Проектозакон за предучилищното и училищното образование

Физика, химия и биология трябва да се учат, независимо от профила.Трябва да учат и География и История, а не Човек и общество и Човек и природа...И 500 г. чуждо присъствие, че и математиката изродиха.Добре, че планините и реките няма как да преместят...

Какво са изродили в математиката с новия закон? И другите предмети не са махнали, освен информатиката, която учи да мислят подредено.

Човекът и природата и Човекът и обществото са предмети в начален курс. После в прогимназиален единият се разделя на История и География, а другият си остава Човекът и природата. После той също се разделя.
Така беше по мое време. В начален курс имаше Родинознание и Природознание. Абсолютно аналогично.

Въпросът не е дали трябва, а колко да се учат. Не може обема, а и нивото в една професионална гимназия на общообразователните предмети да бъде равен на обема и нивото в една непрофесионална /профилираните гимназии и те са тук/ гимназия. Така или иначе  т.нар. СОУ и профилирани гимназии дават подготовка за продължаване на образованието, защото те не дават образовани в смисъла на професия, докато професионалните имат обем часове свързани с професионално образование т.е. завършването на такова училище предполага възможност за реализация в определена сфера. Само, че такова деление нямаше. Всички държат едни и същи изпити на края.


Да, както и автономността на училищата за изготвяне на собствена учебна програма.
Силно се съмнявам, че това ще стане, дори да бъдат ясно регламентирани критериите,  защото г-жа Дамянова в едно интервю обяснява, че това ще се случи, но МОН има последната дума. Малко са останали училищата и учителите, които биха се борили. Повечето са притеснени, че от година на година децата намаляват, а ако се намерят и други училища  като МГ да дръпнат по будните и амбициозни още от 5 клас .... това е бунта срещу ранното профилиране.

G-M, за мен пък беше безкрайно удоволствие да те чета. Макар да не знам какво е "бурбакизъм"  Основното е: трябва ли да има елитарно образование, или трябва да е масово. Съвременните тенденции са за масовост - всички да знаят еднакво. При това положение няма как летвата да не е смъкната супер ниско. Също съвременните тенденции (не говоря за бг), адаптират програмата точно за кратък attention span, който се налага от интернет и формите на комуникация. Криво, или право, това е развитието на обществото и не може да сравняваме с "едно време". Единственото спасение, което аз виждам, е в запазването на елитарността на някои уч. заведения (както е MIT, Сaltech, Brown, Stanford, и т.н.) Пагубното ще стане, когато и те престанат да са такива.

На мен, като родител, ми предстои избор на у-ще след 7и клас и прекрасно си давам сметка, че не избирам най-доброто, а най-малкото зло. За момента аз за моите представи не съм го намерила.

Благодаря


Ами това е малко сложно за обяснение, ето линк с обобщение:

http://en.wikipedia.org/wiki/Nicolas_Bourbaki

На кратко, движението, е имало много негативен ефект върху математическото образование на запад в средата на 20-и век, понеже ориентацията към екстремен формализъм е довела до абсурди като това да се учи елементарни концепции от абстрактната алгебра в средните училища преди да се е усвоила по-традиционната математика. Тук говорим за изумително безумни неща като изразяване на познатите ни числа и неравенства под формата на кардиналности и пресичания на множества. А пък университетските учебници написани от тях, имат репутация за тотална нечетаемост, пак поради прекомерна абстракция и формализъм.

Руснаците са се осъзнали навреме и не са позволили такива промени в преподаването си, но в САЩ и Западна Европа експериментът е проведен, с очаквано трагични резултати, и бързо изоставен.

Аз много бих се радвал ако на края на средното училище се стигаше до запознаване с теорията на множествата, малко топология, обяснение на основните структури за абстрактната алгебра и т.н. по-отвеяни концепции, и запознаване с основите на математиката, но само ако вече се е минало през нещата, след които тези теми идват в университета, а не да се почва с тях.


Аз съм в едно много странно положение в това отношение и хората често не ме разбират - аз съм нещо като елитарен масовист, т.е. бих искал  нивото да е много високо за всички, а вече за топ еди колко си процента, по-високо. Не е невъзможно, но е въпрос на разбиране за способностите на човешкия мозък в ранна детска възраст -- аз не мисля, че ограниченията върху способностите на децата да учат на високо ниво са вродени, въпрос на среда, изложеност до такива идеи, и на мотивация е. Има толкова много неща, които аз лично сега като гледам назад съм можел да науча когато съм бил ученик, и е било идеалното време да науча тогава, понеже съм имал времето и не съм имал хиляди други неща на главата, но дори не съм знаел, че съществуват, за да се опитам да ги науча. А сега нямам време. Същото важи за всички останали хора.


За съжаление, въпросните елитни места вървят надолу. Това не е лесно да се обясни, трябва човек да е видял за какво става въпрос и да разбира какво точно заема повечето време на преподавателите и защо, което изисква да си в системата, но ще се опитам да обясня.

Това са research университети, които си получават престижа от научните постижения на професорите там. И съответно професорите се наемат изцяло на база научните им постижения, а в много области изключително важен критерий е колко финансиране могат да осигурят. Преподаването почти не фигурира като фактор. Резултатът е, че в области като математиката и теоретичната физика, там работят най-великите имена в областа, обаче много от тях са ужасяващи преподаватели (хора като Файнман са много рядко изключение). А в биология, химия, инженерни специалности и т.н. става дума пак за светила в областта, които обаче стоят начело на research групи от 20-30 и повече хора, и работят с милиони за поддръжка на лабораториите си. Това е дейност, която им заема всичкото време, и преподаването е на дъното на приоритетите им. А когато тръгнат да преподават често забравят да говорят за фундаментите и се фокусират върху неща, близки до техните си изследвания (а в най-лошите случаи фундаментите понякога и те самите са ги забравили).

Резултатът е, че образователната "добавена стойност", която тези университети генерират далеч не съответства на репутацията им. Те въпреки това пак произвеждат най-добрите студенти, но това е селекционен ефект - те и приемат най-добрите студенти, които после се учат до голяма степен сами, и на които им се дава възможност да са в конкурентна среда, която да ги движи напред, както и, което е много важно, да започнат научна работа заедно с въпросните велики имена от много рано. Но системата не осигурява достатъчен контрол върху наученото, което в някои области води до това, че има големи дупки по основни неща, които примерно даже и в СУ се преподават много по-добре.

Тази система как да е е работила доскоро, но съкращаването на attention span-a сред поколенията израстнали в условията на постоянен достъп до интернет, съчетано с повсеместната доминация на идеологията на пазарния фундаментализъм, която напълно обезцени знанието в ценностната система и на студенти и на родители, прави системата на полусамообучение неработеща, и нивото спада драстично.


Успех в избора

Защо да не може. Нима един професионално подготвен човек трябва да има по-малка общообразователна подготовка от друг, който се готви да продължи образованието си? Така ще си подготвим едни тъпи и ограничени бачкатори, без обща култура и знания или ниски такива. Това ли е целта?
И сега, и след новия закон нивото на общообразователните предмети се запазва, само че не се разтяга до 12 клас.

Сега какво подготвяте? Нито добри бачкатори, нито хора с богата обща култура, за знания да не говорим.
С новия закон, щат не щат, две-три години ще повишават общата си култура и ако решат могат да останат само с нея. Дори за бачкатори няма да стават. Защо не го обърнат, първите три години учат професия и после, който иска да си повишава общата култура /говоря за ПГ/.
Не може всички училища да имат еднакво ниво по всички дисциплини, защото това ниво ще е много ниско и то е такова, защото искаме от различни деца в различни училища, еднакви постижения. Не става.

И аз съм съгласна с написаното от Г-М - точно така си представям и аз целите на образованието. Затова и не мога да се съглася обаче, че точните науки са слабо застъпени в езиковите гимназии. Не са. Вярно, че са по два часа седмично за всеки, но както споменахте за езиците, това е гръбнакът - вече кой колко ще поеме от информацията и колко ще я разшири, зависи от допълнителния интерес и личното търсене. Няма как да се разтегне седмицата - имат по 7-8 часа на ден, от които само 11 седмично са по език (съответно 6, 4 и 1 за първи, втори и трети език) - всичко останало е по физика, химия, биология, география, история, етика и право, информатика, математика, литература. Разбира се, винаги може още, но ако разгледате учебниците за десети клас, ще видите, че никак не е малко. Въпросът е да се учи както трябва.

  Може би е време да се цитирам мисълта на Марк Твен - " Не позволих на училището да попречи на обазованието ми"  Не мисля,че нашата образователна система е ощетена откъм информативност и количество. В никакъв случай. Следя от няколко години наборните теми, както и образователните системи в няколко държави. Не сме ощетени нито по отношения на материал, нито по отношение на часове. Това, което липсва е стимулиране на индивидуалните способности, практическа насоченост и обвързаност с икономика. Но то няма как да стане в една държава без икономика.
  За обучението по математка сигурно един ден ще напиша книга защото минах през всичко с моето образование и с работата с моето дете. Всяка система ощетява, защото усруднява критериите.Затова е редно да има допълнителен инструментариум да се грижи за напредналите и изоставащите.

Наистина сериозния проблем със малкото съдържание на учебниците е от 1-и до 8-и клас. И след това го има, но от 1-и до 8-и общо взето децата си губят времето. Останалото е следствие на свършения факт в основното образовние.

Примерно в 5-и 6-и клас, учебника по математика едно дете може да го хване септември месец и до края на октомври/началото на ноември да е минало всички задачи в него само докато си седи в час и скучае. След което до края на годината ше стои и ще се чуди какво да прави, ако няма достъп до материали на по-високо ниво. Толкова изгубено време.... Ако материалът за 10-и клас се учеше в 6-и, в 10-и клас можеха да се учат по-сериозни неща. Това е едно от нещата, за които говорех.

Затова и ранния прием в МГ е от такова жизненоважно значение.

Би ми било интересно да прочета мнението на майките от петокласната и шестокласната тема, по отношение на първото изречение.
Що се отнася до ранния прием в МГ...Ако там всички деца бяха приети на базата на наистина сериозна проверка и, ако интересът им в областта на математиката беше наистина задълбочен и, ако всички МГ или ПМГ бяха в състояние да осигурят качествена допълнителна подготовка и ако нямаше парашутисти и ако...
А и чак жизненоважно значение.   
Надявам се, че ме разбираш.

Г М нямаш деца...
Това обяснява сериозното разминаване между хубавите на първо четене идеи, които проповядваш и липсата на елементарно разбиране за неприложимостта им на практика.
Няма спор, че звучат интересно в непринудена дискусия във форум и са неадекватни при взимане на реални решения.

    +1 Хич не съм убедена че G-M може да покрие критериите за 5-6 клас за отличен ако му дам да реши ей тъй докато си скучае теста по история и по ЧП примерно за утре. Както и който е да е.

Силно се надявам в изготвянето на проекта на закона, който ще стане закон най-вероятно, да няма такива с разсъждения и мислене като на Г-М.