), може да го храни, и си играе с него, но не много често. В домакинската работа като бърсане на прах по високите части на мебелите при нас стените са около 3 метра високи, миене на прозорци и подреждане хич го няма. Сменя 1 крушка по 3 месеца. Направо може да откача, а за освежаване с латекс 1 година го чакам. Не е перфектен, не е и много зле (компенсира донякъде с детето и то само през седмицата). През уикендите винаги си е при свекърва ми. Там си почива от нас. Аз тия дни се занимавам с жилищни въпроси. Много искам да си взема общинско жилище, само един документ ми остана и е голям зор, та не си доспивам (все мисля какво да направя, че всичко да е наред). Днес от общината идваха на оглед в квартирата (под наем сме) и синът ми много им се радваше на жените. Брей чудя се на това дете как реагира на непознати, то милото си мисли, че всички са добри и вдига ръчички към тях искаше да се гушне при една от жените. Да ти се скъса сърцето.
, а майка ми вече е добре, днес я изписаха 
Аз много подвиквам, много мрънкам, много съм критичка към всичко, което се прави за децата. Компромиси не позволявам. Наплашила съм не само мъжа ми, ами и баби и дядовци. 
Нашият татко работи на няколко фронта, но слава богу все пак има много свободно време, та ще, не ще включва се. Пък и голяма любов му е малкият (е предполагам, че всички са така де). И той вече не може без него и също като мен не иска да го оставяме на баби. Дори за НГ като ми каза, че иска да си го вземем с нас, че иначе няма да ни е празник, мноого се зарадвах, че и за мен е така. Има родители, които само чакат някоя баба да се освободи, че да й оставят внучето. Разбирам ги, сигурно е прекрасно, ама аз не съм така. Проблем ми е това и ще трябва да го решавам
Та така е по-добре да не заразя и малкия.