От началото на празниците Калина не е в кондиция. Пътувахме до Русе и смяната на обстановката и самия път и се отразиха ужасно. И пак имаме проблеми с яденето. Не иска нищо освен хляб, бисквити и КМ. И то по малко. През ден-два нещо като лека диария, но не точно. Аз реших, че е от храната, ако изобщо яде нещо, но не. Оказа се вирус и затова е такава. Супер нервна е, пищи, удря...днес бяхме при педи на консултация и уж за ваксина. Но я отложи. Като и преслуша гърдите се оказа, че дишането не е чисто. Бях мн изненадана. Нито е кашляла, нито хрема, темп. Дивее, не се спира. Каза че си кара вирус, явно по-леко и затова така. Днес се поуспокои и започна да яде горе-долу. Няколко мои приятелки и хора около тях имат стомашен вирус. Не се познават, в различни райони на София са. И аз не съм се виждала с тях. Явно има такъв вирус. Едната е с бебенце на 4 мес. Първо тя, после мъжа и, сега бебето е с диария. Ужасно. Дано мине леко.
за бисквитките-давам Хип за над 1г. -пълнозърнесто и обикновено брашно, без захар, подсладени с ябълка. Също Суиит плюс- бебешки бисквити и от скоро едни които аз ям - Еверест с мляко. Бисквити Органикс има във Вис виталис , но са безобразно скъпи и малко.
Иначе и моето дете е с характер. Опитва се и тя са си удря главата, но за щастие се случва на безопасни места /на дивана, кошарата, спалнята/ наколко пъти кухненския шкаф. Но аз не реагирам, не я спирам или и отвличам вниманието с нещо друго. И видя, че не върши работа. Скоро не се е случвало. Но мине ли номера няколко пъти, не знам има ли спиране...започна случайно-на един детски РД лазеше бързо, гонеха се с едно дете и без да иска се подхлъзна ръчичката и си удари главата в пода. Аз шашната веднага я вдигнах. Тя ме погледна изненадано и докато ме гледаше си удари пак главата 2 пъти, вече нарочно. Да види как ще реагирам.
На връх Коледа и ние си заформихме хубава караница с ММ та чак до НГ едва се гледахме. Накрая една вечер си казахме някои неща, успяхме да говорим, както трябва. Той си пожела за НГ да не се караме
сега сме в разбирателство. От време навреме сме така. Натрупва се, скарване, после разговор/и и после много се обичаме...до другия път
важното е, да успяваме да говорим, когато трябва. Хайде, че стана дълго... Лека нощ!

/ че и слънчев поне в София/
Когато стана и той след мен. Баща му 2 дни работеше повече и не го е виждал и снощи не искаше да остане сам с него, за да вляза в банята. Като изляза и изпада в истеричен рев, че чак от паника се блъснал централно във вратата. Иначе като се прибра много му се зарадва и даже плака като излезе да разходи кучето. С играчки пък хич не си играе. Той по празниците получи безброй подаръци и повечето съм ги прибрала и ще му ги давам постепенно, че той с толкова много накрая с нищо не играе. Дано да е период и да премине.