Вчера пък бяхме на ортопед. Бях ви казала, че крачетата му са на О. Лекарят каза, че няма място за притеснение. Ако сред 3 годишна възраст са още така, тогава вече се правели снимки и по-обстойни прегледи. Чакаме да се изправят преди това.
Ние с ММ редовно си се караме, че и двамата сме с трудни характери. Имам чувството, че още се нагаждаме един към друг, въпреки че сме заедно от 7 години, а живеем заедно от 3. Вече определено не си го слагам на сърце. Той ми мърмори за нещо и е по-рязък и ако не обърна внимание след 1 час вече няма нищо. Ако задълбая - голям скандал. Понякога на мен ми е криво и го навиквам и той си замълчава и изчаква да ми мине. Най-добре да не си го изкарваме един на друг ама като няма на кой друг
Пък и по-добре на него отколкото на детето. Вярвам, че с времето ще се напаснем съвсем.

Цяла седмица само с това се разправям - бележки и изследвания, на които трябва да се уцели срока за валидност. Направо си беше цяло приключение. Сега сме готови и в понеделник сме за първи ден на ясла.