Молба за съвет! от млад кандидат-студент

zvezdogled
То гаранция за нищо няма, но определено фармация е по-добре от разни икономики, журналистики, психологии и т.н. - това са специалности които се изкарват лесно и безработни завършили студенти под път и на път или са ниско платени дълги години.
 Докато фармацията се изкарва трудно и малко завършват - има недостиг на фармацевти дори и в малките градове, а пак им предлагат същите пари като в София...
Другата специалност от която има голямо бъдеще и се изкарват мн. добри пари е програмирането, но това не е за всеки...трябва вече да си навлезнал в него и от тук нататък да доизграждаш, трябва да ти се и отдава...

Така като те чета ми се струва, че няма да допуснеш да останеш без "вишо"  . Аз бях същата като теб - не ми се занимаваше с учене, но пък си давах сметка, че без образование не става и никой няма да те вземе на сериозно. Записах бакалавър и се изкалпазаних - подбирах си по кои предмети да уча по-сериозно и не си давах зор на тези, които мислих, че няма да ми потрябват и ми бяха безинтересни. Не съм била зубар и не съм си поставяла фикс идеи за отлични оценки. Гледах да науча каквото има полезно и това, което според мен беше наистина съществено. Истината е, че българското образование е доста далеч от реалният бизнес (говоря за икономическите специалност, които аз завърших, без да слагам другите които обсъждахме под общ знаменател наравно с тях). Но има и друго, което пропускаме - ако запишеш задочно, то имай предвид, че хората, които учат задочно в повечето случаи работят, не рядко са и хора по-напред с годинките и имат опит. Това хич не е за пренебрегване. Става въпрос за интересни контакти, които можеш да завържеш. Това не можеш да получиш при редовното, където повечето студентчета са се отдали на живот и хал хабер си нямат какво ги чака. И пак да си кажа, че си говоря от моята камбанария с моето образование. Със сигурност при медицината, правото, журналистиката и т.н нещата може и да не стоят така.
Въпреки, че не бях особено ентусиазирана да уча, си давах сметка, че ако искам да постигна нещо не мога да си остана с едното средно образование. Не можеш да търсиш сериозна работа като нямаш никаква база на която да стъпиш. Надявам се да си даваш сметка и това да е движещото и при теб. Пък ако ще и да пропуснеш 1 година .
Виж, идеята ти за работа по сайтове, интернет мрежи и т.н е доста добър вариант. Аз винаги съм се насочвала към сферата на услугите, тъй като изискват най-малко вложение на капитал - разчиташ само на собствените си умения, не влагаш парични средства в закупуване на производствено/ офис оборудване и не инвестираш в разни стоки и няма какво толкова да загубиш . Ако те влече това, пробвай да си намериш работа в тази сфера.
Радвам се, че съм успяла да те вдъхновя с моят опит . Доста съм далеч от това, което искам да постигна, но знам че съм поставила началото. Фирмичката ми е малка към момента. Разчитам само на себе си и още един човек. Знаем обаче, че работим за себе си и това е много зареждащо. Един ден, след много работа, ще дойде и момента, в който ще се почувствам на нивото, на което съм искала да бъда. Знам го, защото го вярвам и не се отказвам да гоня целта си .
И още нещо да ти кажа - когато бях на твоите години бях с абсолютно същото мислене - знаех и исках да постигна собствен бизнес, да се отлича от масата и да предприема нещо сериозно. Въпросът беше какво ... Доста умувах какво да запиша, за да постигна тази цел. Нямах идея какво искам да правя. Реших, че трябва да е по-обща специалност, нещо с придобиване на мениджърски умения, фирмено управление и т.н. Записах такива специалности, които да не ме ограничават само в една област, а да могат да ми дадат поле за по-голяма изява. Когато записах бакалавър все още не знаех какво точно искам да правя, освен че категорично НЕ исках да бъда счетоводител . Вече работих в счетоводната къща и ми стана ясно за какво става въпрос, не беше за мен. Така докато учих и се чудих какво да правя си и работих. В работата ми, съвсем случайно ми възложиха задачи, които никога не съм мислила, че ще правя. Започнах работа в една насока, която не ми беше позната, но се оказа, че доста ме интригува. Така между работата ми изникна тази дейност, която в последствие задълбочих и осъвършенствах. Сега фирмата ми се занимава именно с тази дейност и съм доволна . Така, че моята насоченост и това, което развивам в момента ми изникна изневиделица, без да очаквам. Никога не знаеш от къде може да ти изкочи пиленцето. Затова ти казах добре да осмисляш всичко, което правиш . Не се знае новата задача, която са ти възложили, дали няма да стане твоето бъдеще и прехрана. 

Вариант да учиш и да работиш едновременно виждам със задочно обучение. Не че е невъзможно да учиш редовно и да работиш, но изисква много усилия, за да не страда образованието и да не стигнеш до цитираната от Сийка ситуация с "назубрям нещо, за да взема някакви изпити и после да получа някаква диплома". Вариант за работа за човек без образование, която да е различна от сервитьор, продавач, барман и т.н. е евентуално кол-център - в София има много, заплащането не е лошо дори и на ниските нива, а работното време обикновено е на смени, така че може да се съвместява с учене и според мен е нелошо решение за студенти.

За специалност не мога да дам съвет, вече и аз не знам коя специалност е практична и дава добри шансове за реализация. Фармацията е добра идея; покрай нея може и да успееш да намериш стаж във фармацевтична компания. Често са неплатени (снаха ми учи фармация и е ходила на такива, та знам от първа ръка), но опитът е ценен.

Сега ще те разсмея. Почвай направо с бизнеса!!!  
Нямаш пари и образование?
По мярка 112 към ДФЗ може да кандидатстваш със собствен бизнес план и да ти отпуснат 25000 евро без да ги връщаш. Влез в сайта им и проучи въпроса.

Аз се дипломирах 2000г., след това учих и магистратура. Специалността ми е "Финанси и банково дело" или казано иначе икономист по професия. Работя във финансова институция, сиреч банка от 14 години, т.е. веднага щом се дипломирах. Винаги съм била доволна от позициите, които съм заемала, от работата, която много ми харесва и от заплащането, което съм получавала.   Повече не ми трябва / поне за сега /.

Ако трябваше да не уча, най-вероятно щях да си остана драскачка вкъщи. И кой щеше да ми купува картините?   Българина няма какво да яде, та камо ли пари за изкуство.   А аз искам да остана тук, не да ходя в чужбина.

Мисли разумно. Никой не знае след 10-15 години кои професии и какъв бизнес са най-удачни и ще се реализират на пазара. В БГ всичко е много трудно, няма лесно.  Дали мотика ще въртиш или учиш е въпрос на личен избор. А защо не и двете!?

ViliR, а може ли да кажеш с каква дейност си се захванала? Помислих, че си имаш собствена счетоводна фирма, но казваш че не е това. Любопитно ми стана 
А иначе ако трябва да дам съвет, то той е да не се отлага с кандидатстването във ВУЗ  Казвам го от опит. Оставиш ли за след година неминуемо ще си намериш работа, откъсваш се от навика да четеш, да учиш, ежедневието се променя и все си казваш - хайде няма да е  и тази година, и така времето си минава. Имам особено мнение и за задочното образование, което освен ако не е за надграждане и просто за да имаш дипломата почти на нищо не те учи. Това е моето мнение.
И последно - аз също бих препоръчала фармация, особено магистър по фармация. Аз живея в провинцията и на фона на средната заплата от 300-400 лв. в града , магистър - фармацевтите получават по 2000 лв. и са много търсени, дори и нищо да не разбират от работата си, просто защото без тях не може да съществува една аптека А и собствена такава може да си откриеш.

Най- важно е какво ти е интересно и какво си представяш, че би правил до края на живота си /не че това, което човек избира да учи, непременно го прави до там  /, т.е. къде смяташ, че е твоето поприще, кое те влече.
Имам два броя младежи и никога, ама никога не бих ги консултирала да учат нещо просто, защото е модно в момента или защото могат да си намерят един ден работа с това си образование. Първо- нещата не са така гарантирани и второ- изключително променливи са с годините и мястото.
Честно казано ако нямах определен интерес към дадена научна област или специалност, бих си дала година почивка и бих поработила. Висшето образование не следва да е цел № 1 за човека, нито пък е задължително то да следва веднага гимназията.
Няма такава специалност, която да е универсална за всеки. Нито човек, който да става за всички специалности. Най- хубаво би било да се опознаеш добре, да знаеш какво можеш и какво искаш. Както и да имаш едно /че и няколко/ на ум, че винаги можеш и още, можеш и други работи, но не може да си и не си запознат с всички варианти.
...............
Точно като теб навремето се готвех за медицина две години, когато, точно поради същите причини, изложени от теб, в края на Х клас се отказах твърдо, реших, че съм по- скоро хуманитарно настроена, не бих могла да провися с години над бумагите, без да работя нещо и се насочих към Правото. Даже училището си смених, за да не ми пречат разни учители с претенциите си по всички предмети и се прехвърлих за последна година в едно СОУ. Дойде ми дюшеш- по останалите предмети никой не ме юркаше, но пък, за сметка на това, по двата, които ми трябваха, имахме едни млади амбициозни учителки, които за година ме подготвиха така, че лев не съм дала за уроци и курсове, влязох си от раз още на 17 г. където си бях нацелила и си завърших, също предсрочно.
До края на ІІІ курс карах редовно, после прехвърлих на индивидуален план и взех две години за една, като работех в една адвокатска кантора. Не беше трудно, нито ми отнемаше много време. Аз съм бързак и съчетавам чудесно различни варианти. Бих се изморила повече, ако трябваше да се отегчавам в една среда, в случая- само университетска. Последното, с работата, ми беше изключително полезно. Докато учех редовно пък поработвах като рекламен агент. Лятото съм сервирала по морето. Специалността не изисква къртовски труд и позволява да се съчетават работа и учене чудесно. Практиката и работата са ми бивали винаги само в помощ и никога в ущърб.
Освен това специалността предполага предимно работа за себе си и повечко свобода.
Ако избирах сега или щях да постъпя по същия начин, или щях да замина за чужбина- не задължително за да уча или поне не веднага.

Първо за отбележа, че ми е много приятно един млад човек да си задава подобни въпроси, да се стреми да се реализира добре, така че да успее и да не е в тежест на родителите си. Те какво те съветват, все пак те познават най-добре и знаят къде си силен? Бих те посъветвала ако не се ориентираш да не записваш "вишо" просто заради средата и едната гола диплома. Помисли за някакъв занаят или нещо като строителен предприемач, малък бизнес в сферата на услуги и търговия /сега има бум на фирми за климатична техника например, автомонтьор, фирма за домашни ремонти и т.н. А ако искаш да се развиваш и си достатъчно интелигентен, това, че си изкарваш хляба като монтьор няма да ти попречи на това, нито средата ти ще е изградена само от ограничени хора. Ние в нашата компания имаме приятел, който се занимава със зеленчуци и печели добре, но преди това е завършил физика  Ти сам помисли дали си струва да загубиш 5 години за едната диплома, че после тепърва да прохождаш в бизнеса. Понеже няколко пъти подчерта, че се стремиш към предприемачество, самостоятелност и финансова независимост, затова те съветвам по този начин, това е най-бързият път, а интелектуалното ти развитие е функция единствено от личния ти стремеж към усъвършенстване, който виждам не липсва у теб. Успехти желая от сърце, каквото и да избереш 

Подкрепям напълно.
Освен това можеш да работиш в аптека и преди да си завършил фармация - консултант на козметични продукти, хранителни добавки или като оператор по обработка на рецептите по здравната каса.

Аз записах Финанси, защото уж е универсална специалност и ми отваря много врати... Но мъничко съжалявам за избора си, който между другото беше и леко продиктуван от факта, че учех в МГ. Биологията винаги ми е била безкрайно интересна и силна, но и аз като теб се уплаших от многото учене. Но най-добрата ми приятелка миналата година влезе Медицина (беше първа приета в града) и ми е казвала, че ученето не е чак толкова много и непосилно, всеобщото мнение е преувеличено (вероятно от хора, които не са успели да влязат там или родителите са ги натикали, за да продължат семейния бознес). Втора година продължава да е пълна отличничка. Да, учи си уроците, ходи редовно на лекции и упражнения, не редува дискотеките през вечер, но не мисля, че това е нещо кой знае колко трудно.
 Медицината задочна форма на обучение няма, както и няма бакалавър по медицина, направо завършваш магистър, но пък в по-горните курсове има доста възможности за стажове и практики - къде платени или не, къде в България или навън... Сигурно си чувал и за програмата Еразъм за обмен на студенти в чуждестранни университети за една година. Ако решиш да останеш в България, при този недостиг на кадри мисля, че лесно ще си намериш работа. Ако трябва би изтърпял да работиш в някоя държавна болница за 700 лв например и след това със стаж се прехвърляш за още няколко годинки в частна такава и после си отваряш частен кабинет или нещо такова. А ако избереш чужбина... заплатата ти там изобщо няма да я коментирам. 
 Медицината не е за всеки и не подценявай това, че на теб ти се отдава. Още повече, че си от голям град, където има подходящ за целта университет. Това би ти спестило една не малка сума за квартири и сметки, което само по себе си е голяма помощ за родителите ти. Ако имат възможност, позволи им да ти платят образованието, а ти се отдай изцяло на него, пък после цял живот ще работиш и ти ще си този, който ще им помага. Това не е ли достатъчен стимул за да избереш този вариант, пред това да учиш и работиш на цена 500 лв и после цял живот да получаваш също толкова?
Двама мои приятели от гимназията си взеха свободна година с идеята да пътуват в други страни, да доброволстват в Африка, да вкусят от живота и въобще едни такива планове... накрая мързелуваха цяла зима на топло и следващата година записаха в техническия - това им беше уж резервен вариант.  Нищо не изгубиха, но и нищо не спечелиха за тази една година по мое мнение. Аз бих си взела такава само ако не ме бяха приели в желаната от мен специалност, за да се подготвя по-добре и да успея следващата година, от колкото да правя компромис с образованието си.
Давам ти и пример с още една моя приятелка, която преди време кандидатства медицина. В 12 клас не беше убедена, че иска това и взе да се разколебава, но когато дойдоха изпитите и чакането дали е приета, трепетът и притеснението й я накараха да осъзнае, че наистина това е било най-силното й желание и се радваше, че не се е отказала в последния момент. И нея я приеха. 

Сега се сетих, че освен медицината, навремето си мислех и за ветеринарна такава, както и за рехабилитация.
...
Не че ученето е трудно. Предполагам не това тревожи и автора на темата.
За мен нищо не е трудно, ако ти е приятно и интересно да го правиш. Просто се замислих тогава, че отнема повече години, а при специализациите си отива десятка. Но пък ако човек го влече, това не е голям проблем.

Ей това е есенцията на въпроса. Напълно споделям.

Имам приятел АГ. Като си завърши специализацията, го питах дали ако се върне назад, пак би кандидатствал медицина. Каза ми, че би избрал фармация.

Все едно аз съм го писала... а и избрах финансите, защото можех да работя, докато уча, нашите нямаха възможност да ме издържат. В крайна сметка по време на следването работих като продавачка, касиерка, ходих и на студентска бригада в САЩ, нищо по специалността. След като завърших семестриално, започнах работа в колцентър на банка, после на експертна позиция. Не бързах с магистратурата, защото не можех да си харесам специалност, чак няколко години по-късно завърших "Информационни технологии в бизнеса" и в последствие нещата се стекоха така, че в момента съм в ИТ бранша... Но често си мисля, че щеше да ми е по-интересно, ако бях следвала фармация, микробиология или ветеринарна медицина... стоматологията и хуманитарната медицина не са за мен, че малко социопатията ме гони Макар че това се отнася за доста лекари!

Може би ще намериш интересна информация!
http://most-learning.net/moodle/mod/resource/view.php?id=658
http://most-learning.net/moodle/course/view.php?id=18
http://www.kakvidastanem.bg/careerConsulting/
Надявам се да съм била полезна.
Пожелавам успех!
Пиши дали си открил нещо интересно за теб.

Мен ако питаш - удари си два шамара и продължавай да се готвиш за медицина. Казвам ти го с най-добри чувства. Бакалавърската ми степен беше с продължителност от 8 семестъра. Специалността не беше лоша, просто беше неподходяща за мен. Често съм се замисляла дали да не прекъсна, но не го направих. В една и съща година се дипломирах и кандидатствах отново по магистърска програма с продължителност 11 семестъра, от които в момента остават 3. Но междувременно си намерих добра работа, омъжих се... Може би никога няма работя по втората си специалност. Поне не по начина, по който си го представях. Не съм се отказала, но поставям нещата, които искам да ми се случат в личен план по-напред.

Lidsy 

Към автора, като те чета - право и фармация. По принцип второто се реализира по-добре, по-бързо, по-лесно.
Гледам, че хуманитарните науки ти се удават, но в тях няма много хляб и като цяло са по-ниско платени. Икономически науки не бих препоръчала - ако успееш, парите са много добри, но е толкова заринато с икономисти, че не си струва. Инженерните науки са недобре платени в България и рядко позволяват паралелно работа (разбира се, с изключение на КСТ-специалностите), иначе е напълно възможно бързо да намериш работа след завършване, защото тези специалисти започват да изчезват.
Медицина и стоматология - много добри специалности, но ако не си сигурен, че си готов да пожертваш 10 години, само за да се каже, че си стартирал - по-добре недей.