Живот отделно от родителите

И на мен ми се струва много несериозна цялата работа. Просто нямате ясни планове и насоки за бъдещето според мен.
Чакате да ви предложат работа.. ами ако това стане след година или повече? Или ви предложат нещо сезонно за няколко месеца, какво ще правите после?
Искате да живеете в чужбина - в определена страна или където и да е?
Заминете навън, дори и да работите нещо коренно различно от специалността ви. Или пък тук си намерете някаква работа, но така да седите и да чакате ми се струва безотговорно. Не е много приятно, но често на хората им се налага да работят нещо, което няма общо с образованието и квалификациите им, това не трябва да е причина да седиш и да чакаш хубава работа без да правиш нищо междувременно.

 

Естествено, че имаме амбиции нали за това се занимаваме с това нещо и го практикуваме, въпреки че се прибрахме преди 3 седмици в Бг, защото ни свърши договора и сега сме безработни. А на първия хотел ,който бяхме 1 година не искахме да оставаме повече , защото имахме и държавен изпит да взимаме, бяхме го отложили една година вече и нямаше за кога да го влачим.Не е толкова лесно да се намери постоянна работа на едно място, може да стане разбира се, но при нас тогава не се получи. Този тип работа не е постоянна - известно време си на едно място утре си на друго и понякога е нормално да стават паузи известно време, но е лошо когато тази пауза става твърде дълга. Освен това сега като сме без работа не мързелуваме, а постоянно свирим и развиваме репертоара си, защото винаги има нужда в тази професия, защото това не като другите професии едно и също всеки ден няма никакво развитие.... Всички много бързате да обвинявате без да знаете за какво става въпрос и че живота не винаги става това което искаш или поне не веднага....

Всички ясно и точно ви казаха да си намерите работа, която не е по специалността, за да имате някакви приходи, съответно може и да правите инвестиции където вие прецените. Репертоарът може да се развива в свободното ви време. Работа в чужбина постоянна се намира доста лесно стига човек да знае езика, да има желание да работи и да не иска все пак да започне, като изпълнителен директор (В коя държава искате да се реализирате?). Държавният изпит е едно извинение, защото съм имала колеги са се прибирали точно за 3 дена (естествено учат в свободното си време за него) от чужбина, взимат си държавния изпит и си продължават работния процес. Извод: Търсите си извинения и не желаете да работите нищо друго, освен това, което ви е на сърцето. Всеки има своята мечтана професия, но трябват жертви и рискове, за да я работиш един ден. Вие не сте готови на тези жертви и рискове, искате всичко да падне от небето. Репетиции добре, развиване ок, репертоари и т.н.. Мислите си , че само тази професия изисква много ли ? Всяка една си иска нейното. Никой не ви обвинява, живота си е ваш. Искате странично мнение, получавате го, после казвате, че ви нападат. Хората това мислят. Вместо да се замислете, вие си знаете вашето. Уверявам ви, че точно в тази професия, ако не слушате и странични мнения и не ги приемате няма да успеете. Успех все пак


П.П. Защо не пуснете един клип или нещо да видим таланта ви?

Зависи каква е представата на даден човек, за реализация, защото за всеки един това означава различно нещо.
За мен реализирана означава, че работя, работя това, което искам и то ми носи удовлетворение на всички нива, като финансовото е първото от тях.
Имам обаче колеги, за които реализиран означава признание(основно от гилдията) и вселенска слава. Живеят по дупки, едва хранят себе си и се чудят, как да намерят някакви пари да осъществят поредната велика изложба, с която този път "ще успеят". Разбира се това силно влияе и на нивото на творбите, тъй като липсата на средства означава поаредствени условия, посредствени материали, изобщо едно посредствено ниво на работа, което е далеч от професионалния подход.
Масово обикновения човек няма адекватно отношение, а в по-големия % отношението е никакво спрямо професиите в сферата на визуалните и сетивни изкуства.
За хората това не е работа. Обаче това са професии, изискват брутален труд, отдаденост и финансови вложения, за да можеш да ги практикуваш. Да не говирим за образованието. И преди всичко целта е като на всяка една професия - да носи пари. Аз лично няма да си мръдна пръста за чест и слава. Това е моята работа и тя трябва да ми носи пари. За добро или зло сиренето и зъболекаря също са с пари, и така по веригата.
От друга страна излезеш ли от средата си чао. Спреш ли да работиш, си чао. Загубиш ли рутина, си чао и пр.
Най-сигурния начин е чрез работата в средата и професията, както вече споменах- такава, каквато я има. Важното е да работиш, за да не загубиш на първо място тези три неща.
Дори и в професията, която обичаш и те реализира освен като професионалист, а и като личност, има достатъчно противни и разминаващи се с първоначалните представи неща, които се налага да правиш, за да можеш да работиш. Но
работата е неизчерпаемия извор на вдъхновение всъщност и е от изключително значение, какво е тя за теб. Затова и да допуснеш, да се отдалечиш от нея е най-сигурния начин да я изгубиш изобщо.
Това не е хоби за свободното време, а професия и като всяка професия взима и дава своето.
Вече как ще се развиеш и в каква посока ще тръгнат нещата, зависи от отношението ти, уменията, целите...
А бохемския живот, няма нищо, ама нищо общо с "ден, година храни".

Абсолютно съм съгласна с Vermilion. Това са професии , които искат много отдаденост и средства и ако се отклониш в друга посока (друга професия) , започваш да се отделяш от твоята, започваш по-малко да свириш, да работиш в твоята насока, за да можеш да работиш нещо друго , което те първа трябва да се учиш да правиш....,а това което можеш отива по дяволите.Започваш съвсем отначало , решиш ли друга професия да подхванеш, си довиждане...Губиш практика, рутина , нямаш време и така....

И ти искаш да кажеш, че в България ( и по-конкретно във вашия град) няма изобщо работа за музиканти?!

Е, те сега са се прибрали де...
Тъй като дълго време се занимавах с музика като дете и много от приятелите ми станаха музиканти, съм наясно, че всъщност описаното от момичето житие-битие си е много типично за тази професия.
Не виждам защо я нападнахте, нанесли са се временно у родителите, завършват, ще поемат по пътя си.
Моят бивш учител по флейта например прецени, че за него и жена му е по-добре да работят три месеца в чужбина и през останалото време да живеят с тези пари, отколкото да работят за мизерни пари целогодишно в някой музикален театър. А не се чувства вече ок да работи нощем по заведения за без пари и сред простотия (да не говорим колко малко заведения имат нужда от такъв тип музиканти). И желаещи да свирят на подобни инструменти няма твърде много, та и с преподаване е трудно.

1. Трябват ви редовни доходи- всеки месец. Докато чакате за чужбина, трябва да се хванете на някаква работа в България, от която да се издържате.

2. След като имате вече месечни доходи, си намерете една квартира, защото наистина трябва да сте мн благодарни на родителите ви, че изобщо ви позволяват да живеете при тях.

На мен още на първия ден след завършването ми показаха вратата и ми казаха: "Ще работиш, ще печелиш, ще си купиш"- за жилище идеше реч и точно това направихме с тогава моя приятел, сега съпруг. С ниски доходи и бяхме на квартира. Разбира се всяко начало е трудно, когато нямаш маичка, но след няколко години по квартири и след това с кредит, вече имаме всичко, изплатихме и и кредита. Всичко обаче е бачкане и правилни сметки. И ние не живеем в София.

3. И ако наистина искате да работите по специалността си, наистина в БГ е мн малко вероятно да се прехранвате от музика, тогава паралелно си търсите работа и в чужбина с главна цел оставане за постоянно.

4. За какво ви е кола, след като ще заминавате, а и тази кола иска пари- да я купиш, да й платиш данъците, застраховките, винетка, гуми, масло, гориво, как я мислите тази работа? Седнете си на дупетата, първо си осигурете доходи- работа и ако решите все пак да останете в БГ, тогава си купете кола.

Сега разбирам, че сте във вакуум, но трябва да се вземете в ръце. И успех.

Авторке, в коментарите ти, които прочетох, направо ми звучиш нагла. Очакваш навсякъде с хлаб и сол да те посрещат, защото си талантлива. Изобщо не е толкова лесно и вярвам, че е по-добра идея да си намерите работа, която ще ви носи доходи, дори да е ниско квалифициран труд. Радвай се, че родителите ви търпят, но имай предвид, че може и да им омръзне.

Един квалифициран служител никога не трябва да се забива на нискоквалифицирана работа, защото ще изпусне своите възможности и там ще си остане. Подхождай интелигентно и не се вслушвай в мнението на разни бачкатори и изпаднали хора като това над моето.

Квалифициран служител?!   

За теб интелигентен подход ли е да стоиш и да чакаш да получиш мечтаната работа неопределен период от време? То може и след 5г. да си намери работа, която да й хареса. Ами ако нямаше възможност да живеят при родителите й?

На първият въпрос ти отговарям с категорично ДА.
Вторият е хипотеза, която не е на лице в случая.

В момента и двамата са безработни. Никой не знае дали ще си намерят работа другата седмица или другата година.

Всичко зависи от зора и колко е голям глада  
Ако има кой да те храни, стой и чакай за мечтаната работа. Обаче то и чакането обезценя таланта и похабява възможностите, защото така или иначе пак не го работиш и малко по малко изтърваш нишката. Квалификацията се придобива с работа, а не само с диплома 
Ако се понапънат и в България все ще могат да изкарат някой лев със свирня, като толкова мн искат да си работят по специалностите, друг е въпросът дали ще могат да живеят от тези пари. Но независимостта е скъпо удоволствие и за да я получат трябва да си я платят.

Всеки пост на авторката е пълен с оправдания, оправдания, и пак оправдания. На мястото на "музиканти" можеше да е и "танцьори", и "артисти", и "икономисти", и "юристи", че дори и така спряганите за бързо реализируеми и високоплатени "IT-специалисти"  
Това да си самостоятелен, съобразителен и отговорен, да поемеш юздите на собствения си живот и да не притесняваш родителите си, не е въпрос на професия а на едни други характеристики на личността.
В абсолютно всяка една област има талантливи хора, които се трудят здраво, развиват се и печелят добре, и такива, които стоят на едно място и мрънкат. Да не говорим, че има един период, в който трябва да поработиш малко повече, не толкова за пари, колкото за име, и чак след известен период името ти започва да работи за теб и да ти изкарва пари.

Познавам музиканти от различни поколения, много мога да кажа и на тази тема, но няма, за да не обидя авторката.