Проектозакон за предучилищното и училищното образование

Не се чувствам подготвена да ти отговоря на вече втора провокация от твоя страна, Мама_Нана, за оценяването на учителите, защото нямам много ясна представа от изискванията за работата на колегите по БЕЛ. Затова не ти отговарям и смятам, че е излишно да продължаваш да ме провокираш в тази посока.
Аз слаби резултати от ученици в 7 клас нямам. Който има - питай него.

Изобщо не те провокирам, просто споделям това, което реално виждам и очаквам да разбера другото, което остава скрито за нас, родителите.
Последният цитат показва, че няма никакво обсъждане във вашите среди на слаби резултати. Може би преподаваш в елитно училище и имаш възможност да работиш с амбициозни и можещи деца, може ти да си много добра и да успяваш да ги подготвяш, по изискванията на МОН за НВО, не знам, затова и питам.
За мен обаче е безсмислено, това което се прави, а именно, на образованието да се гледа като бягане с препятствия. Любопитството, любознателността, стремежа за знание е заложено в човека и когато една система сведе това, до някакви критерии, които улесняват работата на обучаващите, но правят процеса труден за обучаемия и му покажат, че това не е лъжица за неговата/всяка  уста, резултата е видим.

Погрешният подход у нас се изразява в това, че се прави не това, което е полезно и нужно и за което, в крайна сметка, държавите по света издържат образователните си системи, а онова, което може да се оцени лесно. Образованието не може да има за най- висша цел една оценка. И то на памет, на шанс, базирана често на некоректно поведение на препитвани и препитващи.
Най- лесно е а,б,в с готови отговори. Но това не е никаква проверка на нечии реални знания и умения. И се преписва навред у нас, и се играе на тото и се зазубрят готови отговори. Това е нищо и половина. Имам голям брой случаи на ученици, които буквално не знаят и не могат една нормална задача текстова да решат в седми клас, но на НВО имат много добра оценка от първи модул. Даже имам познати деца, изкарали такава матура в ХІІ клас- с мижави познания по математика, случили се в "правилната" стая. Сами си казват, не го крият. Някой друг е този, който си рови главата в пясъка. Както и такива, които са очевидно неграмотни, но закачат от пет, че и нагоре на І модул по БЕЛ.
Горе- долу подобно е съотношението между папагалщината при един преразказ и защитата на теза.
По математика твърдо съм била винаги против тестовото препитване. Точно защото едно дете може да разпише и реши чудесно сложна задача, но просто да направи една изчислителна или дори техническа грешка да не получи отговор от дадените, а друго да не реши и ред и просто да нацели или да препише от правилния човек.
Докато мислим и решаваме нещата така и ценностите ни са такива, ще си седим на незавидното място, което заемаме в момента, вкл. и в сферата на образованието.
На НВО-то да си проверяват администраторите каквото и както им е на сърце. Да си отчитат завишени резултати и да трупат позитиви, където те не са- на училищата.
Но при кандидатстване следва да си се прави качествена проверка за знания и умения, което не се получава с тестове от затворен тип, при това- с грешки, безсмислени въпроси и откровени глупости, нито с чиста проверка на памет и пресъздаване на чужди мисли. Целта на образованието не е и не може да бъде това- да се запамети и възпроизведе нещо, казано и писано от друг, без грам лична мисъл, логика и позиция. 
Моля, кажете, в коя държава 14 годишни преразказват и се занимават цяла година само с това? Защото у нас нищо друго не се прави по училища, т.к. в седми клас всичко е подчинено на заветната "матура". Даже по едно време олимпиадите бяха в такъв формат в VІІ клас. Олимпиадите?! Подчинени на формата НВО?! Най- много да се пуснат в клас по БЕЛ 2-3 пъти за задачи отговори на въпроси и да се цени с отличен нещо си от една страница малък формат. Къде по този начин се проверява знанието по роден език и литература? За мен би било интересно да науча.
Нивото ни ще е незавидно ниско дотогава, докогато образованието цели поставяне на крайна оценка /често пъти доста необективна и сега, точно заради тестовете/ и просто администриране и отчетност, а не реално въоръжаване на учениците с нужните им за живота инструменти- нужни практически познания, мислене, намиране на лични решения при различни ситуации.
Ако целта продължава да е оценяването, то много разходи бихме си спестили. Децата нямат нужда от толкова голямо стоене в училище и няма да има такива издръжки за системата.

  То хубаво да се стремим към най-доброто - грамотни деца, които имат отношение към света и могат да го изразят писменно и ясно. Обаче системата е от една страна - закон, от друга страна субективен фактор при прилагане. Искам да кажа, че не съм сигурна,че има достатъчно потенциал в институцията - от една страна да научи децата и от друга страна след това да селектира и да насочи правилно. Съдя да речем дори и от издаваните учебници. Елементарни грешки, несъобразено съдържание, двусмислени задачи. Всяка година излизат наяве грешки допуснати в така изготвените изпитни формати. Ей сега в седмокласната тема, вече са се засилили да учат задачите и да се явяват на форматираните предварителни изпити. Никога не съм одобрявала механичното повторение и заучаване на модели, ама как с един закон ще се изрине цялата плесен трупана години.

Законът е само една обща рамка. Обща, но съществена.
Много е важно кои са съответните правоимащи органи, кой и как ги назначава, какви са правомощията им, важни са точно образователните степени, отговорността на персонала и на самите ученици, правата и механизмите за реализацията им.
Напр., за мен е изключително важно да отпадне финансирането на училищата съобразно основно броя ученици в тях. Така няма дори елитни училища да се състезават и да приемат куцо и сакато за някой лев горница. Важно е и създаването на реална конкуренция в отрасъла, защото само тя е в състояние да премахне гнилите структури.

Mama_Nana, Всяка година по няколко пъти правим анализи, справки, качествени и количествени анализи, сравнения и още сто вида обсъждания за това НВО. Даже съпоставка с ДЗИ правим - как са влезли и как излизат от гимназията. Експертите от РИО ни запознават с резултатите на регионално и национално ниво. Имаме поглед над нещата, но какво от това. Аз не мога да отговоря защо в другите училища или градове има деца, които не се справят. Щом има не малък процент справили се, значи всеки може, въпрос на желание и възможности. Едва ли вината е на системата и учителя, предвид, че на едни и същи места сме си завършили педагогическото образование.
В новия закон не виждам да има промяна и не разбирам какво толкова ви вълнува. За мен задачите по математика са ОК, по БЕЛ също нямам против преразказа, но и против отговор на литературен въпрос нямам. Имам против само за съчинение или есе на свободна тема, заради, вече казах, опасността от субективно оценяване.

Съгласна съм с Judy за финансирането на училищата. Може да се помисли за финансиране на брой часове.

Да, попълвате формуляри, които изпращате нагоре по веригата и се прави някаква статистика, на чиято база МОН излиза със становище.
Защо ли трябва да ни вълнува, новия закон, като той не предлага нищо ново или поне не такова, което да внесе съществена промяна в ситуацията!?

Както и да е..............

В момента има много приказки и легенди за добри и лоши училища.
Даже днес в темата имаше примери за противоположен личен опит.
Разликата я правят школата и учениците, но най-вече учителите им.
Не видях в закона грижа за учителите и просъществуването им /на качествените/.
А това става с повче от закон даже, не с по-малко.

И това с парите на калпак наистина е много хлъзгаво. Не могат да си позволят да изключат някой понеже правите им трябват... и става още по-зле. В добрите е по-различно, но даже само опита в най-нежеланите училища е достатъчна причина за промяна на метода.

Биха могли да правят ревюта на книги - за какво се разказва, добри и лоши страни по отношение на съдържание, стил, корица дори. Това е нещо, което децата така или иначе правят помежду си. Целта е да се научат да формулират грамотно мисълта си. Разбира се, и проверяващите трябва да са на ниво.

За мен не толкова преразказът е шокиращ, колкото опитът за убеждаване, че правенето на преразказ е нещо трудно, за което се налага да се ходи на уроци. Това е измамата на века и наистина недоумявам как е възможно хората да се връзват. Ако парите, които се дават за уроци по БЕЛ, се вложат в покупка на книги, ефектът ще е много по-голям. Но и учителите в училище трябва да стимулират четенето, а, за жалост, това им е последна грижа.

  Има много начини да се постигне добро изразяване и грамотност. Не само в часовете по БЕЛ. по разказвателните също може да се развиват теми, да се говори и това да влиза в критерия за оценка.
Но когато става въпрос за закон, наистина се стига до това как да се оценява и финансира едно училище и това да стимулира ефективна работа. И аз съм на мнение, че това с бройката деца не е най-доброто.

Какво чуваме от министъра...


На това му се казва антиинтелектуализъм. От устата на министъра,,,

  Факт са утежнените с ненужна фактология учебници. Много от материала примерно в пети клас, няма как да се разбере адекватно от учебника. Аз преподавам и обяснявам почти всичко от разказвателните за да не се стига до просто наизустяване.
  За езиците мисля,че обучението е добро. Имам поглед върху ученици от други страни. Детето ми покрай спорта контактува с деца от Белгия и Италия в спротните лагери. Ни белгийчета, ни италианчета учат английски колкото тук.

Синът ми е в ІІІ клас, да споделя, че за уроците по "човешките" дисциплини- аз така им казвам, реших да търся др. източници.Намерих моя си учебник по история, случайно бе запазен при майка ми, която е преподавала доста години след моя випуск по този учебник.Малко оръфаничък, но съдържателен и интересен.История на България от 70-те години за ІV клас. Ами какво да кажа, синът ми го "излапа като топъл хляб", ако го потърсите и прочетете, ще се уверите.

Днешните учебници предполагат наистина зазубряне и буквоедство, стремеж към покриване на "точките" в теста и никакво поле за лична изява.Някогашните учебници поне даваха известна свобода на децата в мисленето и разсъждаването по темите.

За езиците винаги съм била на мнение- ранно езиково обучение- само в случай на "потапяне" в чуждоезикова среда.Иначе си е мъка.Детето ми е сред малкото без допълнителни школи и курсове по англ. език, ами то си е ясен резултатът- зле е, макар и с отл. оценки.Но на този етап не ми е в приоритетите да финансирам чуждоезиково обучение, колкото- толкова.

Тук следва да се прави разлика между информацията в учебника и това как е написан

Че са негодно написани учебниците (основна причина за което е "високото" качество на хората, които ги пишат), е факт

Че в тях има прекалено много информация не е

Министърът много ясно си каза, че според него изобщо не трябва да знае най-елементарна химия. Това е страшно. На тази държава и трябват инженери, физици, химици, математици. Който си мисли, че дупките, останали в училище, се оправят в университета, жестоко се лъже. Нищо подобно не става, това, което става е, че в университета като видят какво е нивото на влизащите там, свалят критериите  така че да могат да ги задържат поне до 3-и курс (по ясни на всички причини), което отнема всякаква възможност дори и малкото можещи и мотивирани да научат нещо.

Всичко това се залага в средното училище и това необяснимо за мен движение още повече да се смаже средното образование чрез по-нататъшно олекотяване на материала само ще влоши ситуацията.

П.С. Тъй като стана дума за стари учебници, ако ви се намират стари учебници и по математика, вземете сравнете какво се е учило примерно в 8-и клас по математика през 80-те и кога този материал се учи сега

  На тази държава за съжаление не са и нужни нито инженери, нито химици изобщо и деца не са и нужни. Но това е една друга тема и не е предмет на дискусията тук.

   Законът трябва да осигури подходяща среда за развитие - както за децата, така и за работещите в училищата. Средствата, които се отпускат трябва да са обвързани с определине постижения, а не с бройка деца. Всяко постижение да се стимулира - математика, език, природни науки,спорт и изкуство. Току виж заработили извънкласните дейности и децата са намерили интерес, който да развиват и да надминат задължително заложеното в програмата. Ще се концентрират  групи по интереси и ще се стимулират за творческа работа, без това да ощетява останалата част от програмата в училище а и ще се отворят начини за мотивиране на учителите. Съществуващата в момента програма Успех е изключително формална. записват се деца на килограм и се водят просто допълнителни часове. Състезания, конкурси, дебати - между другото това е прекрасна форма за развитие, която забелязвам набира скорост. Резултатите обаче трябва да бъдат отбелязвани и сериозно стимулирани.
  Друг проблем е дисциплината. Няма в момента лостове, които да защитят учебната среда ако има дете, което не може да се впише в учебния процес. Изключването влияе зле на бюджет и имидж. А и се включват една камара организации, които не помагат по никакъв начин а притискат точно най-потърпевшите.