамент и го оставям да си ходи и играе с каквото си пожелае. Даже често той си играе в едната стая, а аз съм в другата  Единственото лошо е, че когато сме навън вече не ми дава ръка и си ходи където на него му е кеф, а не където искам аз. Както ми казваше една приятелка - първо зор да се пусне от ръката на мама и тати, а после зор да се хване